Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби.

Касаторът - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП обжалва Решение № 6/14. 02. 2020 г. по адм. дело № 174/2019 г. по описа на Административен съд Русе, в частта, в която е отменен частично ревизионен акт /РА/ № Р-03001818000819-091-001/12. 12. 2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, като определеното публично задължение за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. е намалено от 33 389, 12 лв. на 26 303, 95 лв., съответно лихвите са намалени от 12 267, 71 лв. на 9 664, 51 лв.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Релевираните касационни основания са за материална незаконосъобразност и нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа се излагат подробно развити съображения в жалбата. Сочи се, че съдът не е изложил мотиви обосноваващи възприетите варианти на СТЕ и ССчЕ. Оспорва се частичната отмяна на РА при обективиран от съда извод, че жалбоподателят не е оборил констатациите на приходните органи. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА. Претендират се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба – В.В от [населено място] не взема становище по нея.

Касаторът - В.В от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В.М, обжалва Решение № № 6/14. 02. 2020 г. по адм. дело № 174/2019 г. по описа на Административен съд Русе, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА Р-03001818000819-091-001/12. 12. 2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна. Развива подробно доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита за неправилен изводът на съда за доказано наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 ДОПК за провеждане на производството по особения ред. Възразява срещу извода на съда, че лицето не е оборило констатациите в РА и сочи, че в тази насока са събрани достатъчно доказателства, които съдът е игнорирал, в нарушение на процесуалните правила. Също такова нарушение намира и становището на съда за недопустимост на свидетелски показания в случая. Иска отмяната на решението в обжалваната част и пререшаването му по същество като се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по тази касационна жалба - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП, в молба-становище, я оспорва.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на всяка от жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения:

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-03001818000819-091-001/12. 12. 2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, в която на В.В, [населено място], е установено задължение за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 33 389, 12 лв. и лихва за периода от 01. 05. 2015 г. до 12. 12. 2018 г. в размер на 12 267, 11 лв., потвърден в обжалваната част с решение № 6/05. 03. 2019 г. на и. д. Директор на Дирекция „ОДПП“ Варна при ЦУ на НАП.

С решението си АС Русе е изменил РА като определеното публично задължение за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. е намалено от 33 389, 12 лв. на 26 303, 95 лв. главница, съответно лихвите са намалени от 12 267, 71 лв. на 9 664, 51 лв.

