Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:А. Р. А. М. при секретар С. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от председателяГ. Х. по адм. дело № 7280/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, гр. Благоевград (БД „ЗБР“), чрез процесуалния му представител гл. юрк. Е. Г. против Решение № 843 от 12.05.2021 г., постановено по адм. дело № 822/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, потвърждаване на оспореното пред съда негово решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „Фроси“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Сандански, ул. „Г. Б. № 8, представлявано заедно и поотделно от управителите А. С. и Н. С. в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Дойчева, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Моли ВАС да даде „задължителни указания“ към БД „ЗБР“ за издаване на съответното решение за продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140099 от 06.01.2011 г., изменено и продължено с Решение № ПО-01-39 от 21.02.2012 г. и с Решение № ПО-01-33 от 09.02.2015 г. на директора на БД „ЗБР“. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отменил по жалбата на „Фроси“ ООД, гр. С. Р. № ПО-01-45 от 28.03.2019 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, с което е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140099 от 06.01.2011 г., изменено и продължено с Решение № ПО-01-39 от 21.02.2012 г. и с Решение № ПО-01-33 от 09.02.2015 г. на директора на БД „ЗБР“, върнал е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон и го е осъдил да заплати разноски по делото в полза на жалбоподателя.

За да постанови този резултат е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК, без да е необходимо да ги повтаря.

Продължаване срока на действие на разрешително се извършва от органа по чл. 52, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) тогава, когато са налице условията на чл. 78, ал. 2 от същия закон - когато молбата е подадена в срока по ал. 1, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. В случая отказът е постановен от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ - директора на БД „ЗБР“, по подадено в законоустановения срок заявление от притежателя му „Фроси“ ООД, гр. Сандански и е мотивиран с нормата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ във връзка с чл. 119а, ал. 1, т. 5 от с. з. - органът е приел, че засегнатият участък от реката попада във зони за защита на водите, а именно: защитена зона С. П. - Алиботуш и защитена зона Пирин буфер и не попада в изключенията на § 10 от ПЗР на Закона за концесиите.

Съдът от първата инстанция правилно е приел, че в случая не се установява възприетото от административния орган нарушение на нормативни разпоредби, въвеждащи забрана за продължаване на срока на издадено разрешително за водовземане.

Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ въвежда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия тогава, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, който гласи, че зони за защита на водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. Разпоредбата на чл. 119а, ал. 5 ЗВ определя като зони за защита на водите и защитени територии или зони за опазване на местообитания и биологични видове онези, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Съответно според чл. 119б ЗВ за териториите и зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5 могат да бъдат определени специфични изисквания към състоянието на водите, които трябва да се постигнат и/или поддържат според заповедта за обявяването, издадена по реда на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие, влязъл в сила План за управление на защитена територия или защитена зона, влязъл в сила План за действие за растителен или животински вид.

По делото е установено и не е спорно, че мястото на водовземане, мястото на водоползване и засегнатия участък на водния обект попадат в границите на защитена зона „П. Б. , която е защитена зона по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици, а не по такава съгласно чл.119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Границите на защитената зона са определени в Заповед № РД-352 от 11.04.2013 г. на министъра на околната среда и водите. От приетата по делото, и неоспорена от страните СТЕ е установено, че в същата заповед за обявяване на защитена зона (ЗЗ) “П. Б. и Решение на МС № 122 от 02.03.2007 г., изменено с Решение на МС № 811 от 16.11.2010 г. за включване на ЗЗ BG0001028 “С. П. - Алиботуш“ в списъка на защитени зони (ЗЗ) по Директивата за местообитанията, не са предвидени зони за защита на водите, както и не са налице забрани или ограничения в ЗЗ “П. Б. и ЗЗ “С. П. - Алиботуш“ за дейности свързани с водите на р. Бяла река (в частност използването им за производство на електрическа енергия), противоречащи на целите за опазване на тези зони. Решение № 122 от 02.03.2007 г. на Министерски съвет за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна е прието по реда на чл. 10, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразия (ЗБР). Съгласно чл. 11 от ЗБР за защитени зони се обявяват територии, включени в списъка по чл. 10, ал. 4, като обявяването на защитените зони по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 се извършва от министъра на околната среда, но в срок до шест години след получаване на одобрение по чл. 10, ал. 6 на списъка на защитените зони. Както се посочи със Заповед № РД-352 от 11.04.2013 г. на Министъра на ОСВ по чл. 1, т. 6 от ЗБР е обявена защитена зона „Пирин буфер“ с идентификационен код BG0002126 с обща площ от 18 018.366 дка и предмет на опазване, подробно изброените видове птици, с цел опазване и поддържане и възстановяване на местообитанията им и постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние, като в границите на защитената зона е забранено: използването на неселективни средства за борба с вредителите по горите и в селското стопанство; използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади; залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения. Заповедта е публикувана в ДВ бр.48/31.05.2013 г. В тази връзка с оглед на доказателствата по делото, съдът правилно е приел, че в защитена зона „Пирин буфер“ няма биологични видове и местообитания, за които поддържането и/или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за тяхното опазване, като същите тези обстоятелства се установяват от приетата СТЕ.

