Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Я. Н. и И. Б. П., чрез адвокат М. Ч., срещу решение № 262152 от 29. 03. 2021 г. по в. гр. д.№ 161/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, в частта му потвърждаваща решение № 167699 от 16. 07. 2019 г. по гр. д.№ 54821/2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 162 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р. Я. Н. и И. Б. П. срещу И. Д. В. и М. В. В. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да извършат следните действия: а/. да премахнат направената преграда в таванското помещение в двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]; б/. да възстановят целостта на пода на таванското помещение, като изградят нов под в частта, в която е направен отвор за стълба; в/. да възстановят ВиК инсталацията в общите части на сградата, както и да поправят със собствени средства вредите в собствения на ищците първи жилищен етаж от сградата - унищожен окачен таван с конструкция тип готови плоскости в кухненския бокс (9 кв. м.), изпадали плочки гранитогрес по стената на теча (3 кв. м.) и унищожен окачен таван с конструкция тип готови плоскости в тоалетната (6 кв. м.).

Поддържа се наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ответниците И. Д. В. и М. В. В., чрез адвокат Н. В., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд, на основание чл. 272 ГПК, е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна, препращайки към мотивите на първоинстанционния акт. От фактическа страна е прието за установено, че през 2005 г. ищците са придобили, в режим на СИО, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. №.. ..../22. 12. 2005 г., собствеността върху жилището на първия етаж в процесната двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид. ч. от таванското помещение, с 1/2 ид. ч. от избените помещения и със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, а през 2017 г. ответниците са придобили, в режим на СИО, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. №.. ......../26. 07. 2017 г., собствеността върху жилището на втория етаж в процесната двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид. ч. от таванското помещение, 1/2 ид. ч. от избените помещения и съответните идеални части от общите части на сградата. Праводателите на праводателите на страните – В. К. Х. и С. С. Г. са били придобили собствеността върху къщата и дворното място в съсобственост, при равни права, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Ж. С. Л., с н. а. №.. ........./31. 12. 1947 г. През 1963 – 1964 г. между В. Х. и С. Г. е била извършена делба, при която С. Г. е получил в дял жилището на първия етаж, ведно с 1/2 част от избеното и таванско помещения откъм източната част на сградата, а В. Х. е получил в дял жилището на втория етаж, ведно с 1/2 част от избеното и таванско помещения откъм западната част на сградата (решение от 14. 11. 1963 г. и протокол от 22. 05. 1964 г. по гр. д. № 3053/1963 г. на СРС).

През 2017 г. ответниците са започнали ремонтни дейности, като са изградили нова стоманобетонна стълба от жилището си към таванското помещение през съществуващ отвор в таванската плоча (не са извършили действия, с които да са нарушили целостта на таванската плоча), преградили са таванското помещение с нова стена от лека дървена конструкция. Таванското помещение е разделено приблизително на две части, като западната част се ползва от жилището на втория етаж с достъп от новоизградената стълба, а до източната част от тавана се стига по северното стълбище на къщата (свързващо партерния, втория и таванския етажи), както и през проход от около 6 кв. м. през западната част. Горните обстоятелства са приети за установени въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено и след извършен от вещото лице оглед, както и от документите към приложената административна преписка, образувана в РО-НСК София.

