Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – С. за отмяна на решение №272 от 1. 02. 2010г., постановено по гр. дело №661/2009г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е обезсилено решението на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото като неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, а именно дали петитума на обусловения от чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ осъдителен иск трябва да бъде присъждане на сумата в полза на масата на несъстоятелността, а не на несъстоятелния длъжник при наличието на трите предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. т.1-3 ГПК.

Ответниците по касация [фирма] и [фирма], [населено място] – в несъстоятелност не вземат становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение след като обсъди данните по делото, прие следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но същата е процесуално недопустима по следните съображения:

С предявения установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ ищецът [фирма] е поискал от съда да бъде обявено за нищожно плащането от [фирма] в несъстоятелност на [фирма] за сумите 3 187. 38 лв. – главница и 569. 94 лв. лихва за забава, тъй като е направено след началната дата на несъстоятелността. Искът е уважен за главницата, отхвърлен е за лихвите за забава, и в тази му част решението е влязло в сила.

Наред с установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ ищецът е предявил осъдителен иск, квалифициран по чл. 134 ЗЗД, като е поискал ответникът [фирма] да заплати на [фирма] /н/ сумата от 3197. 38 лв. По искане на ищеца и оглед на заявеното основание по осъдителния иск, с определение от 8. 10. 2008г. Пловдивският окръжен съд е конституирал като съищец дружеството в несъстоятелност [фирма]. С молба от 20. 10. 2008г. [фирма], чрез синдика В. Б., е заявил, че поддържа предявения от [фирма] осъдителен иск срещу [фирма]. С решение №14 от 30. 03. 2009г. по т. д. № 74/2008г. Пловдивският окръжен съд е квалифицирал осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] в /н/ сумата от 3187. 38 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25. 02. 2008г./ датата на предявяване на иска/.

По въззивна жалба на [фирма] в осъдителната му част решението на окръжният съд е обезсилено с обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд и е прекратено производството по делото по иска по чл. 55 ЗЗД. За да постанови обжалвания резултат апелативният съд е приел, че осъдителният иск няма самостоятелен характер, а осъждането е във връзка със специалния иск по чл. 646 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността, където трябва се върне сумата, а не на самия длъжник.

При това развитие на процеса по осъдителния иск, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че дружеството [фирма] не е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение. То не е страна по осъдителния иск, няма и качеството на процесуален субституент.

Както е приемано в решения на ВКС, ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК правната квалификация на осъдителния иск, обусловен от специалния установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и по правната легитимация на длъжника в несъстоятелност да предяви иска за връщане на даденото по нищожната сделка в масата на несъстоятелността, като страна в материалното правоотношение и е отречено правото на кредитора с прието вземане да предяви осъдителния иск по чл. 134 и чл. 55 ЗЗД, поради това, че няма качеството на процесуален субституент/ решение №100 от 15. 06. 2009г. по т. дело № 808/2008г. на ВКС, ТК, решение №105 от 25. 11. 2009г. по т. дело №90/2009г. на ВКС, ТК/. С оглед на приетото, че страните по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за попълване на масата на несъстоятелността са страните по материалното правоотношение, то единствено легитимирана страна да обжалва решението по този иск е страната по обявената за нищожна сделка. В случая касаторът [фирма] не е страна по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, не е страна по договора, по който е извършено плащане на 5. 01. 2006г. и 9. 01. 2006г. от [фирма] на [фирма], поради което не притежава легитимацията да обжалва решението на Пловдивския апелативен съд. Подадената касационна жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ

касационната жалба на [фирма] – С. срещу решение №272 от 1. 02. 2010г., постановено по т. дело №661/2009г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение №141/30. 03. 2009г., постановено по т. дело № 74/2008г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] в /н./ сумата от 3187. 38лв. по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 25. 02. 2008г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА

производството по т. дело № 412/2010г. по описа на ВКС, ТК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на съобщението за страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: