Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП“-Пловдив моли да бъде отменено решение № 2/02. 01. 2020 г. по адм. д. № 287/2019 г. на АС - Кърджали, с което е отменен ревизионен акт № Р-16001618006851-091--001/25. 04. 2019 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и разноски. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималното поддържа, че е прекомерно.

Ответникът по касационната жалба „Дофи“ ООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, поправено с решение № 39/05. 02. 2020 г. по същото дело, административният съд е отменил ревизионен акт № 16001618006851-091--001/25. 04. 2019 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която е определено задължение по ЗДДС данък за внасяне 707 185, 27лв със 199 402, 96лв лихви за периода 1. 06. 2016 г. – 22. 06. 2016 г. и е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която е определен за внасяне ДДС 779, 41лв и 219, 77лв лихви по справката-декларация за м. 6.2016 г., който не е внесен.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В РА е начислен данък върху добавената стойност на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС в размер 707 185, 27лв с лихви върху...