Прието е за установено, въз основа на заключенията на двете съдебно-технически експертизи и устните разяснения на вещите лица в проведените открити заседания, че в жилището на втория етаж в сградата са извършени и продължават да се извършват ремонтни дейности (смяна на дограма, полагане на нови подови настилки и др.), при които не е осъществено преустройство или промяна в предназначението на помещенията. Не е извършвано преустройство на ВиК инсталацията. Ремонтът на ВиК инсталацията се е изразявал в подмяна тръбите на вертикалните щрангове и хоризонталните разводки с нови PVC тръби. Към настоящия момент ВиК инсталацията в сградата функционира правилно и по предназначение, а извършената от ответниците подмяна на отделни нейни елементи е в съответствие със задължението им да я поддържат в изправно състояние. Не е установено ответниците да са оказали неоснователно въздействие върху общата ВиК инсталация в сградата. Действително, в кухнята, банята и малка стая в жилището на първия етаж има следи от стари течове, за отстраняване на щетите от които следва да се извърши демонтаж и монтаж на окачен таван в кухнята и банята на стойност от общо 382. 50 лв. (9 кв. м.), демонтаж и монтаж на подкожушени стенни плочки в банята на стойност 60, 98 лв. (1 кв. м.), както и стъргане, прешпакловане и боядисване на таван на малка стая на стойност 89, 30 лв. (6, 20 кв. м.). Следите от течове се намират около общата канализационна тръба и общия щранг, не са пресни, възможно е да са отпреди 5-6 години. Тези течове се дължат на естественото износване (амортизация) на канализационната инсталация и покривното покритие на тръбите и тръбните връзки (изгнили тръби или пробойни в тях), а не на извършените в жилището на втория етаж ремонтни дейности. Вещите лица са единодушни, че констатираните следи от течове в помещенията в жилището на ищците не са причинени пряко от поведението на ответниците, а се дължат на бездействието на всички етажни собственици, които не са изпълнили задължението си поддържат общите части на сградата в годно състояние за използването им по предназначение.

Възприети са и изводите на първоинстанционния съд от правна страна, според които към извършване на делбата през 1963-64 г. процесното таванско помещение е било обща част, не е било годен обект на делба, съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС, поради което и не е било реално поделено на две равни части – източна и западна, но с решението по извършване на делбата съдът валидно е разпределил фактическото ползване на тавана, като на С. Г., праводател на ищците, е разпределил за ползване източната част от общото таванско помещение, а на В. Х., праводател на ответниците, е разпределил за ползване западната част от общото таванско помещение. По делото липсват данни за последваща промяна в разпределеното ползване на таванските помещения. Като правоприемници на съделителите С. С. Г. и В. К. Х., страните в настоящия процес са обвързани от описаното разпределение. И към настоящия момент таванското помещение се явява обща част в сградата в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 38 ЗС, което, съобразно правилата на чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 3 ЗУЕС, може да се ползва от всеки от етажните собственици съобразно предназначението му по начин, който не пречи на другите собственици да си служат с него съобразно правата им, респ. следва да се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Действително, ответниците са извършили действия, с които са ограничили достъпа на ищците до западната част от таванското помещение, но с това поведение не са създали пречка за ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост, тъй като ответниците са преградили и упражняват фактическа власт именно върху разпределената им за ползване западна реална част от подпокривното пространство, а ищците имат достъп до разпределената им за ползване източна половина. Действията на ответниците не ограничават упражняването в пълен обем на правата на ищците, които при разпределеното ползване на общата вещ се разпростират единствено върху източната половина на тавана, до която те разполагат със свободен достъп. С приобщаването на западната част от тавана към собствения им апартамент на втория етаж, ответниците оказват въздействие единствено върху разпределената в тяхна полза част от общата вещ, поради което действията им не засягат неоснователно вещните права на ищцовата страна. По тези съображения предявеният негаторен иск за премахване на изградената в таванските помещения преграда и възстановяване целостта на пода в него (по отношение на който липсват данни изобщо да е бил нарушен от страна на ответниците, доколкото отворът в него е съществувал още преди изграждането на стълбата) се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Възприети са правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност и на иска за осъждане на ответниците да възстановят ВиК инсталацията в общите части, както и за неоснователност на иска за осъждане на ответниците да поправят със собствени средства вредите в собствения на ищците имот в сградата, изразяващи се в унищожен окачен таван с конструкция тип готови плоскости в кухненския бокс (9 кв. м.), изпадали плочки гранитогрес по стената на теча (3 кв. м.) и унищожен окачен таван с конструкция тип готови плоскости в тоалетната (6 кв. м.). Подмяната на части от В и К инсталацията не е неправомерно, а описаните щети в първия жилищен етаж не са резултат от неправомерни действия на ответниците.