За да постанови акта си, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е с форма и съдържание, съответстващо на императивно определените, при спазване на определените срокове. Ревизионният акт е издаден в ревизия, проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 ДОПК. След анализ на установените в ревизията факти и събраните доказателства, съдът е счел за доказано наличието на посочените основания, поради което е приел за правилно определен редът на провеждане на ревизията. При разпределяне на доказателствената тежест в процеса е отчел, че действа презумпцията за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт, в който случай доказателствената тежест за тяхното оборване се носи от ревизираното лице. В таза насока е приел, че лицето не е успяло да опровергае твърдението на органа по приходите за извършено през 2014 г. строителство на двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, разходите за което са включени в паричния поток на В.В и формират основната разлика на разход над приход за съответната година. За да обоснове този извод, съдът е приел, че верността на скицата на имота от 14. 10. 2014 г., на която се позовават констатациите на приходния орган, не е успешно оспорена в проведеното по реда на чл. 193 ГПК производство. Приел е, че липсата на подпис върху скицата не я опорочава като официален документ и е приел за верни отразените в нея обстоятелства, а именно, че към датата на издаването й – 14. 10. 2014 г. в процесния УПИ е имало полумасивна постройка от 64 кв. м. Като се е позовал на чл. 158, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 2, т. 2 ДОПК е приел е, че в случая свидетелски показания за доказване твърденията на лицето, че сградата е построена в предходен период, а именно 1997 г. -1999 г., не са допустими, доколкото извършването и надлежното удостоверяване на строителство съгласно ЗУТ се документира със съответни книжа. Тяхната липса поради вина на ревизираното лице и извършването на незаконен строеж според съда не може да се замени със свидетелски показания, поради което не е кредитирал същите. Посочил е, че съгласно справка в О. В за процесния имот за периода от 01. 01. 2012 г. до 31. 12. 2016 г. няма издадени строителни книжа, а доколкото за поддържането на актуалността на кадастралната карта е необходимо съдействието и на собственика на имота, то не следва да се приеме, че същата е с невярно съдържание само поради това, че в нея не е нанесен незаконен строеж. Приел е, че метеорологичната справка и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което технологично не е възможно жилищната сграда да се изгради в рамките на два месеца и половина, не са достатъчни, за да се приеме, че лицето е провело успешно оборване на констатациите в ревизионния акт досежно времето на изграждане на постройките. Относно твърдението на ревизираното лице, че къщата винаги е била двуетажна и така е описана в последния НА, съдът е обсъдил записаното в представените 3 бр. нотариални актове за покупко-продажба на спорното УПИ и постройката в него и е констатирал, че в първия нотариален акт № 114, т.XXII, д. № 7368/29. 08. 1997 г. на нотариус при РРС, с който имотът е придобит от ревизирания, е посочено, че той е закупен заедно с построената в него „полумасивна жилищна сграда“. Установил е, че в нотариален акт № 38, т.X, рег. № 10496, д. № 1342 от 29. 12. 2001 г. и в последния нотариален акт № 112, т.VIII, рег. № 12351, д. № 1073 от 19. 12. 2008 г., с който дъщерята на ревизираното лице придобила имота, е посочено, че имотът е закупен заедно с построената в него „двуетажна масивна жилищна сграда“, но е изложил, че в описаните от нотариуса документи не е налично удостоверение за търпимост на строежа, както изисква § 16 от ПЗР на ЗУТ, предвид извършването му без строителни книжа. С оглед съществената разлика в площта на декларираното от дъщерята на ревизираното лице с декларация по чл. 14 ЗМДТ през 2009 г., а именно „жилище“, с година на построяване 2008 г., на 2 етажа и разгънатата застроена площ (РЗП) от 154 кв. м. и гараж, с година на построяване 2008 г., със застроена площ (ЗП) от 20 кв. м. и установеното на място от вещото лице по техническата експертиза РЗП на двуетажната къща 268 кв. м. и гаража 73 кв. м, както и от оценителския доклад в ревизионното производство, според който всеки от двата етажа на двуетажната жилищна сграда е със ЗП от 220 кв., съдът е приел, че наличната понастоящем в имота двуетажна жилищна постройка (къща), е различна от тази, описана в нотариален акт № 112, т.VIII, рег. № 12351, д. № 1073 от 19. 12. 2008 г. По тези съображения е приел, че не са оборени констатациите в ревизионния акт относно годината на извършване на строителството. За да определи пазарната цена на извършените разходи за строително-монтажни работи съдът е приел за най-подходящия метод от изброените в чл. 7 от Наредба Н-9/2006 г. е методът на увеличената стойност, който съответства на метода на вещната стойност, използван от експерта в ревизионното производство в оценителския доклад и вещото лице по съдебната строително-техническата експертиза. Въз основа на кредитираната с резерви СТЕ съдът е приел, че РЗП на двуетажната жилищна сграда е 296 кв. м., без да се изключва частта от втория етаж, която е с височина под 1, 50 кв. м. (както е подходило вещото лице, за да изчисли РЗП 268 кв. м., съответно стойност на СМР 200 464 лв.) и като е приложил определената от експерта по вещния метод строителна стойност от 748 лв./кв. м. е изчислил, че стойността на двуетажната жилищна сграда възлиза на 221 408 лв., а общата пазарна стойност на извършеното през 2014 г. строителство, заедно с подобренията в имота, възлиза на 257 692 лв. За изготвяне на паричните потоци на ревизираното лице за 2014 г. съдът се е позовал на първоначалната ССчЕ и е приел за приложим вариант 1. 1., съответен с Таблица 1 на СТЕ, но коригиран съобразно преизчисленията посочени по-горе по СТЕ. Приел е за обосновани мотивите на ревизиращите, по които не са приели за действително предадени на ревизираното лице 8 500 лв. от дъщерята Д.Д и 5000 лв. от сина Т.Д, както и за недоказано дарение по договор от 18. 03. 2014 г. на 10 000 лв. от майката на лицето Д.Ц и 10 000 лв. по запис на заповед с поемател Я.Д.П съобразяване изчисленията на вещото лице по ССчЕ вариант 1. 1. за приходите и разходите в паричния поток за 2014 г., коригирани с преизчисленията на стойността на извършените СМР и предвид неприетите заети и дарени суми, съдът е приел, че данъчната основа възлиза общо на 263 039, 47 лв., а дължимият данък за 2014 г., при прилагане на ставката по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, на 26 303, 95 лв. По тези мотиви е изменил РА като е намалил определеното публично задължение за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. от 33 389, 12 лв. на 26 303, 95 лв., съответно лихвите са намалени от 12 267, 71 лв. на 9 664, 51 лв. Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият касационен състав намира, че същото е постановено при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-03001818000819-091-001/12. 12. 2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, в проведено по реда на чл. 122 ДОПК ревизионно производство, в частта, в която на В.В, [населено място], е установено задължение за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 33 389, 12 лв. и лихва за периода от 01. 05. 2015 г. до 12. 12. 2018 г. в размер на 12 267, 11 лв., потвърден в обжалваната част с решение № 6/05. 03. 2019 г. на и. д. Директор на Дирекция „ОДПП“ Варна при ЦУ на НАП.

