Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. Мо на правосъдието чрез министъра на правосъдието моли да бъде отменено като неправилно решение № 1593/27. 12. 2019г. по адм. д. № 1187/2019г. на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата срещу акт за установяване на задължения по декларация № АУЗД 000130-1/25. 04. 2019 г. на главен експерт К.П в Дирекция „Местни данъци и такси “ - О.Б.П, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ - О. Б по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Министерство на правосъдието против акт за установяване на задължения по декларация № АУЗД 000130-1/25. 04. 2019 г. на Дирекция „Местни данъци и такси “ - О. Б, с който са определени задължения на касатора за:

- данък върху недвижимите имоти за деклариран имот в Ботевград, представляващ Съдебна палата с партиден №7303F63442 за земя частна държавна собственост за периода м. 1 - 9. 2015 г. 36, 32лв с 3, 66лв лихви;

- такса битови отпадъци за същия имот от земя и сграда с партиден №7303F63442 за същия период 11 966, 09лв, определена след приспаднати внесени 43, 46лв и лихва 4510, 79лв;

- такса битови отпадъци за същия имот с нов партиден номер № 7303F64448 за периода м. 10 – 12. 2015 г. 3977, 89лв с 1403, 85лв лихви;

- такса битови отпадъци за същия имот с новата партида №7303F64448 за земя и сграда за периода м. 1 - 8. 2016 г. 10 607, 64лв с 2941, 95лв лихви;

- такса битови отпадъци за самостоятелен обект в сграда с площ от 47кв. м.с идентификатор 05815. 301. 111. 1.2, с партиден № 7303F73753 за периода м. 6 - 8. 2017 г. 38, 90лв с 6, 29лв лихви и

- такса битови отпадъци за самостоятелен обект в сграда с площ от 4, 50кв. м. с идентификатор 05815. 301. 111. 1.1, с партиден № 7303F73769 за периода м. 6 - 8. 2017 г. 3, 72лв с 0, 60лв лихви.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до законосъобразни изводи за правилно определяне на задълженията за данък върху недвижимите имоти с лихви и такса битови отпадъци с лихви в акта за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с изключение на определената такса битови отпадъци за периода м. 7 - 8. 2016 г. за имота по партида № 7303F64448.

Правилен е изводът на съда, че актът е издаден от компетентен орган предвид представената заповед за овластяване № ОА-121/11. 03. 2016 г. на кмета на О. Б. За имота, представляващ Съдебна плата, такса битови отпадъци в акта е определена до 31. 08. 2016 г., тъй като Висшият съдебен съвет е декларирал имота като управляван от Пленума на ВСС на 29. 09. 2016 г. Всички имоти са били предоставени на касатора за управление, видно от приложените актове за частна държавна собственост и публична държавна собственост. Съдът е обсъдил подробно доводът на министерството, че не следва да е данъчно задължено лице за недвижимите имоти, които по § 83 от ЗСВ, обнародван в ДВ, бр. 28/08. 04. 2016 г. са предоставени за управление на ВСС и правилно е приел възражението за неоснователно предвид чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, според който за имот държавна или общинска собственост данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. За останалите имоти страните не спорят, представени са и доказателства, че са предоставени на министерството за управление в периода обхванат от акта. Правилен е изводът на съда, че са представени доказателства за определяне на таксата за битови отпадъци и предоставяне на услугата от общината за периода 2015 г. – 2017 г. По делото е представено съобщение, изпратено от общината на жалбоподателя за дължимите невнесени в срок данък върху недвижимите имоти с лихви и такса битови отпадъци с лихви от 7. 03. 2018 г., което видно от писмо от 12. 03. 2018 г. /л. 15 от делото/ на жалбоподателя до ГД“Охрана“ при МП е получено в министерството и обосновано съдът е отхвърлил възражението за нарушение на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ.

Жалбоподателят е поддържал, че е внесъл 43, 46лв, които в нарушение на чл. 169, ал. 3 от ДОПК на основание чл. 169, ал. 3а от ДОПК са отнесени в погашение на по отм. о задължение, а не са отнесени за погасяване на задължението, което е посочено в платежния документ. В приложеното платежно нареждане е посочен номерът на декларациите от 27. 6.2017 г. за имотите от 47кв. м. и 4, 50кв. м., за които е определена такса битови отпадъци за 2017 г. В акта плащането е спаднато от дължимата такса битови отпадъци за имота по партида № 7303F63442 за периода м. 1 – 8. 2015 г. Съгласно чл. 169, ал. 3 от ДОПК при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Според чл. 169, ал. 3а от ДОПК, обн. в ДВ, бр. 94/04. 12. 2015 г., в сила от 1. 01. 2016г. и приложима за плащането, до заявяването им за принудително събиране задълженията от съответния вид, установени от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Цитираната норма е специална спрямо ал. 3, отнася се до установени от общините задължения и позволява посочване от длъжника кое задължение погасява, само ако няма по стари задължения, както е в случая. В акта в съответствие с чл. 169, ал. 3а от ДОПК внесената сума от 43, 46лв е спадната от по отм. ото задължение за 2015 г. По това възражение съдът не се е произнесъл. Процесуалното нарушение не е съществено, тъй като не е опорочило крайният правилен извод на съда за законосъобразно определяне на таксата битови отпадъци за имота по партида № 7303F63442 за периода м. 1 – 8. 2015 г.

Неоснователен е доводът на касатора за недължимост на определените задължения в акта на основание § 82 от ЗСВ. Нормата на ал. 1 предвижда заместване на министерството от ВСС във всички права и задължения по договорите, свързани с със стопанисването и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, сключени от министерството и урежда заместване в облигационни задължения, но не и в задължения по закон, каквито са задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по ЗМДТ.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 21. 06. 2016 г., по който е предаден от Министерство на правосъдието на Висшия съдебен съвет имот, състоящ се от земя и сграда, представляващ Съдебна палата, заедно с документацията. На основание § 83, ал. 2 от ЗСВ управлението на имотите на съдебната власт преминава към Висшия съдебен съвет. Съдът следваше да приложи чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, според който в приложимата редакция от ДВ, бр. 117/1997 г. при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. След като управлението на имота Съдебна палата е предадено на ВСС през м. 6.2016 г. за имота с партиден № 303F64448 неправилно в акта е определена такса битови отпадъци за м. 7 и 8. 2016 г. предвид чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ. Дължимата такса за този имот за периода м. 1 – 6. 2016 г. е 7955, 73лв, а лихвите са 2206, 46лв, изчислени съответно.

Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против акта в частта, с която за имот, състоящ се от земя и сграда с партиден № 7303F64448 е определена такса битови отпадъци над 7955, 73лв и лихви над 2206, 46лв за м. 7 и 8. 2016 г. и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на акта. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК жалбоподателят има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанции по 283, 14лв – общо 566, 28лв. Ответникът на същото основание има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 1493, 61лв – общо 2987, 22лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 2420, 94лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIII отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1593/27. 12. 2019 г. по адм. д. № 1187/2019 г. на Административен съд – София област в частта, с която е отхвърлена жалбата против акт за установяване на задължения по декларация № АУЗД 000130-1/25. 04. 2019 г. на главен експерт К.П от Дирекция „Местни данъци и такси“ - О. Б в частта, с която за имот, състоящ се от земя и сграда, с партиден № 7303F64448 е определена такса битови отпадъци над 7955, 73лв и лихви над 2206, 46лв за м. 7 и 8. 2016 г., а също и в частта за разноските и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ акт за установяване на задължения по декларация № АУЗД 000130-1/25. 04. 2019 г. на главен експерт К.П в Дирекция „Местни данъци и такси“ - О. Б в частта, с която за имот, състоящ се от земя и сграда, с партиден № 7303F64448 е определена такса битови отпадъци над 7955, 73лв и лихви над 2206, 46лв за м. 7 и 8. 2016 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на О. Б - Дирекция „Местни данъци и такси“ 2420, 94лв юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.