Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на [Фирма 1], с ЕИК: 131276866, подадена чрез процесуалния му представител адв. Д.Г, против Решение № 5710 от 04. 10. 2019 г., постановено по адм. дело № 10582/2017 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № СФР17-РД77-1/11. 01. 2017г., издаден от инспектори в отдел "Ревизионен контрол" в Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“ на Столичната община, потвърден с Решение № СОА17-РД28-10/06. 07. 2017г. на Кмета на Столичната община, и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 305 лева.
Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Оните доводи са, че съдът не е зачел характерът и значението на данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ и не е съобразил разпоредбата на § 21 от ПЗР на ЗМДТ по отношение на определените задължения за ДНИ и ТБО за апартамента находящ се в гр. С., район „Красно село“. Твърди, че имота никога не е използван за нежилищни нужди, поради това за него не е подавана декларация в изпълнение на §21 от ПЗР на ЗМДТ. По отношение на определените ДНИ за двата имота в „Люлин“ излага, че съдът не е взел под внимание решение на общото събрание на съдружниците в дружеството прието през 2011г., което утвърждава тяхната ревалоризационна стойност за годините от придобиването им. Относно определените задължения за ТБО за същите имоти, касаторът поддържа, че изводите на съдът са в нарушение на чл. 62 и сл. от ЗМДТ. Счита, че съдът не е съобразил в изводите си всички релевантни за спора факти и не е приложил материалния закон според точния му смисъл. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в касационната жалба. В заключение, моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
В проведено открито съдебно заседание на 20. 05. 2020г., касторът чрез процесуалния си представител депозира молба с искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по подробно изложени в нея въпроси.
Ответната страна – кметът на Столична община, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Савов, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на Административен съд – София - град, както и да присъди разноски в полза на на ответника. Счита за неснователно искането за отправяне на преюдицилано запитване по съображения изложени в първоинстанционното производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, както и на искането за отправяне на преюдициално запитване.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на обжалване пред АССГ е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № СФР17-РД77-1/11. 01. 2017г., издаден от инспектори в отдел "Ревизионен контрол" в Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“ на Столичната община, потвърден с Решение № СОА17-РД-28-10/06. 07. 2017г. на кмета на Столичната община, с който на дружеството са установени задължения както следва: за ДНИ - 29 861 лева, от които дължимата сума за довнасяне е 18 165, 81 и лихви върху тази сума - 4 586, 83 лева, а за ТБО - 117 629, 35 лв., от които дължима сума за довнасяне - 116 650, 40 лв. и лихви върху ТБО - в размер на 38 132, 08 лв. лв., общо дължима сума по РА за довнасяне е в размер на 177 535, 12 лева. Задължения са определени за притежавани от „ЕКЗЕКЮТИВ ДИВЕЛОПМЪНТС“ ООД недвижими имоти.
За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:
3а имота, представляващ неурегулиран поземлен имот (бивша нива) при ревизията е установено, че впоследствие е трансформиран в УПИ, целият с площ от 1 553 кв. м., находящ се в гр. С., район Люлин, в местността „жк Люлин - 8 м. р., с планоснимачен номер 1480 от кв. 35г, дружеството е подало данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 399/05. 12. 2008г. и за имота е открита партида № М399.
При ревизията ДНИ е определен при сравнение на водената от ревизираното лице отчетна стойност на имота и размера на данъчната оценка, като данъчната оценка е в размер на 59 189, 40 лв., което се явява по-ниската от декларираната и водената счетоводно от дружеството отчетна стойност в размер на 1 843 020, 86 лева. ДНИ е изчислен при 1, 875 промила върху отчетната стойност в размер на 1 843 020, 86 лева и е определен на 17 278, 30 лева общо за целия период, от които внесени - 6 911, 32 лева, дължими 10 366, 98 лева и лихви 2210 лв.
