Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. против решение № 1770 от 15. 10. 2020 г. по адм. дело № 1593/ 2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против извършено от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Пловдив изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. К., изразяващо се във вписване на Държавата чрез Министерство на околната среда и водите (МОСВ) като собственик на поземлени имоти с идентификатори 35496. 67. 32, 35496. 67. 131, 35496. 67. 188 и 35496. 67. 249 по КККР на неурбанизираната територия на землището на гр. К., заедно с жалбоподателя Д.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като излага съображения в този смисъл. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който изменението на кадастралния регистър да бъде отменено, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на СГКК - Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

О. Мо на околната среда и водите оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания посочени в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Оспореното решение на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон.

Изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на действието на началника на СГКК - Пловдив по изменение на КРНИ на гр. К. по отношение на данните за собствеността на ПИ с идентификатори 35496. 67. 32, 35496. 67. 131, 35496. 67. 188 и 35496. 67. 249, изразяващо се във вписване на държавата чрез МОСВ като собственик на имотите наред с жалбоподателя пред първата инстанция и касатор в настоящото производство Т. Д. (уведомление изх. № 01-469272/ 26. 02. 2020 г.), са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

По делото е установено, че административното производство е образувано по заявления от 08. 10. 2019г. и 17. 10. 2019г. на директора на Дирекция “Национален парк Ц. Б“ (Д“НПЦБ“) при МОСВ, адресирано до началника на СГКК - Пловдив, с приложено заверено копие на Акт №1 за изключителна държавна собственост от 16. 01. 1997г. и с искане да бъде записана държавата като собственик в КРНИ на 144 бр. недвижими имоти, съгласно представения списък, попадащи на територията на Национален парк “Ц. Б“ в землищата на гр. К. и гр. К., между които имоти са и ПИ с идентификатори 35496. 67. 32, 35496. 67. 131, 35496. 67. 188 и 35496. 67. 249 по КККР на гр. К., на които като собственик в КРНИ е записан жалбоподателят пред първата съдебна инстанция и касатор в настоящото производство Т. Д..

При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че извършеното от административния орган изменение на КРНИ чрез вписване на държавата чрез МОСВ като собственик на ПИ с идентификатори 35496. 67. 32, 35496. 67. 131, 35496. 67. 188 и 35496. 67. 249 по КККР на гр. К., наред с вече вписания собственик Т. Д., е в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР), при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. В случая изискванията на разпоредбата са изпълнени. По делото е установено наличието на два валидни от външна страна титули за собственост за имотите, предмет на изменението. От една страна касаторът се легитимира като собственик по вече вписани данни за собственост от кадастралния регистър, с нот. акт № 177/ 19. 07. 2005 г., а от друга – МОСВ представя акт за държавна собственост. Това мотивира административният орган да одобри изменението в кадастралните регистри, при което като собственик на процесните имоти да нанесе и заявителя, заедно с жалбоподателя, който вече е вписан като такъв в КРНИ.Аистративният орган не разполага с правомощия да проверява валидността на документите, както и да разрешава спора за собственост. Спорът за материалното право следва да се разреши от гражданския съд, което би било предпоставка да се извърши последваща промяна в кадастралните регистри, като останат отразени само правата на действителния собственик на имота – чл. 53а, т. 1 ЗКИР. До настъпването на този юридически факт регистрирането на данните за противопоставимите права на собственост е в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, както правилно приема и първоинстанционният съд. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата на против административния акт съставът на Административен съд – Пловдив постановява решение в съответствие с материалния закон.

Възражението, че административното производство е образувано по заявление, подадено от ненадлежна страна, е неоснователно. Дирекция НП “Ц. Б“, е самостоятелна регионална структура в системата на МОСВ, с правомощия за управление на парка, съгласно чл. 50 от ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ) и чл. 5 от Правилник за управлението и дейността на дирекциите на НП.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.

Решението е постановено след обсъждане на събраните доказателства, както и на доводите и съображенията на страните съобразно относимата нормативна уредба.

Възражението на жалбоподателя, че териториалният обхват на национален парк „Ц. Б“ не е определен, поради което не може да се направи извод, че описаните по - горе имоти се включват в пределите на парка, е обсъдено от първоинстанционния съд и правилно е прието за неоснователно с оглед данните за местонахождението на изброените имоти от Кадастрално – административна информационна система. Доказателства, че описаните по - горе имоти попадат в териториалния обхват на парка, се съдържат и в представените списък на имотите, включени в територията на Националния парк, както и в справката за възстановени имоти в НП „Ц. Б“, в която имотите, като земеделска земя, са посочени с площ и отразени като частна собственост.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът МОСВ е представляван от юрисконсулт в касационното производство и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на МОСВ сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1770/15. 10. 2020 г., постановено по адм. дело № 1593/2020 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Т. Д. от гр. К., [улица] да заплати на Министерство на околната среда и водите, гр. С. сумата 100. 00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.