От фактическа страна се установява, че производството е започнало по инициатива на Окръжна прокуратура – Русе с постановление № 5143/17 от 16. 01. 2018 г., във връзка с което от НАП са възложени ревизии на В.В, Г.Я и Д.Д и проверка на Т.Д.У е, че с нотариален акт № 114, т.XXII, д. № 7368/29. 08. 1997 г. на нотариус при РРС В.В е придобил право на собственост на дворно място цялото 1063 кв. м., ведно с построена на това дворно място полумасивна жилищна сграда без посочена квадратура. С нотариален акт № 38, т.X, рег. № 10496, д. № 1342 от 29. 12. 2001 г. В.В прехвърля посочения имот на Г.Я, като в нотариалния акт жилищната сграда е вписана като масивна и двуетажна, без посочена квадратура. От своя страна Г.Я с нотариален акт № 112, т.VIII, рег. № 12351, д. № 1073 от 19. 12. 2008 г. продала имота на майката на В.В – Д.Ц, действаща в полза на двете деца - Д.Д и Т.Д. В хода на проверката на Д.Д е възложена експертиза за определяне пазарна цена на извършеното строителство, ремонтни работи и подобрения в съсобствения на Д.Д и Т.Д от [населено място], [улица] за периода 2011 г. – 2017 г. Изготвената експертиза – оценителки доклад е приобщена като доказателство към ревизионната преписка на В.В, който е декларирал дял на участие в извършените СМР на дъщеря му Д.Д -8 500 лв., дял на сина му Т.Д – 5000 лв. и дял на Г.Я – 10 000 лв., а остатъкът от паричните средства, свързани с подобренията и строителните дейности в имота е декларирал като предоставени от него. Съгласно оценителския доклад, след оглед на място, е констатирано, че в имота са изградени три самостоятелни обекта – „къща на два етажа“ със ЗП 220 кв. м. и РЗП 440 кв. м., гараж със ЗП 72. 90 кв. м. и новострояща се сграда със ЗП 51 кв. м. Въз основа на предоставена от ОП Русе скица на имота, без номер, с дата 14. 10. 2014 г., изготвена от О. В по повод започнала през 2014 г, от МВР – Русе и РДНССК Русе проверка, в която е посочено, че в имота има полумасивна жилищна сграда, на един етаж от 64 кв. м. и с оглед констатацията, че посочената в скицата постройка не съществува в обекта, вещото лице е приело 2014 г. за базова година на построяване на посочените сгради, без новостроящата се от 51 кв. м. Експертът е определил общата стойност на извършените СМР в размер на 338 230 лв., от които приходните органи са приспаднали декларирания от Г.Я дял от 10 000 лв. и с РД и РА са приели, че разходите за придобиване и подобрение на недвижимо имущество, извършени през 2014 г. от В.В са на стойност 328 230 лв. Тази сума, наред с останалите документално доказани разходи, подробно описани в РД, е включена в разходната част на формирания от приходните органи паричен поток на лицето за 2014 г.

