Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „2А“ЕООД, ЕИК 115115842, гр. П., бул.“Г. Б“№3, подадена чрез процесуалния му представител адв.С.Х, против Решение № 2129/28. 10. 2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1671/2019г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против обжалваната част от Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616000546-091-001/19. 12. 2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден в хода на администативното му обжалване с Решение № 130/13. 03. 2017г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – гр. П., с който на „2А“ЕООД са определени публични задължение за данък добавена стойност за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 57 644 лева и са начислени лихви за забава в размер общо на 26 480, 54 лева, съответно са присъдени и разноски в полза на Дирекция „ОДОП“ – гр. П..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП – гр. П., оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Д по съображения, изложени в депозираното по делото писмено становище. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след...