Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби: Касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/ е подадена чрез упълномощен юрисконсулт А.И, против решение № 60 от 16. 02. 2018 г., постановено от Административен съд - Добрич по адм. д. № 140/2017 г. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече оспорване на обжалваното решение в частта му, с която е изменен размера на наложената финансова корекция. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съда, че процентът на корекцията е правилно определен от адм. орган, но основата, върху която следва да се определи финансовата корекция е неправилна. Касаторът счита, че без основание първоинстанционният съд е изключил от основата осигуреното от националния бюджет национално финансиране, като част от предоставената финансова помощ. Позовава се на изменението на нормата на чл. 1, ал. 2 от Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, обн. в ДВ, бр. 85 от 24. 10. 2017г., като твърди, че допълнението не предлага нов законодателен подход, понеже предоставянето на безвзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 - 2013г. включва принос на Общността и националното съфинансиране и представлява "публичен разход". С касационната жалба и в писмени молби от 20. 03. 2019г. и 19. 05. 2020г. касаторът претендира отмяна на оспореното съдебно решение, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Д.В оспорва касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ, като с писмен отговор от 19. 05. 2018г. и в съдебни заседания чрез упълномощен адв.. Г пледира за отхвърлянето й като неоснователна.

Втората касационна жалба е предявена от Д.В от [населено място], [община], [област], против решение № 60 от 16. 02. 2018 г., постановено от Административен съд - Добрич по адм. д. № 140/2017 г. С жалбата и в съдебни заседания чрез адв.. Г се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Изразява становище, че единственият правилен извод на съда е относно определяне на финансовата корекция само върху допустимите разходи, финансирани от ЕЗФРСР. Оспорва останалите изводи на първоинстанционния съд и счита, че административният орган не е ангажирал доказателства, подкрепящи изложените фактически основания и законовите изисквания по издаването на атакуваното решение за налагане на финансова корекция /РНФК/. Заявява, че по делото са събрани достатъчно доказателства, опровергаващи констатациите на органа, но въпреки това съдът изобщо не е обсъдил част от събраните от жалбоподателката доказателста, а за други не се е мотивирал защо не ги кредитира. Акцентира на факта, че съдебното решение е обосновано със съдебно - медицинска експертиза, относно която съдът е вписал в съдебния протокол, че поставените задачи не са изпълнени и същата е била оспорена от земеделския производител, с оглед на което счита, че следва да бъде изслушана допуснатата и впоследствие неоснователно заличена допълнителна съдебно - медицинска експертиза. Развива тезата, че относно определения от издателя на РНФК размер на наложената финансова корекция не са изложени мотиви. М. В административен съд да отмени обжалваното съдебно решение, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби, тъй като от доказателствата по делото е установено, че част от активите, обект на инвестицията (пчелни семейства в многокорпусни кошери), не са налични и не функционират по предназначение, при което дейностите, обект на подпомагане, не съответстват на одобрения проект. Счита, че нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ е неизпълнението на одобрени индикатори, а и нормата на чл. 37, ал. 3, т. 2 ЗУСЕСИФ дефинира, че решението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с бенефициера, който съдържа наименование, стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта. Според участващия по делото прокурор съдът правилно е изменил административния акт по отношение на размера на корекцията, тъй като в същия не е определена правилно основата за налагането на финансовата корекция, доколкото с оглед на приложимите правни норми по време, корекция следва да има само по отношение на финансирането от средства на ЕС, но не и относно средствата от националното съфинансиране.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни старни в преклузивния 14 - дневен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 60 от 16. 02. 2018 г. е изменено решение № 16/121/04215/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което се определя на Д.В финансова корекция в размер на 412 407. 00 лв., представляваща 100 % от изплатената безвъзмездна финансова помощ в размер на 412 407. 00 лв. по сключения между страните договор № 08/121/04458 от 24. 01. 2012 г., като определя за основа на финансовата корекция изплатените средства по същия договор, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в размер на 329 925. 60 лв, съответно определя размер на финансова корекция от 329 925. 60 лв. (триста двадесет и девет хиляди деветстотин двадесет и пет лева и шестдесет стотинки); отхвърлена е жалбата в останалата й част; Държавен фонд"Земеделие" е осъден да заплати на Д.В съдебно – деловодни разноски по компенсация в размер на 2156 лв. (две хиляди сто петдесет и шест лева). За да измени процесното РНФК решаващият състав на Административен съд - Добрич е приел, че основата, върху която административинят орган е определил финансовата корекция, е неправилно определена, защото тя следва да включва само средствата, финансирани от ЕЗФРСР, които са в размер на 329 925. 60 лв., поради което и финансовата корекция следва да се определи в този размер. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд и го счита за правилно. Това е така, защото в случая процесната финансова корекция, наложена на земеделския производител е формирана, както върху допустимите разходи, финансирани от ЕЗФРСР, така и върху допустимите разходи, финансирани от държавния бюджет и като правно основание за нейното налагане от издателя на акта са посочени нормите на чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. С оглед на това първостепенният съд законосъобразно е тълкувал и приложил нормата на чл. 1, ал. 1 ЗУСЕСИФ, по силата на която този закон определя управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), включително и налагането на финансови корекции. Касационният съдебен състав констатира, че атакуваното РНФК не съдържа вписана дата на издаване, но доколкото същото е изведено с изходящ номер на дата 27. 12. 2016г., съдът приема именно тази дата за правнорелевантния момент за постановяване на оспореното решение, спрямо който следва да се прецени законосъобразността на процесния административен акт, съгласно изискванията на чл. 142, ал. 1 АПК. Към визираната дата законодателят е регламентирал, че средства по ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ са само средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Р.Б.Е след изменението на ЗУСЕСИФ, обн. в ДВ, бр. 85 от 24. 10. 2017 г. нормата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ е допълнена, като за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. От определящо значение в случая е обстоятелството, че към датата на издаване на обжалваното РНФК допълнената разпоредба все още не е действаща, поради което определената финансова корекция върху националното съфинансиране в размер на 100 % от изплатената сума е незаконосъобразно определена от издателя на процесния адм. акт. Размерите на субсидията от ЕЗФРСР и от националния бюджет са ясно отразени в Таблицата с одобрените разходи за финансиране към договора, Анекс ІІІ и справката от ИСАК за сключения договор и от тях е видно, че сумата от 412 407. 00 лв., представляваща субсидия и съответно финансова корекция, е формирана от размер на одобрена субсидия от ЕЗФРСР в размер на 329 925. 60 лв. и размер на одобрената субсидия от националния бюджет от 82 481. 40 лв. Оттук първоинстанционният съд е извел вярно заключение, че изпълнителният директор на ДФЗ не е разполагал с правомощие до 24. 10. 2017г. да налага финансова корекция и върху средствата, представляващи национално съфинансиране, в който смисъл е трайната непротиворечива съдебна практика по този вид спорове.

По отношение на касационната жалба на Д.В от [населено място] настоящият съдебен състав счита, че е ОСНОВАТЕЛНА. В мотивите на обжалваното съдебно решение е констатирано, че с изх. № 01 - 6500/9640 от 27. 12. 2016 г. е издадено оспореното РНФК № 16/121/04215/3/01/04/01, което е постановено на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 51, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 03. 04. 2008 г. по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В същото решение са изброени констатираните несъответствия и са описани приложените от жалбоподателката документи с представеното от нея възражение. Въз основа на тях адм. орган е приел, че дори да са налични активите в обекта на земеделския производител, не е доказано тяхното използване по предназначение, в резултат на което е счетено, че бенефициентът не изпълнява заложените дейности по проекта, поради което изпълнителният директор на ДФЗ налага финансова корекция в пълен размер. Решаващият състав на Администратвен съд - Добрич е установил, че жалбоподателката е подала заявка за плащане на 09. 12. 2013 г., във връзка с която на 17. 01. 2014 г. й е даден срок за представяне на документи по направеното искане, след представянето на които на 05. 03. 2014 г. тя е уведомена за извършено плащане по банковата й сметка за сумата от 412 407. 00 лв. На дата 13. 06. 2016 г. е извършено претърсване и изземване на помещение в [населено място], ползвано от Д.В като офис, като е съставен Протокол за претърсване и изземване, приложен по делото. С. З № 314159 от 19. 07. 2016 г. е възложена проверка на място, извършването на която е обективирано в Контролен лист, в който е вписано следното: обектът касае пчеларство; проектът е в наблюдение до 24. 01. 2017 г., преди плащането няма извършвани проверки на място; последният предоставен Сертификат от Б. Б е за преход към биопчеларство със срок на валидност до 22. 11. 2014 г.; основна част от съфинансираните кошери са на склад към момента на проверката на място, като от 2050 кошери, на места за пчелин са 697 броя; по бизнес план е заложено отглеждането на 2000 пчелни семейства, но реално се отглеждат 479 броя в новозакупени кошери; липсва маркировка на кошерите в обособените пчелини и на тези на склад; заложената в бизнес плана цел за откриване на четири работни места е изпълнена; заложената цел относно произведената продукция - биопчелен мед и приходите от неговата продажба, не могат да бъдат определени предвид липсата на необходимите счетоводни документи за това; голяма част от съфинансираните кошери са на склад, като не е изпълнена целта за отглеждане на 2000 пчелни семейства. При проверката е приета Декларация от жалбоподателката, с която същата е декларирала, че са й иззети всички документи и счетоводни материали. Досежно изискуемата маркировката, земеделският производител е обяснил, че е направена върху самия корпус на кошера, но при ротацията на корпусите е прехвърлена заедно с рамките в помещението за вадене на мед, като е посочил още, че над 300 пчелни семейства са погинали от болест "нозематоза". При тези вярно установени факти, първостепенният съд е извел неправилни правни изводи. Преди всичко в мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е разсъждавал относно приложението на ЗУСЕСИФ, като е счел, че този закон е приложим по отношение на всички заварени правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, позовавайки се на разпоредбата на § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Настоящият съдебен състав не възприема тази теза и я намира за неправилна и необоснована. Цитираният от първостепенния съд текст на § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ не урежда приложното поле на този закон спрямо правоотношенията, възникнали през 2012г ./какъвто е конкретния случай/ и развиващи се преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, а регламентира, че приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на този закон, както и изрично посочените актове на министъра на финансите, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 - 2013 г. От тук следва да се изведе заключение, че подзаконовите нормативни актове за програмния период 2007 - 2013г. запазват своето действие, а не че обществените отношения във връзка с предоставената дотогава от Европейските структурни и инвестиционни фондове безвъзмездна финансова помощ вече се регулират от ЗУСЕСИФ. Следва да се има предвид, че в ЗУСЕСИФ има изрична разпоредба, която дава отговор на този въпрос и това е нормата на §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, в която е посочено, че безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. Следователно по аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, визираният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон - ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В конкретната хипотеза процедурата по заявлението за подпомагане, респ. по заявката за плащане е започнала и проведена изцяло по реда на Наредба № 8 от 03. 04. 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., поради което безвъзмездната помощ на жалбоподателката е предоставена по реда на ЗПЗП и на

Наредба № 8 от 03. 04. 2008 г., в §3 от ПЗР на която наредба е посочено, че се издава на основание §35, ал. 3 ПЗР към ЗИД на ЗПЗП. Следва да се отчете и обстоятелството, че към момента на издаване на процесното РНФК все още не са публикувани и влезли в сила новелите на чл. 9б - чл. 9ж ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018г./, както и чл. 27ал. 6 ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 51 от 2019г./, които нови разпоредби препращат към ЗУСЕСИФ. Ето защо за настоящия съдебен състав е безспорно, че в случая е приложим реда на ЗПЗП и относимата Наредба № 8 от 03. 04. 2008 г., а не реда, уреден в ЗУСЕСИФ относно налагане на финансова корекция при установена нередност. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд по подобни казуси: решение № 4639 от 11. 04. 2018г. по а. д. № 3709/2017г., решение № 15202 от 07. 12. 2018г. по а. д. № 12039/2017г., решение № 4996 от 03. 04. 2019г. по адм. д. № 2981/2018г. и др. Освен това касационният съдебен състав счита, че в случая първостепенният съд е допуснал същестевни нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че решаващият съдебен състав изцяло е възпроизвел тезата на административиния орган и напълно е кредитирал представените от него доказателства, докато по отношение на събраните от оспорващото лице доказателства чест от твях изобщо не са обсъдени, а относно други съдът не се е мотивирал защо не ги кредитира. Така например контролният лист от проведената проверка на земеделския производител, резултатите от която са мотивирали адм. орган за издаване на процесното РНФК, е оспорен от страна на земеделския производител, с оглед на което в съдебно заседание на 10. 05. 2017г. е открита процеидура по осповане на този документ. В хода на съдебния процес обаче не се съдържа никакво произнасяне по отношение на това оспорване с определение по реда на чл. 194, ал. 2 ГПК или в съдебното решение, съобразно изискванията на чл. 194, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, поради което е останал неизяснен основният спорен въпрос относно доказателствената стойност на контролния лист - дали оспорването е проведено успешно и е установено, че документът е неистински или оспорването е недоказано. Също така настоящият съдебен състав констатира, че в оспореното съдебно решение липсва каквото и да е произнасяне по изслушаните показания на свидетеля д-р П.Ч, чиито показания са от определящо значение за изхода на спора, защото именно това лице е ветеринарният лекар, който е осъществявал постоянен контрол върху спорните пчелни семейства, като периодично ги е преглеждал и има непосредствени впечатления от състоянието на кошерите. Горепосоченият свидетел е дал релевантна информация относно твърдяното от жалбоподателката заболяване по пчелите "нозематоза" и във връзка с посочената от адм. орган липса на идентификация /регистрационни номера/ на кошерите и пчелините. Ето защо касационният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е следвало да обсъди свидетелските показания на визирания ветеринарен лекар и да се произнесе по тях - дали кредитира тези гласни доказателства или не и ако счита, че същите са неотносими към спора или не ги възприема по някаква причина е следвало да изложи мотивите за това в обжалваното съдебно решение. Освен това в случая първостепенният съд е обосновал съдебния си акт с изслушана съдебно - медицинска експертиза, представена от вещо лице д - р Г.М, която обаче е била оспорена при приемането й от процесуалния представител на жалбоподателката и както решаващият съдебен състав е отразил в съдебния протокол от 10. 07. 2017г. поставените задачи към експертизата не са били изпълнени. С оглед на това е допусната допълнителна СМЕ, която впоследствие е била заличена, тъй като съдът не е успял да назначи друго вещо лице, което да изготви допуснатата допълнителна СМЕ. Касационният съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, тъй като последният е дал указания и последна възможност на страните да посочат вещо лице, но такава възможност не е регламентирана в АПК и ГПК. В случая съдът е следвало да прояви активност и да поиска от съответните институти и учебни заведения, разполагащи с такива специалисти, да посочат експерт, който да отговори на поставените въпроси към допълнителната СМЕ. Действително първоинстаницонният съд е написал писма до декана на Ветеринарномедицинския факултат на Тракийския университет, до директора на НДНИВИ - София и до БВС - Добрич, които не са успели да посочат вещо лице, но освен тях съдът е следвало да се обърне и поиска съдействие и от Института по животновъдни науки, отдел "Пчеларство", гр. К., Селскостопанска академия гр. С., както и от декана на Аграрния факултет на Тракийския университет в гр. С. З, относно който е служебно известно обстоятелството от други подобни дела, че разполага с компетентни специалисти - проф. д-р И.Ж - преподавател по "Пчеларство" и доцент д-р П.Н, които биха могли да изготват допуснатата експертиза. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд необосновано е отменил определението си за назначаване на допълнителна СМЕ, която е била от съществено значение за установяване наличето на форсмажорно обстоятелство по смисъла на т. 44, бук. "е" от ДР на Наредба № 8 от 03. 04. 2008 г. във връзка с твърдяното от земеделския производител заболяване на пчелните семейства "нозематоза".

Касационният съдебен състав счита за основателно и възраженето на касационната жалбоподателка относно липсата на изложени собствени мотиви в оспореното съдебно решение във връзка с определения процентен размер на наложената финансова санкция. В случая първоинстанционният съд изцяло се е позовал на приетата от изпълнителния директор на ДФЗ Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., като изрично е посочил в обжалваното решение, че тази методика има характер на вътрешноведомствен акт с организационен характер, насочен спрямо орган, функционално обвързан с издателя на акта. Това становище е неправилно, тъй като към датата на произнасяне на обжалваното решение - 16. 02. 2018г. вече е било постановено определение № 14855 от 05. 12. 2017г. по адм. д. № 13288/2017г., с което петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, е приел, че горепосочената Методика има характер на подзаконов нормативен административен акт. От съществено значение е обстоятелството, че визираната Методика вече е обявена за нищожна с решение № 15652 от 14. 12. 2018 г., постановено по адм. дело № 11440/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, което е оставено в сила с решение № 8020 от 29. 05. 2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС - петчленен състав - I колегия. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в ДВ, бр. 47/14. 06. 2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същият е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В случая Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок, съгласно чл. 195, ал. 2 АПК. С оглед на това първоинстанционният съд трябва да съобрази изискванията на чл. 51 от приложимата Наредба № 8 от 03. 04. 2008 г. и при евентуално установено неизпълнение на нормативни или договорни задължения следва да вземе предвид критериите, регламентирани в ал. 2 от чл. 51 на Наредба № 8 от 03. 04. 2008 г., а именно: вида, степента и продължителността на неизпълнеието.

По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, при произнасянето на което са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да постанови нов съдебен акт, съобразявайки законовите изисквания на приложимия закон - ЗПЗП и Наредба № 8 от 03. 04. 2008 г, а не ЗУСЕСИФ, да се произнесе по оспорването на Контролния лист от извършената проверка на земеделския производител, да изложи правни изводи относно показанията на изслушания свидетел д-р. Ч, да изслуша допълнителната съдебно-медицинска експертиза и да съобрази нищожността на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., приета от изпълнителния директор на ДФЗ.

С оглед изхода на спора настоящият съдебен състав не се произнася по претенциите на двете страни за присъждане на разноски, съгласно нормата на чл. 226, ал. 3 АПК.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 60 от 16. 02. 2018 г., постановено от Административен съд - Добрич по адм. д. № 140/2017 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Добрич със задължителни указания, дадени в мотивите на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.