При ревизията е установено, че имота попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за район „Люлин“ и услугите за него са действително предоставени. Ревизиращите са констатирали, че за периода 2011 -2013г. в близост до имота - на ул. „400“ до бл. 808 са били разположени 2 броя съдове за битови отпадъци тип „бобър“ - 1100л., с кратност на извозване 7 пъти седмично, а за периода 2014-2015г. в близост до имотите - на ул. „400" до бл. 808 са били разположени 3 броя съдове за битови отпадъци тип „бобър“ - 1100л., с кратност на извозване 7 пъти седмично. Констатирано е, че дейностите по лятно и зимно почистване на териоторията на район „Люлин“ се извършват съгласно утвърдени оперативни планове за съответната година. Установено е при ревизията, че от дружеството няма подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СО (НОАМТЦУПСО), за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината. Установено е още, че с изключение на 2015г. е подадена декларация по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО, че имотът няма да се ползва през цялата година. За този имот няма издавана заповед на кмета на СО за допускане на пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Предвид тези фактически установявания за периода 2011 - 2014г. ТБО е изчислена само за компонентите обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а за 2015г. и - за трите компонента.
За имота, представляващ неурегулиран поземлен имот (бивша нива), впоследствие трансформиран в УПИ, с площ от 817 кв. м., находящ се в гр. С., район Люлин, в местността „жк Люлин - 8 м. р., с планоснимачен номер 1479 от кв. 35г, дружеството е подало данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 400/05. 12. 2008г. и за имота е открита партида № М400.
Ревизиращите са направили сравнение между отчетната стойност на имота и размера на данъчната оценка съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ, и са стигнали до извод, че данъчната оценка на земята, която е в размер на 30 612, 20 лв., се явява по-ниската от декларираната и водена счетоводно от дружеството отчетна стойност, която е в размер на 969 774, 53 лева. ДНИ е изчислен като 1, 875 промила върху отчетната стойност в размер на 969 774, 53 лева и е определен на 9 091, 65 лева общо за целия период, от които внесени - 3 636, 66 лева, дължими 5 454, 99 лева и лихви в размер на 1 162, 96 лева.
Относно ТБО ревизията е установила, че няма подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината, но с изключение на 2015г., е подадена декларация по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО. За този имот няма издадена заповед на кмета на СО за допускане на пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. С оглед на посочените констатации, за периода 2011 - 2014г. ТБО е изчислена само за компонентите обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а за 2015г. и - за трите компонента.
За имота, представляващ нежилищен имот (сграда), находящ се в гр. С., район „Красно село“, ул. „С. И. Р“ №21, ап. 4, ет. 2, с площ от 96, 35 кв. м., заедно с прилежащото мазе с площ от 7, 95 кв. м., дружеството е подало данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 02-09-443/18. 06. 2008г. и за имота е открита партида № Ж0000443. Установено е, че описаният недвижим имот е деклариран от дружеството като жилищен имот апартамент. В регистрите на дружеството имотът е заведен счетоводно като „офис“, ревизиращите са приели, че ще го третират като офис. У. е още, че за 2012г. в счетоводството на „ЕКЗЕЮОТИВ ДИВЕЛОПМЪНТС“ ООД за апартамента са осчетоводени разходи за ел. енергия и частично за вода, но за периода 2013 - 2015г. не са осчетоводявани консумативи, тъй като те са били плащани от семейството на управителя.
С РА задълженията за ДНИ за апартамента са определени, като за нежилищен имот - офис, въз основа на водената счетоводно отчетна стойност. Ревизиращите са направили сравнение между отчетната стойност на имота съгласно водената от ревизираното лице отчетна стойност и размера на данъчната оценка и са стигнали до извод, че данъчната оценка на офиса (съответно за 2011 г. - 128 466, 25 лв., за 2012г. - 127 793, 64лв., за 201 Зг. - 127 121, 04 лв., за 2014г. - 126 448, 45 лв. и за 2015г. - 125 775, 85 лв.) се явява по-ниската от водената счетоводно от дружеството отчетна стойност, която е в размер на 372 378, 89 лева. ДНИ е изчислен при 1, 875 промила върху отчетната стойност и е определен на 3 491, 05 лева общо за целия период, от които внесени - 1 147, 21 лева, дължими 2 343, 84 лева и лихви - 729, 29 лв.
При ревизията е установено, че имотът попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за район „Красно село“ и услугите за него са действително предоставени. Няма подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината, не е подадена и декларация по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО, че имотът няма да се ползва през цялата година. За този имот няма издавана заповед на кмета на СО за допускане на пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Ревизиращите са констатирали, че за имота са ползвани съдове на общо основание, като за периода 2011-2015г. е имало разположен 1 бр. съд за битови отпадъци тип „бобър“ - 1100л., с кратност на извозване 7 пъти седмично, а за периода 2014-2015г. в близост до имотите - на ул. „400“ до бл. 808 са били разположени 3 броя съдове за битови отпадъци тип „бобър“ - 1100л., с кратност на извозване 7 пъти седмично. Относно дейностите по лятно и зимно почистване на територията на район „Красно село“ е констатирано, че същите се извършват съгласно утвърдени оперативни планове за съответната година. ТБО е изчислена за трите компонента - сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, и за всеки от периодите (2011 - 2015г.) е определена на 3 723, 79 лв., или общо 18 618, 95 лв. Внесени от тази сума са 978, 95лв, т. е. дължими остават 17 640 лв. главница и 5 609, 57 лв. лихви.
В хода на първоинстанционното производство е допуснато провеждането на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда, като обективно и компетентно изготвено.
След анализ на нормативната уредба, касаеща ДНИ и ТБО, както и на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на РА относно установените задължения за ДНИ и ТБО, поради което е отхвърлил изцяло жалбата на [Фирма 1] срещу РА.
Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК вр. чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, при спазване на установената форма по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. За безспорно установено е прието, че ревизираното дружество е собственик на недвижимите имоти и е задължено лице за ДНИ съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗМДТ, както и че имотите попадат в обхвата на строителните граници на гр. С..
Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя свързани с приетата от органите по приходите отчетна стойност по отношение на двата незастроени поземлени имота, находящи се на територията на р-н Люлин. Приел е, че правилно ревизиращите са взели предвид стойността, с която активите са счетоводно заведени и съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ няма различия между декларираните и счетоводните данни относно отчетната стойност на имотите.
По отношение на недвижимия имот, находящ се в район „Красно село“, съдът е посочил, че дружеството оспорва ДНИ, определен като такъв за нежилищен имот - офис. П.нционният съд е обсъдил представените доказателства и е приел, че обектът представлява апартамент и е функционално предназначен за жилище, като функционалното предназначение не е променяно. Имотът е деклариран като жилищен в подадената от дружеството декларация по чл. 14 ЗМДТ. Съдът е приел, че имотът е закупен с цел да се използва за офис и да задоволява нежилищни нужди на дружеството, като е посочил, че за него са осчетоводявани разходи за разходи за консумативи ел. енергия и вода за процесната 2012г. За недоказана е възприета тезата на ревизираното лице, че в апартамента е живяло семейството на управителя, като в тази връзка са обсъдени подробно изброени доказателства. Поради недоказаност на твърдението, че апартаментът е задоволявал жилищни нужди на ревизираното дружество е възприет извода, че правилно ревизиращите са определили данъчната оценка на имота съгласно чл. 21, ал. 1, предл. първо ЗМДТ като по-високата стойност между отчетната стойност на имота и данъчната оценка съгласно Приложение №2.
В заключение съдът е приел, че публичните вземания за ДНИ за процесните имоти съществуват в определените с РА размери.
По отношение на определените задължения за ТБО в обжалваното решение е прието за установено, че притежаваните от дружеството имоти попадат в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за районите „Люлин“ и „Красно село“. Установено е още, че за апартамента в р-н Красно село и за имотите на територията на р-н Люлин за 2015г. дружеството не е подавало декларация, че имотите няма да се ползват
За двата имота на територията на р-н Люлин ревизираното лице е подал, с изключение на 2015г., декларации по чл. 27 от НОАМТЦУПСО, че имотите няма да се ползват и за тях ТБО е определена само за двата компонента - за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Таксата за съответните години е изчислена съобразно решенията на Столичния общински съвет за приемане и одобряване на план-сметка за съответните години и за определяне размера на ТБО върху отчетната стойност на имотите.