След споделяне, по реда на чл. 272 ГПК, на изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна, въззивният съд е разгледал и обсъдил оплакванията във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение и е аргументирал изводите си си защо приема същите за неоснователни.

В изложението към касационната жалба основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са посочени във връзка със следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по посочените във въззивната жалба доводи, като обсъди направените в нея оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.

2. Задължен ли е въззивният съд да изложи мотиви, от които да е видно на какво основание приема за неоснователни доводите във въззивната жалба.

3. Разпоредбата на чл. 272 от ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението му да извърши собствена мотивираща дейност и повторна преценка на доказателствата и възраженията на страните в качеството на инстанция по същество.

4. Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.

5. Оправомощен ли е въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и без да изложи съображения защо ги приема за неотносими.

6. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и следва ли да обсъди всички заявени от страните доводи и възражения във въззивната жалба, и чак след тази преценка да извърши и формира свои собствени фактически и правни изводи относно основателността на предявения иск.

7. Допустимо ли е един от етажните собственици в сграда да отдели част от общи части на сградата, които са такива по своето предназначение, да ги обособи като реални такива, да смени предназначението им за живеене, да ги превърне в такива за лично, индивидуално ползване, и ги приобщи към притежавания от него имот, без за това да е получил съгласието на останалите съсобственици. При извършване на описаното по-горе преустройство следва ли да се получат съответните разрешения за строеж, ако това е свързано с целостта на конструкцията на сградата.

8. Може ли да се приеме, че действията по извършване на посоченото преустройство на общи части на сградата са действия по обикновено ползване на вещта.

9. Задължен ли е съдът да възприеме и приложи точно възприетото в мотивите на едно влязло в сила съдебно решение, в което е прието, че разпределеното по съдебен ред ползване на таванските помещения не представлява съгласие от собствениците за промяна на функционалното предназначение на общите части на подпокривното пространство.

Относно първите четири въпроса се твърди разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04. 02. 2001 г. по тълк. д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, решение № 50 от 22. 05. 2019 г. по гр. д.№ 1441/2018 г. на ВКС, І г. о., решение № 255 от 09. 05. 2019 г. по гр. д.№ 858/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 145 от 07. 01. 2019 г. по гр. д.№ 811/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., относно пети и шести въпрос – разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 183 от 16. 11. 2017 г. по гр. д.№ 2624/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 156 от 30. 10. 2017 г. по гр. д.№ 5111/2016 г. на ВКС, І г. о., решение № 160 от 26. 07. 2017 г. по гр. д.№ 60244/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 22 от 29. 06. 2017 г. по гр. д.№ 2113/2016 г. на ВКС, І г. о., относно седми и осми въпрос – разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 34 от 15. 08. 1983 г. по гр. д.№ 11/1983 г. на ВС, ОСГК, а девети въпрос се поставя във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се и наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора процесуалноправни въпроси по т. 1 – т. 6 - за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и всички относими към спора доказателства и за съдържанието на мотивите към въззивното решение. В т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04. 02. 2001 г. по тълк. д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК и посочените в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че мотивите към въззивното решение следва да отразяват самостоятелната решаваща дейност на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора. Разпоредбата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивния съд от задължението да се произнесе по предмета на делото, след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивна проверка - чл. 269 ГПК. В случая въззивният съд, споделяйки изцяло мотивите на първоинстанционното решение от фактическа и правна страна, е препратил към същите по реда на чл. 272 ГПК и ги е направил свои, но наред с това е изложил и собствени мотиви по спорното право в отговор на релевираните във въззивната жалба оплаквания. В този смисъл, мотивите на въззивното решение не се изчерпват с препращане към мотивите на първата инстанция и не сочат на отклонение от трайната практика на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл. 272 ГПК. Отделно от гореизложеното следва да се посочи, че релевираните от касатора посредством въпросите и изложението нарушения на процесуални разпоредби от страна на въззивния съд представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, каквито във фазата по селекция на касационните жалби е недопустимо да се разглеждат. Тези оплаквания подлежат на преценка само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените от касатора материалноправни въпроси по т. 7 – т. 9 от изложението. Въпросите нямат отношение към решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на иска по чл. 109 ЗС, обусловен от недоказаност на елемент от фактическия състав на чл. 109 ЗС – препятстване упражняване на правото на собственост на ищците според съдебно разпределеното ползване на общата част от сградата. Дали обособяването на реална част от таванско помещение в сграда в режим на етажна собственост, съставляващо обща част по предназначение, и приобщаването му към жилищен обект собственост на един етажен собственик, извършено без съгласието на останалите етажни собственици, без решението им за промяна предназначението на тавана и без строителни книжа представляват неправомерни действия, извършени при неспазване на установените в ЗС и ЗУТ изисквания, е без самостоятелно значение при преценка основателността на иска по чл. 109 ЗС, ако тези действия касаят реалната част от общото таванско помещение, разпределена за реално ползване на извършилия ги съсобственик, която част другият съсобственик няма право на ползва, както и ако тези действия по никакъв начин не препятстват достъпа на съсобственика до разпределената му за реално ползване друга част от таванското помещение, нито ползването й. Посредством препращане към мотивите на първоинстанционното решение, съобразно предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че ответниците са извършили действия, с които са ограничили достъпа на ищците до западната част от тавана, който представлява обща част на сградата, но с това поведение не са създали пречки на ищците да упражняват пълноценно и в пълен обем своите права, тъй като на последните е разпределено ползването на източната половина на тавана, до която те разполагат със свободен достъп и възможност за ползването й. Изложените съображения, с които е обосновано отхвърлянето на негаторния иск, кореспондират с разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 4 от 06. 11. 2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според които за уважаването на негаторния иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже че е собственик на вещта, че върху тази вещ ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие) и че това действие или бездействие създава на ищеца пречки за използване на вещта по-големи от обикновените. Ако действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на собственика, не е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Изводите на въззивния съд съответстват и на практиката на ВКС, която приема, че когато чрез договор или по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, със съдебно решение, е разпределено ползването на съсобствена вещ, неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС са онези действия на някой от съсобствениците, чрез които той осъществява ползване на вещта по различен начин от този, по който е било разпределено ползването (напр. решение № 299 от 15. 06. 2010 г. по гр. д. № 500/2009 г. на ВКС, II г. о.). Въпросът за начина на ползване и целесъобразността на извършеното разпределение на ползването на съсобствената вещ не може да се разглежда в производство по чл. 109 ЗС. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 13 от 10. 04. 2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, нито е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на съдебния акт. Степента на тежест на посочените от жалбоподателя пороци на въззивното решение, дори и да съществуват, не е такава, че да обуслови очевидна неправилност на акта – не се касае за прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито за прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и явно несъответствие между изводите на съда и установените по делото факти.

При този изход на делото, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касационната жалба и по иска сумата 1160 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262152 от 29. 03. 2021 г. по в. гр. д.№ 161/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, в частта потвърждаваща решение № 167699 от 16. 07. 2019 г. по гр. д.№ 54821/2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 162 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р. Я. Н. и И. Б. П. срещу И. Д. В. и М. В. В. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да извършат следните действия: а/. да премахнат направената преграда в таванското помещение в двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]; б/. да възстановят целостта на пода на таванското помещение, като изградят нов под в частта, в която е направен отвор за стълба; в/. да възстановят ВиК инсталацията в общите части на сградата, както и да поправят със собствени средства вредите в собствения на ищците първи жилищен етаж от сградата - унищожен окачен таван с конструкция тип готови плоскости в кухненския бокс (9 кв. м.), изпадали плочки гранитогрес по стената на теча (3 кв. м.) и унищожен окачен таван с конструкция тип готови плоскости в тоалетната (6 кв. м.)..

ОСЪЖДА Р. Я. Н. и И. Б. П., на осн чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на И. Д. В. и М. В. В. сумата 1160 лв. разноски за настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: