Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Пиринос“ ЕООД, ЕИК 204824971 със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Н. В“ № 5, ет. 4, ап. 5, подадена чрез процесуалния му представител адв. Т.Б, против решение № 2102/05. 11. 2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 335/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-03000318003683-091-001/07. 11. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП с решение № 380/11. 01. 2019 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 999. 77 лв.

С твърдения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК, касаторът претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи РА за нищожен или да се отмени като незаконосъобразен, а ако се констатират съществени процесуални нарушения, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Заявява и искане за присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" – Варна – оспорва същата чрез пълномощника си юрк.. К по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № Р-03000318003683-091-001/07. 11. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден от директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП с решение № 380/11. 01. 2019 г. Със същия на ревизираното дружество „Пиринос“ ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчния период м. март 2018 г. в размер на 8 105. 93 лв. и лихва – 466. 13 лв. и за данъчния период м. април 2018 г. – 6 754. 98 лв. и лихва – 332. 15 лв. Задълженията са установени на основание чл. 102, ал. 4 вр. чл. 96, ал. 1, изречение второ ЗДДС /редакция ДВ бр. 97/2017 г./ вр. чл. 53, ал. 2 ППЗДДС за периода 08. 03. 2018 г. – 30. 04. 2018 г.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Варненския административен съд като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че оспорването на РА е допустимо, както и че РА не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност. Касаторът не оспорва, че ЗВР, РД и РА са подписани от издателите им с квалифициран електронен подпис, но твърди нищожност на същите поради нарушена процедура по издаването на удостоверенията за квалифициран електронен подпис, регламентирана в Наредба за удостоверенията за електронен подпис в администрацията. Нарушението, на което се позовава, се изразява в това, че в заповед № Д-26/10. 01. 2018 г. на директора на ТД на НАП е посочена цел за използване „достъп до ПП“.

Тези доводи на жалбоподателя правилно са преценени от първоинстанционния съд като неоснователни. Видно от самата заповед, приложена на л. 77 от делото, с нея са определени органи по приходите в ТД на НАП – Варна, на които следва да бъдат подновени удостоверенията. В предходната такава заповед № Д-47/10. 01. 2017 г., също приложена по делото, изрично е посочено, че целта на използването е „осъществяване на правомощията на органи по приходите по ДОПК“. При надлежното оправомощаване на органа по приходите, издал ЗВР, със заповед № Д-1249/30. 06. 2017 г. на териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и надлежното определяне на ръководителя на ревизията със ЗВР, неоснователен е доводът на касатора, че удостоверението за квалифициран електронен подпис не им е издадено във връзка с упражняване правомощията им на органи по приходите, регламентирани в ДОПК, а само за достъп до програмния продукт, т. е. само за нуждите на изпращането на електронни изявления по смисъла на чл. 2, т. 2 от цитираната наредба. По определението на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО „квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Не е спорно между страните по делото и е доказано чрез представените от ответника доказателства издаването на валидни квалифицирани удостоверения за електронни подписи от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги.

За да отхвърли жалбата на дружеството против РА, първостепенният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изречение второ ЗДДС, обн. ДВ бр. 97 от 2017 г. в сила от 01. 01. 2018 г., според която, ако облагаемият оборот от 50 000 лв. или повече е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. В случая е безспорно установено, вкл. и чрез съдебно-счетоводната експертиза, че за м. февруари 2018 г. реализираният оборот от дружеството от продажби на готова продукция и напитки в стопанисваното от него заведение според отчетите на ЕКАФП за двете фискални устройства е в размер на 39 999. 69 лв. В този оборот не е включена единствената продажба на стока, осъществена през м. януари 2018 г., която е на стойност 8. 52 лв. На 08. 03. 2018 г. дружеството е реализирало оборот от 51 999. 17 лв. за периода 01. 02. 2018 г. - 08. 03. 2018 г. и съгласно чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС е било длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата 08. 03. 2018 г., което не е сторило. То е подало заявление за регистрация на 10. 04. 2018 г.

Неоснователен е доводът на касатора, че оборотът над 50 000 лв. е достигнат не за два последователни месеца, включително текущия, а за три месеца, тъй като през м. януари 2018 г. той е осъществил облагаема доставка на стока на стойност 8. 50 лв. Напротив, тази продажба правилно не е взета предвид от ревизиращия екип като осъществена извън релевантния за приложимостта на чл. 96, ал. 1, изречение второ ЗДДС двумесечен период. Правилно е приел административният съд, че разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изречение второ ЗДДС е специална спрямо общата такава на изречение първо, т. е. данъчно задълженото лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец има задължение в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация, само ако за него не е възникнало задължение за регистрация при условията на изречение второ, а именно да не е достигнало оборот от 50 000 лв. или повече за два последователни месеца, включително текущия. От редакцията на новата разпоредбата в сила от 01. 01. 2018 г. действително се налага извод, че данъчнозадължените лица са длъжни да определят облагаемия си оборот не само след изтичане на всеки календарен месец, но и ежедневно. Налице е и влязло в сила на 14. 01. 2019 г. съдебно решение на Варненския районен съд- № 1606/05. 10. 2018 г. по нахд № 3272/2018 г., потвърдено с решение № 32/14. 01. 2019 г. по канд № 3080/2018 г., с което при същата фактическа обстановка е потвърдено НП № 340598-F382135/08. 06. 2018 г. С това НП за извършено нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС на основание чл. 178 ЗДДС на „Пиринос“ ЕООД е наложена имуществена санкция.

С оглед изложеното настоящият касационен състав намира, че административният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение като е отказал да бъде разпитан свидетел за установяване на обстоятелството, че през м. януари 2018 г. той е закупил от „Пиринос“ ЕООД метален кант на стойност 8. 50 лв. Посоченото обстоятелство не е било спорно и правилно съдът го е преценил като неотносимо към правния спор.

По изложените съображения решението на Варненския административен съд като постановено в съответствие с приложимата материалноправна норма следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 999. 77 лв.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2102/05. 11. 2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 335/2019 г.

ОСЪЖДА „Пиринос“ ЕООД, ЕИК 204824971 със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Н. В“ № 5, ет. 4, ап. 5 да заплати на Национална агенция за приходите – София разноски за касационната инстанция в размер на 999. 77 лв. /деветстотин и деветдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/. Решението не подлежи на обжалване.