Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Х срещу решение №2031/21. 10. 2019 г., постановено по адм. д. 1142/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив).

Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде отменена Заповед № ЛС-25/29. 03. 2019 г. на командира на военно формирование (в. ф.) 32040 и да бъде дадено разрешение на въпросите как следва да се разглежда договор за военна служба, който е с изтекъл срок, но не е бил прекратен с изрична заповед и как следва да се приема периода, в който военнослужещият е освободен от длъжност въз основа на нищожна заповед („зачита ли се като прослужено време и дължи ли се обезщетение“). Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът командирът на военно формирование (в. ф.) 32040-Крумово оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение №2031/21. 10. 2019 г., постановено по адм. д. 1142/2019 г. по описа на АС-Пловдив е отхвърлена жалбата на Д.Х против Заповед № ЛС-25/29. 03. 2019 г. на командира на в. ф.32040-Крумово, с която на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 1а...