Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „Г.- НКБ" ЕООД, [ЕИК], подадена чрез пълномощника адвокат П., против решение № 4048 от 21. 07. 2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 13585 по описа за 2019 г. на съда.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за неправилни изводите на съда, че процесният ревизионен акт не е нищожен. Счита, че почиват на предположения на съдебния състав, а не на конкретно представени по делото доказателства за това, че документите са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, възложили извършването на ревизията и подписали ревизионния доклад и ревизионния акт. Според касатора оспореното решение се основава единствено и само на заключението на съдебно-техническата експертиза, което според него е неясно и не е подкрепено с писмени доказателства. Счита, че липсата на валидно подписан ревизионен акт несъмнено опорочава в най-съществена степен акта и съгласно чл. 146, т. 2 от АПК води до неговата нищожност. Искането от съда е да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да прогласи за нищожен ревизионния акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Представя подробни писмени бележки и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящото касационно производство е второ поред, след като с решение № 15970/25. 11. 2019 г. по адм. дело № 7347/2019 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 2333/04. 04. 2019 г. по адм. дело № 7012/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането на „Г.- НКБ" ЕООД за обявяване нищожността на ревизионен акт № Р-22000115008135-091-001/15. 07. 2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 18/09. 01. 2017 г. на директора на дирекция „ОДОП” - София при ЦУ на НАП, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е действителността на обжалвания ревизионен акт в частта, потвърдена с решението на директора на дирекция „ОДОП“ - София.
За да отхвърли жалбата на дружеството за прогласяване на нищожността на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни към момента на подписването квалифицирани електронни подписи, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) в редакцията за съответния период, който препраща към чл. 24 от ЗЕДЕУУ. Посочил е, че подписването на всеки от изброените документи с валидни квалифицирани електронни подписи на издателите им се потвърждава и от служебно извършената от него справка в публичния електронен регистър на доставчика на удостоверителни услуги по чл. 28 от ЗЕДЕУУ. Съобразил е, че в този регистър доставчикът на удостоверителни услуги публикува удостоверенията по чл. 24 от ЗЕДЕУУ, което публикуване е форма на самото издаване на удостоверение по чл. 24 от ЗЕДЕУУ - арг. чл. 25, ал. 5 от ЗЕДЕУУ. Поради това е достигнал до извода, че ревизионният акт е валидно подписан от своите издатели. Решението е правилно.
Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. В чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е предвидено, че ревизията може да се възлага от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция.
От доказателствата по делото се установява, че ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000115008135-020-001/01. 10. 2015 г., връчена по електронен път на 13. 10. 2015 г., изменена със ЗВР № Р-22000115008135-020-002/11. 01. 2016 г. относно срока на завършване на ревизията, издадени от В. В. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София. Относно компетентността на възлагащия ревизията орган по делото е представена от ответника заповед № РД-01-822/23. 06. 2015 г. на директора на ТД на НАП - София, с която са определени органите по приходите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, да издават заповеди за възлагане на ревизии, сред които е В. В. – т. I. 4 от заповедта. Същата съгласно заповед № 1-486/26. 06. 2014 г. на директора на ТД на НАП - София е преназначена на длъжността началник сектор в ТД на НАП - София, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“.
Съставен е ревизионен доклад (РД) № Р-22000115008135-092-001/12. 04. 2016 г. от определения със ЗВР ревизиращ екип в състав - М. М. на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София, ръководител на ревизията, и Д. П. на длъжност старши инспектор по приходите в същата дирекция. Видно от представените пред съда заповед № 835. 1/17. 12. 2010 г. и заповед № 9074. 1/17. 12. 2012 г., двете издадени от директора на ТД на НАП - София, М. М. е преназначен на длъжността главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“, и Д. П. е преназначен на длъжността старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“. Удостоверено е от ответника, че към момента няма промяна в заеманите от В. В., М. М. и Д. П. длъжности.
Ревизионното производство е приключило с ревизионен акт (РА) № Р-22000115008135-091-001/15. 07. 2016 г., издаден от В. В. - началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София, в качеството на орган възложил ревизията, и М. М. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в качеството на ръководител на ревизията.
