Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕМУ“ АД срещу Решение № 169 от 14. 07. 2020 г., постановено по адм. д. № 664/2018 г. по описа на Административен съд - гр. В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000417007693-091-001/29. 05. 2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – В.То, потвърден в обжалваната част с Решение №155/20. 08. 2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В.То, относно определените на дружеството данъчни задължения по ЗДДС в размер на 113 117. 14 лв. и лихви за просрочие – 44 541. 06 лв. и за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 4 556. 11 лв. и лихви – 2 258. 09 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва мотивите на съда, че доставчиците не са притежавали необходимото количество стоки, които да прехвърлят в собственост на ревизираното дружество, обосновало извода на съда, че спорните фактури не отразяват реални доставки на стоки, като сочи, че противно на установената практика на СЕС и ВАС, съдът се е фокусирал върху изследване на материалната обезпеченост на доставчиците, вместо да проследи пряката доставка. Счита, че по нея са събрани достатъчно доказателства, необсъдени от съда, от които се установява механизма на доставките и действителното им осъществяване. Касаторът сочи и че решението е неправилно в частта по ЗКПО, в резултат на погрешните изводи за липса на реални доставки и отказано право на приспадане на данъчен кредит. По подробни мотиви в тази насока, иска решението да бъде отменено...