Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 993/20. 12 .2019 г., постановено по адм. дело № 556/2019 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена негова заповед за налагане на "Катерина 2015" ЕООД, гр. Х. на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-236- 0408067/24. 04. 2019г. запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 10 дни за маса № 34 и маса № 35 в сектор Ж1, находящи се в гр. Д.ад, неделен пазар.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, а изводите му досежно срокът на налагането на ПАМ са крайни, тъй като пропускът, че търговският обект не се намира в гр. Х., а в Димитровград не е толкова съществен, че да обуслови заключение за незаконосъобразност на заповедта. Счита, че констатациите и мотивите, изложени в акта, установяват категорично извършването на административно нарушение, а от там и основанието за налагане на ПАМ. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта ….Разноски

Ответникът по касационната жалба - "Катерина 2015" ЕООД, гр. Х., в представен писмен отговор оспорва жалбата като недопустима, а в условията на евентуалност като неоснователна. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС – неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставки/ продажби. Това заключение е обосновано с констатацията, че при извършената проверка от приходните органи на обекта, стопанисван от дружеството, е установена положителна касова разлика между отчетеният оборот по ФУ и фактическата наличност в размер на 82. 80 лв., за която представляващата дружеството е декларирала, че се дължи на неотчетени продажби на стоки - обувки. Независимо от това, решаващият състав е преценил, че изложените мотиви относно продължителността на срока са абсолютно неотносими към конкретната фактическа установеност, тъй като се отнасят за магазин в центъра на гр. Х., а не до две маси на неделния пазар в гр. Д.ад. Тази ирелевантност на съображенията относно продължителността на срока на ПАМ съдът е възприел като липса на мотиви, които да обосноват акта в тази му част. При тази липса решаващият състав е счел, че е препятствана възможността да се извърши надлежна преценка на законосъобразността на оспорената заповед.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Несподелима е тезата на ответника по касация за недопустимост на настоящото производство поради издаването на представената Заповед за прекратяване изпълнението на процесната ПАМ на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Визираната разпоредба предвижда, че ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след и като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяването на изпълнението обаче е ирелевантно за преценката на законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за издаването й е самото нарушение, а не дължимостта на наложената имуществена санкция. Поради това нейното заплащане не може да обуслови както извод за недопустимост на оспорването на атакуваната заповед, така и заключение за нейната незаконосъобразност.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажбаподаване. С разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

В случая не е спорно, че при извършената на 21. 04. 2019г. проверка органите са констатирали положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава след преброяване на парите в касата.За така констатираната положителна касова наличност представляващата дружеството, стопанисващо двете маси на неделния пазар в гр. Д.ад саморъчно е декларирало, че се дължи на неотчетени продажби на обувки. Това изявление, в качеството му на извънсъдебно признание за неизгодни са търговеца факти, обосновано е ценено от съда като ползващо се с доказателствена сила, с оглед на което правилно е прието, че е установено извършването на нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, обуславящо основанието по т. 186,, ал. 1, т. 1, б „а“ ЗДДС за налагане на ПАМ.

Несподелима е тезата на касатора обаче, че при преценката относно законосъобразността на определената с акта продължителност на срока на ПАМ, първостепенният съд е подходил формално и е достигнал до крайни правни изводи. Съобразявайки пълната неотносимост на изложените съображения относно 10- дневният срокът на налагане на ПАМ, обосновано решаващият състав е приел, че в тази си част оспорената заповед е издадена при липса на мотиви, която препятства дължимата проверка за законосъобразност. Действително, изложените в акта доводи относно магазин в гр. Х., в близост до центъра на града, с възможност за реализиране на високи обороти, множество потенциални клиенти, площта на обекта от 40 кв. м. и богат асортимент на предлаганите стоки не могат да се съпоставят с конкретната фактическа установеност, касаеща две маси на неделния пазар в гр. Д.ад, на които дружеството е продавало обувки. Поради това не може да се приеме, че изложените в заповедта мотиви относно продължителността на срока за налагане на ПАМ са съобразени с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел, както и, че определеният 10- дневен срок на забрана на достъпа до обекта се явява явно съразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Ето защо, като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради липсата на мотиви в тази й част и е отменил същата, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 993/20. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 556/2019 г. на Административен съд – Хасково. Решението не подлежи на обжалване.