Разрешаването на водовземане, с цел производство на електрическа енергия в настоящия случай не противоречи на целите на опазване и не е сред забранените със Заповед № РД-352 от 11.04.2013 г. на Министъра на ОСВ дейности. При така посочената нормативна уредба, касационната инстанция счита, че след като в заповедта, по чл. 12, ал. 6 ЗБР за защитена зона П. Б. не се съдържат специфични изисквания към състоянието на водите и няма изведени забрани относими към тях обстоятелството, че мястото на водовземане в случая попада в тази зона само по себе си не основава приложението на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, послужил като основание за издаване на оспореното пред съда решение. Обосновано съдът е отбелязал, че СТЕ е категорична и по отношение факта, че разрешително би следвало да е отразено и в двата ПУРБ, защото то е съществувало като подадена документация за инвестиционно намерение още преди те да са изработени.

На следващо място е безспорно, че зона С. П. – Алиботуш е включена в Списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приет с Решение № 802 от 04.12.2007 г. на Министерски съвет (обн. с ДВ, бр. 107 от 2007 г.). Посочено е в решението на Министерски съвет, че Окончателните площи на защитените зони се определят в заповедите им за обявяване след предоставяне от Министерство на земеделието и продоволствието и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (Агенцията по геодезия, картография и кадастър) на опис на имотите с техните площи и координатен регистър на границите на защитените зони, като в границите на защитените зони се включват цели имоти. Горното съставлява завършващият етап от процедурата по утвърждаване на двата типа защитени зони, съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗБР. Заповедта се издава от министъра на околната среда и водите. Безспорен по делото е фактът, че такава заповед относно зоната С. П. - Алиботуш не е налице, което препраща и към липсата на определените цели, местообитанието и видовете, предмет на опазване, както и границите на зоната. З. С. П. - Алиботуш фигурира единствено в Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, с идентификации като код, име, област, община, обща площ, без да са установени границите й. Предвид липсата на яснота относно границите на защитената зона не могат да се постановяват откази и същите да се обосновават със забраните, наложени от съществуването на защитена зона, която не е обявена за такава по реда на чл. 12 ЗБР.

В т.7.2 на раздел 7 от План за управление на речните басейни на западнобеломорски район (2016-2021 г.), са включени мерки в сектора на енергетиката, които се изпълняват главно от собствениците на хидроенергийни съоръжения, като за контрола на изпълнение на мерките, разрешителния режим и избора на подходящ мониторинг за проследяване на евентуалното въздействие на съоръженията е отговорна БД - ЗБР. Част от мерки са: Изграждане на съоръжения за осигуряване на непрекъснатостта на реката (рибни проходи, байпаси и др.) и реконструкция на съществуващите съоръжения; Контрол на оттока в участъка след съоръжения за водовземане от повърхностни води и/или съоръжения за регулиране на оттока; Въвеждане на условие в разрешителните за водовземане и/или ползване на ВТ на задължителен мониторинг от титуляра на разрешителните, за оценка осигуряването на непрекъснатост на реката и общо хидроморфологично въздействие, преразглеждане на издадените разрешителни за водовземане от повърхностни води, забрана за издаване на нови разрешителни за МВЕЦ на водопровод за питейно-битово водоснабдяване след ПСПВ; Недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим (причинени от ВЕЦ, и др.) във водните тела определени като или попадащи в зони за защита на водите; Оптимизиране на управлението на водите на язовирите, водностопанските системи и деривациите, за осигуряване на водни количества за екологичен отток и постигане на ДЕС/ДЕП; Постигане на степен на възстановяване на разходите за водни услуги за производство на електроенергия чрез ВЕЦ 30%.

От друга страна дружество е придобило права по Закона за водите въз основа на влезли в сила административни актове - Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140099 от 06.01.2011 г., изменено и продължено с Решение № ПО-01-39/21.02.2012 г. и с Решение № ПО-01-33 от 09.02.2015 г. на директора на БД „ЗБР“ с предоставени права на водовземане и ползване на воден обект р. Бяла река и неин ляв приток (притоци на

р. С. Б. в землището на с. Пирин, община Сандански с цел производство на електрическа енергия посредством МВЕЦ и срок на действие на разрешителното до 19.07.2018 г. Забраната предвидена в ПУРБ е за изграждане на нови ВЕЦ или разширение на съществуващите, каквато хипотеза не е налице в процесния случай. Искането на дружество е за продължаване действието на съществуващо разрешително, а не ново инвестиционно предложение.

Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 61/2010 г. от 06.08.2010 г.), всички издадени до влизане в сила на този закон разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията му при първото им изменение или продължаване. При позоваване именно на тази разпоредба срокът на разрешителното за водовземане на „Фроси“ ООД, гр. Сандански е продължен на два пъти – с решения от 21.02.2012 г. и 09.02.2015 г., като при издаването им не са констатирани законови пречки по смисъла на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отменил оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото искането на ответната страна за присъждане на разноски по делото се явява основателно, като следва да й бъдат присъдени такива в размер на 2 000 лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.11.2021 г. (л. 34) и списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 33).

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 843 от 12.05.2021 г., постановено по адм. дело № 822/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция Западнобеломорски район, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. С. Д. С. № 66 ДА ЗАПЛАТИ на „Фроси“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Сандански, ул. „Г. Б. № 8 сума в размер на 2 000 (две хиляди) лева, съставляваща разноските му по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Албена Радославова

/п/ Александър Митрев