При така установеното от фактическа страна настоящата инстанция намира, че ЗВР № Р-22000115008135-020-001/01. 10. 2015 г., с която е образувано ревизионното производство, е издадена от материално компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да възлага ревизията. Заеманата от В. В. длъжност към датата на издаване на ЗВР се установява от заповед № 1-486/26. 06. 2014 г. на директора на ТД на НАП - София. Ревизията е завършила с издаването на ревизионния акт в изискуемата форма, съдържащ всички необходими реквизити съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК от органа възложил ревизията и ръководителят на ревизията в съответствие с предвиденото в чл. 119, ал. 2 от ДОПК.Зеди № 835. 1/17. 12. 2010 г. и заповед № 9074. 1/17. 12. 2012 г., издадени от директора на ТД на НАП - София, удостоверяват служебното качество на участвалите в ревизионното производство органи по приходите М. М. и Д. П.. Съвкупната преценка на представените по делото заповеди и издадените документи обосновава извод, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от материално и териториално компетентни органи по приходите.
Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на ревизионния акт поради недоказаност на подписването му с квалифициран електронен подпис.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ (в приложимата редакция - ДВ, бр. 34 от 2001 г.), електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ - чл. 3, ал. 2. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис (КЕП) е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 и има значението на саморъчен подпис - чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Според изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ, КЕП трябва да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава удостоверение по писмено искане на автора посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията - чл. 25, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕДЕУУ.
Според съдържащите се в чл. 3, т. 12 и т. 15 от Регламент (ЕО) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23. 07. 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО дефиниции, „квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на такъв подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, а „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I на Регламента.
Правилно първоинстанционният съд е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че представените удостоверения за КЕП, издадени от доставчиците на електронни удостоверителни услуги „Борика“ АД и „Инфонотари“ ЕАД, са годни доказателства за подписване на електронните документи с валидни КЕП на посочените органи по приходите през съответните периоди.
В случая ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи и са подписани с електронни подписи от издателите им съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. За валидното им подписване от органите по приходите са представени доказателства, от които е видно, че към момента на подписване съответните длъжностни лица са разполагали с валидно удостоверение за КЕП по чл. 24 от ЗЕДЕУУ. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е изследвал задълбочено всички обстоятелства, свързани с валидността на ревизионния акт. Извършените проверки за лицата, издали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА относно наличието на издадени удостоверения за квалифициран електронен подпис в публичните регистри, поддържани от доставчиците на удостоверителни услуги сочат, че В. В. - възложила ревизията и подписала ЗВР, ЗИЗВР и РА, Д. П. - член на ревизиращия екип, подписала РД, и М. М. - ръководител на ревизията, подписал РД и РА, са притежавали издадени и валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис към датата на издаване и подписване на документите. Спазване изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ, според което КЕП трябва да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, се потвърждава от предоставената по делото информация от „Борика“ АД и „Инфонотари“ ЕАД, видно от писмата на доставчиците с приложени към тях справки на електронен и хартиен носител. В подкрепа на установеното е и заключението на вещото лице по приетата без оспорване от страните по делото съдебно-техническа експертиза. След извършен технически оглед, проверка на място в информационната система за контрол на НАП и анализ на приложените по делото електронни документи и електронни подписи от тип detached, както и проверка в публичните сайтове на доставчиците на удостоверителни услуги, вещото лице е дало категоричен отговор, че всички документи са подписани с валидни квалифицирани подписи съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ в приложимата му редакция към момента на издаването им.
С оглед изложеното обосновано на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са валидно подписани като електронни документи с квалифицирани електронни подписи от посочените като техни издатели органи по приходите. Правилни са изводите на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 120, ал. 1 от ДОПК.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят в полза на Националната агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 4 203, 13 лв., изчислен съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение за останалите съдебни инстанции, тъй като с оспореното в настоящото производство съдебно решение е присъдено в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции в размер на 12 609, 36 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4048 от 21. 07. 2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 13585 по описа за 2019 г. на съда.
ОСЪЖДА „Г.- НКБ" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д, [улица], да заплати на Националната агенция за приходите разноски за касационното производство в размер на 4 203, 13 лв. (четири хиляди двеста и три лева и 13 ст.).
Решението не подлежи на обжалване.