За 2015г. за апартамента в р-н Красно село и за имотите на територията на р-н Люлин, предвид липсата на декларация, че имотите няма да се ползват ревизиращите са начислили таксата с включване на компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Тъй като дружеството не е подало и декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината, е приложена хипотезата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, при която таксата се определя пропорционално върху основа, определена от общинския съвет - отчетната стойност на имота, съгласно чл. 26 от НОАМТЦУПСО.
След обсъждане на представените доказателства съдът е приел за доказано реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
В заключение е прието, че ТБО са правилно определени с РА.
Първоинстанционният съд е изложил пространствени мотиви по отношение на твърдяното от ревизираното дружество противоречие на разпоредбите на ЗМДТ и НОМТЦУПСО с европейското право, като е приел, че противоречие не съществува.
В заключение решаващия състав е извършил преценка дали на жалбоподателя са начислени явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да генерират. Съобразил е констатациите на вещото лице по ССчЕ и площта на имотите на дружеството и е приел, че определената по правилата на НОАМТЦУПСО такса за компонента „обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения“ не е явно несъразмерна. С тези мотиви съдът е отхвърлил изцяло оспорването срещу процесния РА
Така постановеното решение е правилно.
На първо място следва да се посочи, че съгласно потвърждаващото решение на горестоящия административен орган (лист 71) задълженията за ТБО на имота апартамент с данъчна партида Ж000443 не са били предмет на оспорване пред органа и РА, в тази част, е влязъл в сила.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Въз основа на това са изградени обосновани правни изводи по спорния по делото въпрос за наличие на основания за установяване на задължения за ДНИ и ТБО, както и лихви за просрочие.
Правилна е преценката на съда за съответствие на РД и РА с изискванията на чл. 117 и чл. 120 ДОПК. Съставените в хода на ревизията доклад и краен акт отговарят на предписаната от закона форма и съдържат всички задължителни реквизити, фактически и правни основания. Обективираното в РА волеизявление е надлежно мотивирано, определените като дължими суми по вид и размер са обосновани от фактическа и правна страна.
Данъкът за недвижимите имоти, както и таксата за битови отпадъци са определени правилно, което се установява от доказателствата по делото. Процесните имоти се намират в урбанизирана територия. За имотите касаторът дължи и ТБО по чл. 62 и чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, тъй като в хода на проведения съдебен контрол е доказано, че за тези услуги общинският съвет е определил размера на таксата, имотите попадат в района на предоставянето им и услугите фактически са предоставени от общината за процесните периоди. При изчисляване на размера на ТБО е взето предвид, че ревизираното дружество е подавало декларации с изключение на 2015г. по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО, и таксите са изчислени за 2011г. – 2014г. само за компонентите обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане на чистотата на територията за обществено ползване, а за 2015г. ТБО е определена и за трите компонента с включване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване.
В случая правилно и обосновано е преценено от съда, че размерът на ДНИ и ТБО е определена законосъобразно от административния орган въз основа на "Отчетна стойност", съгласно § 1, т. 17 ДР на ЗМДТ, която е стойността при счетоводното завеждане на актива, и която стойност не е променена през ревизираните периоди. За процесните периоди не е налице намаляване на отчетната стойност на имотите и такова намаляване не е отразено в счетоводните регистри на дружеството, поради което законосъобразно дължимите ДНИ и ТБО са изчислени въз основа на отчетната стойност на имотите, която е по-висока от данъчната оценка на имота.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от същия закон към 1 януари на годината, за която се дължи. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност. По смисъла на дефиницията на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ "отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. При определяне размера на дължимите ДНИ и ТБО приходният орган е съобразил размера на отчетната стойност, по която имотите са заведени в счетоводството на касатора. Съгласно т. 7. 1 от СС № 16, след първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.
Неоснователни са изложените доводи в касационната жалба относно твърдяното несъобразяване на ревизиращите с приетото решение на общото събрание на дружеството за обезценка на имотите. Каза се по - горе въпросната обезценка не е намерила отражение в баланса на ревизираното лице за процесните години и правилно не е съобразена в РА.
Правилни и обосновани кореспондиращи с доказателствата по делото са изводите на съда, че в производството не се доказват твърденията, че в притежавания от ревизираното дружество апартамент е живяло семейството на управителя на ревизираното лице и имотът се ползва за жилищни цели, неоснователни са доводите обективирани в касационната жалба в тази връзка. Административния съд правилно е обсъдил приложените по делото доказателства относно установяването на този факт и правилно е приел, че тезата на управителя на дружеството не се доказва, предвид липсата на каквито и да е данни за членовете на семейството му, както и предвид заявеното обстоятелство, че е заминал за чужбина от края на 2012г.
Относно направените възражения за определената ТБО за имотите на дружеството находящи се в р-н Люлин следва да се посочи, че безспорно, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги. Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. В случая административният орган е доказал наличието на двете кумулативни предпоставки, обуславящи дължимост на ТБО, а именно - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. Събраните по делото множество писмени доказателства са достатъчни, за да се изведе обосновано заключение, че процесните услуги са извършвани на територията, в която се намират имотите на дружеството - заповеди на кмета на СО за определяне границите на районите, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване; периодични констативни протоколи за установяване на количествата изпълнени дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване; актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане работи, наличие на депо и т. н.
Фактическото неползване на имота само по себе си е ирелевантно за дължимостта на ТБО, а неначисляването на такса при това само по отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване е обусловено от ежегодно деклариране на обстоятелството, че имотът няма да се ползва. Органът е съобразил подадените от дружеството за 2011 г. и 2014 г. декларации по чл. 27 от Наредбата, за който период дължима за тази услуга такса не му е определяна. При липса на подадена такава за 2015 г. правомерно в общия дължим от жалбоподателя размер на ТБО е включена и таксата за сметосъбиране и сметоизвозване. На следващо място, услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци от ползването му, обективираните в касационната жалба възражения в тази връзка са неоснователни. Освобождаване от заплащането на такса за една от образуващите ТБО услуги изисква своевременно деклариране на това обстоятелство. Поради това, при доказана престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимия имот.
По делото няма спор, че дружеството не е подавало декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредба за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината.
Не може да бъде възприет доводът, че определянето на ТБО за процесните два имота е в колизия с принципа "замърсителят плаща", заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците.
Тук е мястото да се съобрази и че приложимата Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 19 Ноември 2008г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви /Директива 2008/98/ЕО/, въвежда следните легални определения: за „отпадък“, като го дефинира като „всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи“ /чл. 3 § 1 т. 1/, в частност „биологични отпадъци", като ги дефинира като „биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от хранително-преработвателните предприятия“ /чл. 3 § 1 т. 4/, за „притежател на отпадъци", определен като „причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, което има фактическа власт върху отпадъците“.
Що се касае в частност до „битовите отпадъци“, разбирането е, че те се определят като отпадъци от домакинства и отпадъци от други източници, като например търговия на дребно, администрация, образование, здравни услуги, настаняване, заведения за хранене и други услуги и дейности, които са подобни по естество и състав на отпадъците от домакинствата /така и възприетата от националния законодател дефиниция в § 1 т. 7 от ДР на ЗМДТ/. Разбирането е и, че „битовите отпадъци включват, наред с другото, отпадъци от поддържането на паркове и градини, като листа, окосена трева и подрязани клони, и отпадъци от почистването на пазари и улици, като съдържанието на кошчетата за боклук и боклук, събран след метене, с изключение на материали, като пясък, камъни, кал или прах“, като е посочено в съображение 10 от Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на съвета от 30 Май 2018г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците /макар и неприложим в случая въпросният общностен акт е насока за изясняване обхвата на това понятие/.