Спорен пред съда е бил въпросът кога и от кого е извършено строителството на констатираната в имота, находящ се в [населено място], [улица], двуетажна масивна жилищна сграда, обитавана от жалбоподателя и неговото домакинство съгласно § 1, т. 2 от ДР на ДОПК и на гаража, както и кога са извършени подобренията по тях.

По спорния въпрос, касационната инстанция намира, че при правилно разпределяне на доказателствената тежест, съдът е извел неправилен извод, че ревизираното лице не е оборило фактическите констатации на приходните органи относно извършването на стоеж на масивна двуетажна жилищна сграда и гараж през 2014 г.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК въвежда презумпция, според която в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно насрещно доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта и да обори въведената от закона презумпция.

Настоящият състав намира за доказано наличието на посочените в РА предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7, доколкото безспорно е установено, че за ревизирания период 01. 01. 2012 г. – 31. 12. 2016 г. В.В не е работил по трудови правоотношения и няма получени доходи от такива, не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, а същевременно данъчните органи са констатирали, че на лицето са изплатени суми и е удържан данък от дружества, извършващи дейности по събиране, транспортиране и обезвреждане на отпадъци по ЗУО, както и получени парични преводи по банкова сметка в „Б. П. Б“ АД, чрез Изипей и Western union. Тези установявания правилно е прието, че сочат укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Констатираното превишение на разходите за всяка една от процесните години над получените приходи при извършената съпоставка между тях, води до извод за несъответствие между имущественото и финансовото състояние на лицето и установените доходи - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а наличието на основанието по т. 5 с. з. правилно е обосновано с липсата на документи за извършени разходи за построяването на къщата и получените парични преводи от трети лица. В отговор на възраженията на лицето в касационната жалба, следва да бъде посочено, че наличието само на едно основание от изброените в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК.

С оглед изложеното, в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно насрещно доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в ревизионния акт.

Според настоящия състав на съда, съвкупната преценка на събраните в ревизионното и съдебното производство писмени доказателства и гласови доказателствени средства води до извод, че ревизираното лице е доказало тезата си, че строителството на констатираните от вещите лица в имота сгради не е извършено през годината на облагане - 2014 г., както са приели приходните органи.

Констатациите на приходните органи са направени въз основа на приобщена по преписката на В.В скица без номер, с дата от 14. 10. 2014 г., изпратена до Окръжна прокуратура Русе от О. В, по повод извършвана от МВР – Русе и РДНСК – Русе проверка в имота на [улица]. Верността на скицата е била оспорена от представителя на ревизираното лице и е било открито производство по чл. 193 ГПК, в което според съда доказването е било неуспешно проведено. Съдът е преценил, че представените от ревизираното лице доказателства не оборват констатациите на данъчните органи. Тези изводи на съда настоящата инстанция намира за необсновани.

