Производството е по чл. 250 и чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 2461/11.ІІІ.2010 г., подадена от „Т” А. - касатор по настоящето дело, с която търговецът претендира да бъде допълнено постановеното на 16.ІІ.2010 г. по него решение № 167 с присъждане и на законната лихва върху уважената от ВКС част на неговия иск в размер на 22032 лв. срещу „А” О. – София, а също така и в частта на това касационно решение, отнасяща се до разноските: като му бъдат присъдени не само сторените от него пред ВКС, но и направените такива пред първата, а също и пред въззивната инстанция - съразмерно „на уважената част от касационната жалба”, които според представителя му в процеса следвало да възлизат общо на 6929. 71 лв. /шест хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/.

При произнасянето си по молбата за допълване на касационното решение по реда на чл. 250 и чл. 248, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Молбата на касатора „Т” А. – гр. Ст. З. е постъпила в деловодството на търговската колегия на ВКС на 11.ІІІ.2010 г.,т. е. в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро и по чл. 250 ГПК, считано от датата 16.ІІ.2010 г., когато е било постановено по настоящето дело решението на ВКС по чл. 290 ГПК. Поради това тя ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата на „Т” А. гр. Ст. З. е частично основателна.

1. По искането за допълване на решението с присъждане на лихва от датата на подаване на исковата молба:

Това искане е изцяло неоснователно.

Съгласно чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл „по цялото й искане”. При съпоставяне с петитума на исковата молба на „Т” АД-гр. Ст. З., подадена в канцеларията на СГС на 26.V.2004 г., не се констатира тя да съдържа претенции за присъждане на лихви върху претендирана главница в размер на сумата 68577 лв.: нито мораторна, нито лихва от завеждане на делото и до окончателното изплащане на горепосочената сума. Съгласно чл. 214 ГПК не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване, но до датата на приключване на устните състезания по делото пред касационния съд претенция за такива лихви не е била надлежно заявявана и следователно искане, по което настоящият съд да не се е произнесъл, не съществува.

2. По искането за допълване на решението в частта му за разноските, като се присъдят съразмерно на уважената част от иска и тези, направени от търговеца касатор в първата и във въззивната инстанции:

Видно от протокола за последното с. з. в пр-вото по чл. 290 ГПК, процесуалният представител на касатора адв. М е заявила, че претендира присъждане на разноски по делото, в какъвто смисъл е било и финалното искане в касационната жалба на „Т” А. – гр. С.. Формулирано общо искането за присъждане на разноски се отнася и за тези, които това д-во е направило не само за касационното пр-во, но и при разглеждане на делото в СГС и в САС.

На свой ред и това искане на „Т” АД-гр. Ст. З. е частично основателно.

В процентно отношение уважената с касационното решение по чл. 290 ГПК част от иска, предявен за сума в размер на 68577 лева, възлиза на 32. 13% от тази стойност. Съдебно-деловодните разноски, направени от „Т” АД-гр. Стара З. в първоинстанционното пр-во, съобразно писмените доказателства за това, намиращи се на листове с №№ 1* и 215 от досието на гр. д. № 739/04 г. по описа на СГС, възлизат на сумата 7201. 28 лв. /седем хиляди двеста и един лева и двадесет и осем стотинки/. Съответно разноските за въззивното инстанция, според доказателствата за това на листове №№ 4* и 76 от досието на гр. д. № 2045/07 г. по описа на САС, са в общ размер на 1654. 68 лв. /хиляда шестотин петдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ или общо за двете инстанции: 8855. 96 лв. Съразмерно на уважената част от иска, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, дължимите от страна на ответното „А” О. – София разноски, които то ще следва да бъде осъдено да заплати на касатора „Т” А. – гр. Ст. З. са в размер на сумата 2845. 42 лв. /две хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора „Т” А. – гр. С. по чл. 250 ГПК за допълване на решение № 167/16.ІІ.2010 г., постановено по делото, като „А” О. със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „К” № 95 бъде осъдено да му заплати „и законната лихва върху присъдената сума от 22032 лв., считано от датата по завеждане на исковата молба и до окончателното изплащане на тази главница”.

ОСЪЖДА „А” О. със седалище и адрес на управление в София, бул. „К” № 9* да заплати на „Т” А. – гр. С., бул. „С” № 45 направени пред първата /СГС/ и пред въззивната /САС/ инстанции съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от обективно съединените му искови претенции в общ размер на сумата 2845. 42 лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и две ст.), КАТО В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ - ЗА РАЗЛИКАТА ДО 6 929. 71 ЛВ., ОСТАВЯ ИСКАНЕТО ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1 ГПК БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Диспозитив на допълнително решение на ВКС, ТК, І-во отделение, постановено в производство по чл. 250 и чл. 248, ал. 1 ГПК по т. д. № 409/09 г.