При така изложеното от една страна възприетото, че задължено за заплащането на ТБО лице е собственикът на имота /чл. 64 ал. 1 във вр. с чл. 11 от ЗМДТ/ не влиза в противоречие с понятието „притежател на отпадъци“, респ. принципът „замърсителят плаща“, посочени по-горе, а отделно от това дейностите по „поддържане чистотата на уличните платна, площадите, алеите и парковете и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване“, безспорно съставляват дейности по „управление на отпадъците, по смисъла на легалното определение дадено в чл. 3 § 1 т. 9 т Директива 2008/98/ЕО. Така в Решение на СЕС от 30 Март 2016г. по дело С-335/16, т. 24 изрично е прието, че „Съгласно член 14 от Директива 2008/98 и в съответствие с принципа „замърсителят плаща" разходите за управлението на отпадъци се понасят от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците. Притежателите на отпадъци са обвързани с това финансово задължение поради участието им в създаването на посочените отпадъци (вж. по аналогия решения от 24 юни 2008 г., Commune de Mesquer, C-188/07, EU:C:2008:359, т. 77 и от 16 юли 2009 г., Futura Immobiliare и др., C-254/08, EU:C:2009:479, т. 45).“.
Не води на извод за несъответствие на РА с правото на Европейския съюз и даденото задължително тълкуване с Решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по преюдициално запитване по дело С-254/08. Според СЕС, където изрично е прието, че действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране, като националната юрисдикция следва да провери въз основа на представените й конкретни данни от фактическа и правна страна дали оспорената пред нея такса за обезвреждането на вътрешните твърди битови отпадъци не води до положение, при което на определена категория притежатели се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат“. В същото решение в т. 46 изрично е прието и, че „Що се отнася до финансирането на разходите за управление и обезвреждане на битовите отпадъци, доколкото това е услуга, колективно предоставяна на група „притежатели", по силата на член 15, буква а) от Директива 2006/12 държавите-членки са длъжни да гарантират, че по принцип всички ползватели на тази услуга в качеството им на „притежатели" по смисъла на член 1 от същата директива понасят колективно общия размер на разходите за обезвреждането на посочените отпадъци.“, като и прието, че при положение, че „определянето на точния обем битови отпадъци, които се предават за събиране от всеки „притежател", често е трудно, а и скъпо“, е допустимо „използването на критерии, които се основават на производствения капацитет на „притежателя", изчислен в зависимост от площта на ползваните от него недвижими имоти, както и от предназначението им, от една страна, и/или на естеството на произведените отпадъци, от друга, може да позволи да се изчислят разходите за обезвреждането на тези отпадъци и да се разпределят между отделните „притежатели", доколкото тези два параметъра могат да се отразят пряко на размера на посочените разходи“ /т. 49 и т. 50/.
Не на последно място в същото това решение на СЕС изрично е посочено и то при аналогично повдигнато възражение в главното производство на това, поставено в рамките на стоящия правен спор – относно евентуална неравнопоставеност между физическите лица и „предприятията“ /така изложеното в т. 53/, че „принципът „замърсителят плаща" не е пречка държавите-членки — в зависимост от категории ползватели, определени съгласно съответния им капацитет за произвеждане на битови отпадъци — да променят участието на всяка една от тези категории в общите разходи, необходими за финансирането на системата за управление и обезвреждане на битовите отпадъци.“. Т.е. изложените възражения, черпени от този именно довод на касатора, не могат да бъдат споделени.
В този смисъл е и т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. подела С-551/13, SETAR, според което при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО.
