Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу решение № 6382 от 30. 10. 2019 г. по административно дело № 115/2019 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отменено негово уведомително писмо за отказ на одобрение с изх. № 01-2600/5213/02. 11. 2018 г. и преписката е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Анастасов 2“ ООД в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като излага подробни съображения за правилност на съдебния акт. Претендира заплащане на деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила – без да са изяснени релевантните за спора факти, при което актът е постановен и в нарушение на материалния закон.

Въз основа на представените по делото доказателства обосновано е прието, че не може да бъде установено в коя от хипотезите на чл. 13, ал. 5, т. 2 от Наредба за...