Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бондис“ ООД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Б. П. срещу решение № 5937/29. 10. 2020 г., постановено по адм. дело № 7605/2020 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за обявяване нищожността на РА Р-22221517002761-091-001/21. 11. 2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, изменен с решение № 607/04. 05. 2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП в частта за установен корпоративен данък за 2015 г., вследствие на увеличен финансов резултат за неотразен приход от извършена апортна вноска на „С. Д“ ЕООД.Рират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в касационната жалба, че няма спор по делото, че с ревизионния акт в частта му по ЗКПО за 2015 г. финансовият резултат е бил увеличен неправилно (в материалноправен смисъл), но това нарушение на материалния закон, ако може да се перифразира решаващият състав е приел, че е една „обикновена“ незаконосъобразност. Според касатора посоченото нарушение е в много висока степен, несъвместимо с правовия ред на данъчното право като отрасъл от административното право. Касационният жалбоподател в тази връзка излага доводи, че с извършеното облагане изначално се приема наличието на двустранна сделка (договор) и към нея чрез прилагане на извънредните способи за интервенция на данъчната администрация в облигационните отношения (чл. 13 и сл. ЗКПО), се определят данъци при условие, че юридическият факт, подлежащ на данъчна регулация изобщо не е договор (както е прието от НАП), а е разписан в специален закон способ за набиране на капитал на търговско дружество чрез апорт,...