Изрично е прието и в Решение на СЕС от 30 Март 2016г. по дело С-335/16, че „Член 14 и член 15, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви трябва да се тълкуват в смисъл, че при действащото право на Съюза тези разпоредби допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която с оглед на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битови отпадъци се предвижда заплащане на цена, изчислена въз основа на предполагаемия натрупан обем на отпадъците от ползвателите на услугата, а не въз основа на действително генерираното и оставено за събиране от тях количество на отпадъците, и заплащане от ползвателите в качеството им на притежатели на отпадъците на допълнителна такса, предназначена за финансиране на необходими капиталови инвестиции за третирането на отпадъците, включително рециклирането им. Запитващата юрисдикция същевременно трябва да провери въз основа на изложените пред нея фактически и правни обстоятелства дали това не води до начисляване на някои „притежатели" на явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да генерират. За тази цел националната юрисдикция по-специално може да вземе предвид критерии, свързани с вида на заеманите от ползвателите недвижими имоти, площта и предназначението на тези имоти, възможността на „притежателите" да генерират отпадъци, обема на предоставените на ползвателите контейнери и честотата на събиране, доколкото тези показатели могат да се отразят пряко на размера на разходите за управление на отпадъците.“.
Или на първо място СЕС не изключва възможността размерът на таксата да се определя по критерий, различен от действително генерираните от конкретен обект количества отпадъци, както е в случая, който критерий е съобразен именно с вида, площта, предназначението и др. характеристики на притежаваните от касатора недвижими имоти.
Поради което и принципно не може да бъде споделено становището на касатора, че размерът на ТБО не може да бъде обвързан с размера на отчетната стойност на имота, с аргумента че не се отчита действителното генерирано количество отпадъци.
Общият принцип за определяне на ТБО се съдържа в нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, по силата на която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. При изчисляване размера на задължението на дружеството е приложен редът по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ (в релевантната редакция на текста), съгласно който, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
С оглед твърдяното неползване на имота и при липса на заявени от касатора вид и брой съдове за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината, хипотезата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е обективно неприложима, тъй като действителният обем генерирани отпадъци не може да бъде установен. Количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, може да бъде определено по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ само когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните от него отпадъци. Случаят не е такъв, поради което законосъобразно ТБО е определена по правилата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ.
Що се касае до възражението, че за периода 2011г. – 2014г. /вкл./ е декларирано, а и не се спори, че имотът не е бил ползван, то при това положение и разбирането за обхвата на понятието „битови отпадъци“, посочени по-горе, не може да се приеме, че в случая е на лице пълна липса на генериране на отпадъци /вкл. и в частност от самите имоти/, което е видно и от съображенията на експерта, дадени при отговора на въпрос № 8, поради което е този факт сам по-себе си не води от извода, че е нарушен принципът „замърсителят плаща“.
Все в тази връзка не може да се приеме и че от събраните по делото доказателства се достига до извода, че е на лице „положение, при което на определена категория притежатели се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат“. В конкретиката на казуса следва да се посочи, че некоректно при отговорът на въпрос № 6 експертът е поставил за база са сравнение дължимата ТБО при подадената декларация по смисъла на 23 ал. 1 от Наредбата при деклариран съд Тип „Бобър“ с вместимост 1 100 лева, доколкото самият оспорващ е поставил въпроса в аспекта на поискан един съд с вместимост 4 400 литра /т. е. това е очевидно обемът на отпадъците, отново при съобразяване понятието за това и всъщност изключване на хипотеза при която въобще не се генерират каквито и да било такива, които самият касатор посочва/, при което при съобразяване релевантните Решения на Столичния общински съвет /стойностите са садени от самото вещо лице и те са 7 800 лева за 2011г. и по 8 030 лева за следващите периоди/, се налага изводът, че не би се стигнало по същество за значителна разлика в размера на дължимата ТБО във връзка с процесните имоти за процесните 2011г.-2014г.
Всъщност казаното касае единствено и само компонента на ТБО, свързан с предоставяната услуга за „обезвреждане на битови отпадъци в деца или други съоръжения“, доколкото не се открива разлика относно цената на услугата в частта й „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ при подадена Декларация по чл. 23 ал. 1 от Наредбата и по чл. 27 ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт.
