Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на З.М от [населено място] чрез адв. Т.Б от АК-Пловдив срещу решение № 2578 от 10. 12. 2019 год. постановено по адм. дело № 1071/2019 год. по описа на Административен съд - Пловдив. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и в негова полза да бъдат присъдени разноски.

Ответникът директорът на Териториално поделение на НОИ Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на З.М срещу решение № 2153-15-44 от 07. 02. 2019 год. на Директора на Териториално поделение на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Муташова срещу разпореждане № [ЕГН] по протокол № 3045-15-143/17. 12. 2018 год. на ръководител на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ Пловдив, с което е нередено лицето да възстанови недобросъвестно получена сума в размер на 59 005, 06 лева, от които главница за периода 01. 01. 2008 год. до 31. 08. 2016 год. в размер на 33 051 лева и законна лихва в размер на 25 954, 06 лева.

Административният орган е приел, че на жалбоподателката е отпусната пенсия за ОСВ по силата на §4 от ПЗР на КСО считано от 19. 09. 2003 год. при навършена възраст [възраст]. Размерът на пенсията е определен при зачитане на осигурителен стаж от втора категория труд...