Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 656 от 08. 07. 2020 г., постановено по адм. д. № 454/2020 г. Административен съд – София област (АССО) е отхвърлил жалбата на Б. Е. против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/1/0/02238/2/01/04/01 от 17. 10. 2018 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ – гр. С., с който на Б. Е. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 23/06/1/0/02238 от 12. 09. 2016 г., и на лицето е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер на 395, 58 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Б. Е., чрез пълномощника му адв. Т. Т.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССО и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответният по касационната жалба - директорът на ОД – ДФ „Земеделие“, чрез неговия процесуален представител юрк. Т. Л., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност на съдебния акт, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без...