Що се отнася до самия размер на ТБО в частта й относно предоставяната услуга за „обезвреждане на битови отпадъци в деца или други съоръжения“ то повече от очевидно е, че този компонент не се определя единствено и само от количеството битови отпадъци, както е посочено в Решение от 14 Май 2020г. по дело С-15/19, т. 50, съгласно които съображения „член 10 от Директива 1999/31 изисква, както следва и от съображение 29 от тази директива, държавите членки да вземат мерки, за да се гарантира, че исканата цена за обезвреждането на отпадъци чрез депонирането им се определя така, че да покрие всички разходи по изграждането и експлоатацията на депото (решения от 25 февруари 2010 г., Pontina Ambiente, C‑172/08, EU:C:2010:87, т. 35 и от 24 май 2012 г., Amia, C‑97/11, EU:C:2012:306, т. 34). Както посочва генералният адвокат в точка 56 от заключението си, тези разходи включват предвидените разходи за закриването на площадката на депото и за поддръжката след закриването му за период от най-малко 30 години“ и „Това изискване е израз на принципа „замърсителят плаща“, съгласно който — както Съдът вече е постановил във връзка с Директива 75/442 и Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците (ОВ L 114, 2006 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 45) — разходите за обезвреждане на отпадъци трябва да се поемат от техните притежатели /т. 51/.
Обосновавайки извод за законосъобразност на оспорения акт административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и цитираната практика на СЕС, настоящия състав намира за неоснователно искането да се отправи преюдициално запитване по подставените в молбата на процесуални представител на касатора въпроси, формулирани по следния начин: 1. Дали разпоредбата на чл. 14 „Разходи“ от Директива 2006/98/ЕО на Е. П и на Съвета относно отпадъците и за отмяна на определени директиви е директно приложима и следователно не позволява разходите за управление на отпадъците да се понасят на основание различно от посочените в гореспоменатия член ? 2. Правото на ЕС и в частност принципите и разпоредбите на Директива 2008/98/ЕО на Европейския регламент и на Съвета от 19 Ноември 2008г., допускат ли законодателство като това в главното производство, според което се допуска едновременно: - плащане за покриване на разходите по управление на отпадъците да се понасят (възлагат) единствено върху лицата, собственици на облагаем с данък недвижими имоти без при това да бъде установено (проверено), дали тези лица в съответния период са били производители или притежатели на отпадъци, т. е. на лица различни от производителите или претежателите (настоящи и предишни) на отпадък; - и е възможно размерът на разходите по управление на отпадъците да бъде определен само пропорционално в промили единствено върху по-високата от две парични стойности, без прилагане на други обективни критерии във връзка с обема или естеството на отпадъците, които те могат да генерират, а така също и без оглед на възможността в имотите да бъде произведен отпадък ? 3. Допустимо ли е по правото на ЕС и в съответства ли на йерархията на отпадъците, установена в чл. 4 § 2 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския пърламент и на Съвета от 19 Ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви законодателство като това по главното производство, което при определяне и възлагане на разходите за управление на отпадъците третира по-благоприятно едно и също лице по отношение едни и същи имоти, в случай че то обяви (заяви, декларира), че ще използва съдове за отпадъци с определен (минимум 1 100 литра) обем за период от една година, отколкото в случая, когато същото лице декларира, че в рамките на годината няма да ползва тези имоти и в този период не е установено да е произвел и претежавал отпадък ? 4. В случай на спор относно възлагането на разходи във връзка с управлението на отпадъци и определянето на техния размер следва ли с оглед на целите на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 Ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви да се има предвид и съобразяване на поведението на лицето, върху което се възлагат разходите, установени с Директивата йерархия по чл. 4 ?
При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в актуалната й редакция в сила от 15. 05. 2020г.), на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационното производство в размер на 5 080 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5710 от 04. 10. 2019 г., постановено по адм. дело № 10582/2017 г. по описа на Административен съд София – град.
ОТХВЪРЛЯ искането за отправяне на преюдициално запитване.
ОСЪЖДА [Фирма 1], ЕИК 131276866, със седалище и адрес на управление в гр. С., район „Изгрев“, бул. „Д. Ц“, № 35, ет. 3, ст. 1, представлявано от управителя Г.П, да заплати на С. О разноски в размер на 5 080 (пет хиляди и осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.