От една страна неправилно съдът е приел посочената скица за официален документ, тъй като същата не е подписана от длъжностно лице, съответно не може да се направи извод, че е издадена от длъжностно лице. Официални документи са тези, съставени по определения нормативно ред и форма, от длъжностно лице, в кръга на службата му. Съществен реквизит на официалния документ е подписа на съставилото го лице, който удостоверява, че изявлението в документа е направено именно от сочения автор, длъжностно лице, на което са възложени удостоверителни функции. Законът, в чл. 179 ГПК, предоставя на официалните свидетелстващи документи – тези, които удостоверяват определени правнорелевантни факти, материалната доказателствена сила, свързана със съдържанието на документа, т. е. спрямо вписаните в тях факти и обстоятелства. Според това правило съдът е длъжен да приеме за доказани тези изявления или действия, които са направени от или пред длъжностно лице и са удостоверени в официален документ. По принцип, скицата е официален удостоверителен документ. В случая, следва да бъде съобразено, че според отговора на О. В в писмо до АС Русе, по повод изискано обяснени за липсата на подпис на скицата и качеството на лицето, което я е изготвило, скицата е работна, изготвена във връзка с проверка на ОП Русе. Същата не е подписана, т. е фактическия състав не е завършен и не е предназначена да бъде използвана като официално свидетелство за съществуващи обстоятелства. Поради това касационната инстанция счита, че неподписаната скица, не следва да се приеме за официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, поради което и оборването на съдържанието е допустимо да стане със свидетелски показания, на основание чл. 158 ДОПК в хипотезата на чл. 57, ал. 2, т. 1, предл. второ ДОПК.Сременно, практиката на ВАС няма противоречие по приложението на чл. 158 ДОПК в съдебното производство. Фактът, че за извършеният строеж не са съставени строителни книжа и не е спорно, че същият е незаконен, не препятства възможността чрез свидетелски показания да се установят фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, в случая – относно извършените строително-монтажни работи. Предвид изложеното, при нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е приел събраните от него гласни доказателства за недопустими.

Настоящият състав преценява свидетелските показания като допустими и относими, доколкото установяват факти от значение за спора. Същевременно приема, че само въз основа на посочената скица не може да се приеме за доказано извършването на строежа на процесните имоти през 2014 г. В обратния смисъл са налични достатъчно доказателства по делото, които преценени в тяхната съвкупност разколебават доводите на приходните органи. Безспорно релевантно за спора е установяването на годината, в която е извършено и финансирано строителството, тъй като само за същия данъчен период следва да се включат направените разходи за СМР в разходната част на паричния поток на лицето, финансирало и извършило строителството.

Още в ревизионното производство са представени 3 бр. нотариални актове за покупко-продажба на спорното УПИ и постройката в него. Видно от съдържанието им, с първия нотариален акт № 114, т.XXII, д. № 7368/29. 08. 1997 г. на нотариус при РРС, УПИ е придобит от ревизираното лице, като земята е купена заедно с построената в него „полумасивна жилищна сграда“. В следващия нотариален акт № 38, т.X, рег. № 10496, д. № 1342 от 29. 12. 2001 г. с който Г.Я е придобила имота от ревизираното лице вече е посочено, че имотът е закупен заедно с построената в него „двуетажна масивна жилищна сграда“, като идентичен предмет на покупко-продажба е записан и в последния нотариален акт № 112, т.VIII, рег. № 12351, д. № 1073 от 19. 12. 2008 г., с който Г.Я продала имота на майката на самото ревизирано лице. Необосновано не е взел предвид тези данни само поради липса на придружаващи документи за търпимост на сградите. Законосъобразността на извършеното строителство не е предмет на настоящия спор, поради което фактите следва да бъдат установявани единствено от гледна точка на твърдението в РА за извършени разходи за строителство през 2014 г. Отразеното в НА съответства на признанието на ревизираното лице, че е съборило изцяло съществуващата полумасивна сграда в закупения от него с НА от 1997 г. имот и на нейно мястото е построило нова. Дадените от свидетеля З. Демиран обяснения според настоящия състав кореспондират с обясненията на ревизираното лице и със съдържанието на нотариалните актове от 2001 г. и 2008 г. Свидетелят, който посочва местонахождението на имота, сочи, че лично е участвал в строежа на жилищната сграда през юли – август 1997 г., когато при етап на завършване на първия етаж е замина за чужбина, а колегите му са останали да я довършат. При завръщането си през 1999 г. установява, че е имало етаж или полуетаж над първата плоча, а по проект си спомня, че е имало таванска стая с височина около 1, 30 м. По предявените от съда снимки от експертизата, изготвена в ревизионното производство, свидетелят разпознава къщата и сочи, че тя е била с този тавански етаж и прозорци на него през 1999 г. За останалите постройки е дал обяснение, че не ги знае. В същата насока са и показанията на другия свидетел П.Р, съсед на ревизираното лице, който сочи, че през 2003 г. е заварил къщата в положението, което е сега, на два етажа, а също тогава е бил наличен и гаража.

