Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. У. от гр. К., обл. Пловдив, срещу решение № 1608 от 09. 09. 2020 г. по адм. д. № 3883 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-15-313 от 27. 11. 2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П..

Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 98, ал. 1 от КСО и чл. 10, ал. 7 от НПОС, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на А. У. от гр. К., обл. Пловдив, срещу решение № 2153-15-313 от 27. 11. 2019 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане №РНП-2-4-15-00659449 от 08. 10. 2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което жалбоподателката е задължена на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО да възстанови недобросъвестно получените суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с общ размер 17 562. 21 лв. (главница 12 448. 73 лв. за периода от 01. 05. 2014 г. до...