Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от В. С. С. срещу Решение № 183 от 10. 05. 2010 год. по гр. д.№ 103/2010 год. на Русенския окръжен съд. С него е потвърдено Решение № 162 от 18. 12. 2009 год. по гр. д.№ 3055/2009 год. на Русенския районен съд с което предявените от [фирма] срещу С. обективно съединени искове с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 88 ЗЗД и чл. 92 ал. 1 ЗЗД са били приети за основателни.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът, чрез процесуалния си представител е посочил основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Позовала се е на четири обуславящи по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК процесуалноправни въпроса.

Ответникът по касация [фирма] не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл. 287 ал. 1 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав е, че

не е налице

основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание: 1./ Чл. 55 ал. 1 вр. чл. 88 ЗЗД за сумата 3500 лв. – авансово платена сума по развален договор за изработка – производство на 20 тона компост за култивирана печурка; 2./ Чл. 92 ал. 1 ЗЗД за сумата 3000 лв. – договорна неустойка за пълно неизпълнение.

Тезата на С. в първоинстанционното производство е била, че е налице невиновно неизпълнение на договорните му задължения поради лошите метеорологични условия и обстоятелството, че авансово платените суми са били недостатъчни за осигуряване на производство. С отговора по чл. 131 ГПК е поискал събирането на писмени и гласни доказателства, които са допуснати и събрани от РС-Русе. След събирането им е поискал назначаването на техническа експертиза със задача да посочи стойността на материалите и разходите за изработването на компоста. Като е счел искането за неоснователно, съдът не го е допуснал. Съобразно доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни изцяло.

Сезиран с въззивната жалба на С., съставът на Р. е счел, че направеното с жалба искане за допускане на посочената експертиза е неоснователно, а и несвоевременно. Счел е, че исковете на [фирма] са основателни и доказани, приемайки, че съгласно договора ответникът е приел на свой риск и при посочените в него условия да изработи компоста, което той не е сторил.

Обуславящите по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК процесуалноправни въпроси са свързани с тълкуването на чл. 266 ал. 3 ГПК с оглед тезата му, че недопускането на експертиза от районния съд съставлява процесуално нарушение.

Преди всичко поставените въпроси не са обуславящи по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – т. 1 на ТР № 1/2010 год., доколкото крайните изводи на въззивния съд са обусловени от тълкуването на договора, като исканата експертиза за стойността на производството на компоста е преценена като неотносима.

На второ място, нормата на чл. 266 ал. 3 ГПК е ясна – конкретно посочено във въззивната жалба процесуално нарушение на първоинстанционния съд, осуетило събирането на доказателствата. Такова нарушение пред Р. не е било посочено. Всъщност, тезата на касатора е, че недопускането на доказателства в първоинстанционното производство само по себе си съставлява процесуално нарушение, обуславящо допускането им от въззивния съд по реда на чл. 266 ал. 3 ГПК.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение № 183 от 10. 05. 2010 год. по гр. д.№ 103/2010 год. на Русенския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: