Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Х. ЧЛЕНОВЕ:М. Р. М. Р. при секретар С. Т. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от председателяК. Х. по адм. дело № 7262/2021

Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационната жалба, подадена от А. Аскари, гражданин на Афганистан, чрез пълномощника му адвокат П. Ж., против решение № 359/31.05.2021 г., постановено по адм. дело № 284/2021 г. на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца, срещу решение № 546/15.02.2021г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Релевирани са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, като отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се сочи, че първата инстанция не е взела предвид други информационни източници освен справките, представени от ДАБ, относно ситуацията в Афганистан и Пакистан. Твърди се, че са налице предпоставките за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, както и че съдът не е извършил контрол съобразен ли е чл. 4, ал. 3 ЗУБ, изискващ прилагането на принципа non refoulement. Изложени са съображения за незаконосъобразността на направения извод, че Пакистан се явава трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9, б. б, г и д ДР ЗУБ. Претендира се отмяната на атакувания съдебен акт и уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.

Ответната страна - заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Аскари, гражданин на Афганистан, против решение № 546/15.02.2021 г., издадено от заместник председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа документите, част от административната преписка, първата инстанция обосновано приема, че актът е издаден от компетентен орган, на който са делегирани правомощия включително по чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ съгласно заповед № РД 05-803/14.12.2020 г. на председателя на ДАБ, при спазване на предвидения срок за произнасяне по чл. 75, ал. 1 ЗУБ, като при това отговаря на общите изисквания по чл. 59 АПК за форма и съдържание. По мотиви, че са установени фактите, посочени в оспореното решение, административният съд прави обоснован извод, че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкната е липсата на данни административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история на чужденеца, както и че при произнасянето си по молбата заместник председателят на ДАБ е извършил всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и държавата му по произход. Прието е, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като по отношение на лицето не са установени причини да не се завърне в Афганистан, съответно в Пакистан, от кръга на посочените в нормативния текст, а заявените от молителя съображения са неотносими към преценката, дължима по подаденото от него искане за закрила. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, при което е констатирано, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. В действителност, отчетена е утежнената обществено-политическа обстановка в Афганистан и Пакистан, но и че ситуацията не е до такава степен влошена, че самият престой в тези държави да води до излагане на рискове, които да дават основание за предоставяне на закрила по визираните в чл. 9 ЗУБ причини. Този извод на съда кореспондира с данните относно държавата по произход на чуждия гражданин - И. Р. А. и държавата, от която той идва - Пакистан, обективирани в справки вх.№№ МД-44/22.01.2021 г. и МД-641/25.11.2020 г., изготвени от Д. М. дейност при ДАБ и подробно обсъдени от административния орган. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът счел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Така постановеното решение е правилно.

Във връзка с доводите, релевирани от процесуалния представител на касатора адвокат Войнов, в откритото съдебно заседание, проведено по настоящото дело, основаващи се на променената ситуация в Ислямска република Афганистан спрямо тази, преценена към момента на подаване на молбата за закрила, следва да се отбележи, че представените разпечатки от електронни медии, свидетелстващи за терористична атака в джамия в Афганистан и опити на бежанци от тази страна да преминат в Иран и Пакистан, действително сочат на повишено насилие над определени малцинствени групи в Афганистан след напускането на САЩ и съюзниците им. Но дори и при тези данни, Пакистан остава относително сигурна държава, в която разселените етнически и религиозни малцинства могат да намерят убежище. В подкрепа на този извод е информацията от представените от процесуалния представител на ДАБ, актуални справки за двете страни. Видно от справка вх.№ МД-521/15.10.2021 г. за актуалното положение в Афганистан, след поемане управлението на страната от талибаните, в състава на правителството са включени и представители на етническите малцинства, въпреки че то все още е доминирано от пущуни. Заявени са и намерения на министерството на правосъдието за временно въвеждане на конституцията от 1964 г., с изключение на клаузи, противоречащи на шериата и на Ислямския емират. Независимо от международния натиск се констатират проблеми, основно с правата на жените и бивши политици, като в тази връзка са описани инциденти в част от Афганистан, включващи убийства на служители, работили за афганистанската полиция. По данни на различни организации през първата половина на 2021 г. са регистрирани 5 183 цивилни жертви /1659 смъртни случая и 3524 ранени/, от които 32% са деца, което е 47%, увеличение на цивилните жертви в сравнение със същия период на 2020 г., за които са отговорни както антиправителствени, така и проправителствени сили. Констатирани са проблеми и от икономическо естество, включително свързани с ускорение на инфлацията и увеличението на цените, частично преодолени с получаваните периодични хуманитарни помощи от различни международни и неправителствени организации, в т. ч. Върховния комисариат на ООН за бежанците /ВКБООН/, Детския фонд на ООН /УНИЦЕФ/, Международната организация по миграция /МОМ/, Световната здравна организация /СЗО/ и други. На свой ред, справка вх.№ МД-512/12.10.2021 г. за Пакистан съдържа частични констатации, че организации, забранени от правителството като екстремистки групи /определяни от правителството на САЩ и други държави, като терористични/ продължават да организират атаки, насочени срещу мюсюлманите шиити, включително от общността хазара. С цел ограничаване на тези прояви Сенатът на Пакистан е приел Законопроект за изтезания и лишаване от свобода /превенция и наказание/ 2021, който ако бъде приет от Националното събрание за първи път ще направи изтезанията престъпление в Пакистан. Текстът дефинира понятието изтезания и предписва наказания до 10 години лишаване от свобода и глоба от 2 милиона рупии за всеки държавен служител, осъден за изтезания. Макар правилното прилагане на закона за борба с изтезанията да изисква и други институционални реформи, за да се осигури ефективен надзор над правоприлагащите органи, достоверност на разследванията и независимост на механизмите за отчетност, той бележи активни стъпки на правителството към криминализиране на описаните прояви, извършвани включително от държавни органи. Видно от посочената информация, обстановката в Афганистан може да бъде преценена като усложнена за гражданите на страната, но предвид осигуряваната директна подкрепа от различни организации, може да се приеме, че липсва изключително висока степен на безогледно насилие, изискуема за предоставянето на субсидиарна закрила. Още повече, че по данни от административната преписка А. Аскари, макар и с афганистанско гражданство, е живял основно в Пакистан, където се намират членовете на семейството му. В тази връзка касационния състав взе предвид, че информацията за Пакистан, включително предоставената от процесуалния представител на касатора, свидетелства за относителна стабилност на политическата и икономическа обстановка в тази страна, където лицето би могло да се върне. Ето защо приема за обосновани изводите както на административния орган, така и на първоинстанционния съд, че не е налице безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност за цивилно лице, върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тази територия.

Следва да се отбележи, че при проведените с него интервюта на 07.12.2020 г. и 16.12.2020 г. А. Аскари е заявил, че е напуснал Пакистан преди три години, по причини, че пакистанските власти искали документ за самоличност, какъвто не притежавал, както и че е имал семейни проблеми, свързани със стари задължения на починалия му баща и хора, които идвали в дома на семейството му да си искат парите. Касаторът е посочил, че посъветван от майка си е заминал от Пакистан, с намерение да стигне до Европа, а после до Швейцария, където имал вуйчо и искал да се установи, като подаде молба за закрила, за да може да учи и да продължи да се образова. Заявил е и желанието си да работи там за да подпомага финансово семейството си, като всички посочени причини за напускането на Пакистан са от личен характер и целят постигането на по-добър жизнен стандарт, и по-добро образование. Същевременно лицето е посочило, че не е бил арестувано, нито осъждано в държавата си по произход или в друга държава, като въпреки, че принадлежи към определена етническа група - [етническа група], не е имало проблеми заради тази си принадлежност. Не твърди да е имало такива и заради изповядваната от него религия - [религия], нито че е участвало в религиозна организация. Макар да съобщава, че в район М. Ч. в който ходели на пазар определена групировка притеснявала и тормозела [етнически групи], чужденецът категорично заявява, че лично не е имал проблеми с тях. Предвид изложеното, всички елементи от личната бежанска история на А. Аскари сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Наред с горното, във връзка с установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход и страната на пребиваване, настоящата съдебна инстанция следва да приложи основното правило, въведено по т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 /анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд/ и въвеждащо обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема за предоставянето на такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв обаче не е установен по делото, поради което и по отношение на лицето не намират приложение както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ.

Неоснователни са и оплакванията на касатора за липсата на преценка приложим ли е в случая принципът non-refoulment /забрана за връщане/. Действително и в случай, че приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевската конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /refouler/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Изследване нарушен ли е този принцип, е извършено въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната, като следва пряко от нормата на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците, в съответствие с Договора за Европейския съюз и ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . Предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Афганистан, нито страната в която последно е пребивавал - Пакистан поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в двете страни, заместник председателят на ДАБ по същество е приел, макар и да не е изложил нарочни мотиви за това, че ако жалбоподателят се завърне в която и да е от тези държави няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа non-refoulement. Противно на релевираните от касатора доводи, че Пакистан не е трета сигурна държава по смисъла § 1, т. 9 ДР ЗУБ, видно от представената от него разпечатка от електронна медия, множество бежанци от Афганистан са се насочили към установяване именно в тази държава, което налага да се приеме, че в нея не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства и той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила.

Верни са изводите на административния съд и относно това, че релокацията на чуждия гражданин от Гърция в България не представлява самостоятелно основание за получаване на международна закрила. Прехвърлянето на кандидат от територията на една държава членка на територията на друга такава, която критериите, предвидени в глава III от Регламент /ЕС/ № 604/2013 сочат като компетентна за разглеждането на молбата му за международна закрила, не може да бъде единствено основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на чуждия гражданин. Такъв статут може да бъде предоставен само ако са налице предпоставките, предвидени в националния закон - ЗУБ и относимите норми на правото на ЕС.

По изложените съображения, като е приел решението на заместник председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 359/31.05.2021 г., постановено по адм. дело № 284/2021 г. на Административен съд-Хасково. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Кремена Хараланова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мира Райчева

/п/ Мария Радева