В подкрепа на извода, че къщата и гаража не са построени през 2014 г. е и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Експертът изрично е посочил, че технологично е невъзможно цялото установено налично строителство да бъде извършено в рамките на два месеца и половина, за което е съобразило и приложената по делото метеорологична справка. В съдебно заседание от 05. 12. 2019 г. вещото лице е посочило, че в скица от 2001 г., с която се е снабдило от общината, жилищната сграда я има, поради което прави извод, че сградата е построена преди 2000 г., а също в общината е установило две декларации с нотариална заверка от кмета (приложени и по делото), в които е заявено, че сградите са построени през 1998 г. Вещото лице е дало заключение за липса на вложени нови материали в строежа на къщата и за проектиране, което не е в съответствие с новите тенденции, което настоящата инстанция намира за допълнителен довод в подкрепа на становището на ревизираното лице за времето на извършване на строителството. По изложените съображения настоящият състав счита за неправилно позоваването от страна на приходните органи при формиране на изводите в РА единствено на отразеното в скицата от 14. 10. 2014 г. Следва да бъде съобразено и че същата е изготвена въз основа на кадастралната карта на О. В, а не от АГКК, а както е изложил и съдът, за поддържане на актуалността на кадастралната карта е необходимо съдействие и на собственика на имота. Освен ангажираните свидетели, в съдебно заседание от 31. 10. 2019 г. от името на ревизираното лице са представени доказателства, сред които и скица № 36/06. 04. 2000 г., презаверена на 20. 12. 2001 г., подписана и подпечатана от О. В, на която е отразена двуетажна масивна жилищна сграда. За наличието на тази скица в документите в общината сочи и вещото лице по СТЕ при приемане на заключението му в съдебно заседание от 05. 12. 2019 г., коментирано по-горе. Посочената скица, не е взета предвид от съда и не е обсъдена с останалите доказателства по делото. Настоящият състав намира, че посочената скица като издадена преди процесната от 14. 10. 2014 г., също оборва нейното съдържание.

Касационната инстанция не споделя извода на съда, че предвид разликата в квадратурата на декларираното от дъщерята на ревизираното лице с декларация по чл. 14 ЗМДТ през 2009 г. жилище и гараж и установеното на място от вещото лице по техническата експертиза, както и от оценителския доклад в ревизионното производство, наличната понастоящем в имота двуетажна жилищна постройка, е различна от тази, описана в нотариален акт № 112, т.VIII, рег. № 12351, д. № 1073 от 19. 12. 2008 г. Както излага съдът, няма данни откъде идва значителната разлика между измерената РЗП на къщата по оценителския доклад от ревизионното производство и РЗП на къщата, установен от СТЕ.Сременно, ревизираното лице е заявило, че след първоначалния строеж на сградата е извършвало подобрения в нея, което съответства и на заключението на вещото лице, че ако се приеме, че 1998 г. е правено строителството, то 100% след това са извършвани ремонтни работи в обекта. С. Д сочи, че по проект и според това, което е видял през 1999 г. къщата е имала таванска стая с височина окол 1, 30 м. Височина под 1, 50 м. в най-ниската точка на скосенията е констатирало и вещото лице по СТЕ, но дава данни за 4 спални, всяка със скосени тавани. От така установеното настоящата инстанция приема, че се касае за една и съща сграда, отразена в последния НА от 2008 г. и декларирана през 2009 г. от собственика Д.Д с декларация по чл. 14 ЗМДТ през 2009 г., в която след построяването са правени подобрения и обновления. Относно гаража, същият за първи път е деклариран именно с посочената декларация, поради което настоящият състав приема, че той също не е построен през 2014 г. Предвид изложеното следва да се приеме за доказано по категоричен начин от ревизираното лице, че основното строителство на двуетажната масивна жилищна сграда и гаража не е извършено през 2014 г. Доколкото не може да се установи конкретният обем на извършените допълнителни СМР в двата обекта и в кой точно период се отнасят, то от разходната част на паричния поток на ревизираното лице за 2014 г. следва да бъдат извадени разходите, съответстващи на стойността на СМР установени от ревизиращите, а именно – 328 230 лв.

В останалата част на РА - относно непризнато от органите по приходите дарение в размер на 10 000 лв., получено от ревизираното лице по договор за дарение от 18. 03. 2014 г. от майка му Д.Ц, както и получена сума от 10 000 лв. от Я.Д, по мотиви изложени както от приходните органи, така и от съда, настоящият състав намира РА за законосъобразен. Правилно посочените суми не са включени в приходната част на паричния поток на лицето за 2014 г. В тази част в касационната жалба възражения не се излагат.

С оглед горните констатации, касационната инстанция намира, че при определяне данъчната основа на ревизираното лице за 2014 г. следва да бъде взето предвид допълнителното заключение на ССчЕ, вариант 3. 1. В него вещото лице е изготвило паричен поток за процесната година, в разходната част на който не е включена стойност на СМР. Вещото лице правилно е приспаднало от разходите за живот и издръжка на домакинството на лицето и сумата от 314, 03 лв. разходи за вода към „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Р., която сума е включена в паричния баланс за 2014 г. в позицията „Комунални разходи по фактури на доставчици“. При констатирано от вещото лице несъответствие на имущественото и финансово състояние на лицето, недостиг на парични средства в размер на 4 563, 12 лв. и получената сума по банков превод в размер на 784 лв., облагаемият доход за 2014 г. се формира като положителна величина в размер на 5 347, 12 лв. Годишното данъчно задължение по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ при прилагане на 10% ставка е в размер на 534, 71 лв. с лихви в размер на 196, 46 лв. До този размер РА се явява законосъобразен.

По изложените мотиви решението на АС Русе следва да се отмени изцяло, включително и в частта на определените разноски, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени РА в частта на определените данъчни задължения за 2014 г. в размера им над 534, 71 лв. главница и съответните лихви в размер над 196, 46 лв.

При този изход на спора, при съобразяване на направените от касатора разноски, уважения материален интерес и по компенсация с разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение, в полза на В.В следва да се присъди сума в размер на 3 358лв. за разноски.

По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 6/14. 02. 2020 г. по адм. дело № 174/2019 г. по описа на Административен съд Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-03001818000819-091-001/12. 12. 2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 6/05. 03. 2019 г. на и. д. Директор на Дирекция „ОДПП“ Варна при ЦУ на НАП, в ЧАСТТА, в която на В.В от [населено място] са определени задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. в размера им над 534, 71 лв. главница и лихви в размер им над 196, 46 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В, [населено място] срещу ревизионен акт № Р-03001818000819-091-001/12. 12. 2018 на орган по приходите при ТД на НАП Варна, в останалата й част.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на В.В от [населено място], с ЕГН [ЕГН], сума в размер на 3 358 /три хиляди триста петдесет и осем лева/ за разноски в двете съдебни инстанции, съразмерно и по компенсация.

Решението e окончателно.