Производството е образувано по искане на инж. Р.Т, в качеството му на кмет на община Б.д, чрез адв. М. Кривачка, за постановяване на допълнително решение по адм. д. № 2420/2020г. по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. Искането се разглежда в закрито съдебно заседание, поради липса на обстоятелства по чл. 176, ал. 2, предл. второ АПК.

В сезиращото искане се твърди, че съдът не се е произнесъл по целия предмет на спора, с който е сезиран като касационна инстнация, а именно - липсва формирана и обективирана воля на решаващия състав по оплакването за недопустимост на обжалваното съдебно решение № 104/14. 01. 2020г. по адм. д. № 1343/2019г. на АС - Благоевград, поради неконституиране на кмета на община Б.ад като заинтересована страна. Изразява се становище, че това е съществена непълнота на съдебния акт, която не може да бъде запълнена с тълкуване. Цитира се съдебна практика по въпросите на допустимостта на първоинстанционен съдебен акт, свързан с правилното конституиране на надлежните страни в съдебно-административния процес. П. се извод, че непроизнасянето на съда по това оплакване води до непълнота на съдебния акт, тъй като последният не изчерпва предмета на делото в неговата цялост, което води до неприключила висящност на правния спор в тази част. Сочи се, че липсват фактически и правни мотиви по по-голямата част от направените оплакванаия, възражения и изложените аргументи в касационната жалба, сочещи на неправилност на обжалвания първоинстанционен акт. Според вносителя на искането ВАС е бил длъжен да се произнесе по всички спорни въпроси, посочени в касационната жалба, за да могат избирателите да разберат защо тяхното конституционно право на избор за кмет на община Б.д се "отменя/обезсмисля всъщност от Решение № 4542 от 16. 04. 2020г. по адм. д. № 2420/2020г. на III отделение на ВАС ". Навеждат отново се аргументи, посочени и в касационната жалба за начина на тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА и се оспорват правните изводи на първоинстнационния състав в мотивите на постановения съдебен акт, оставен в сила с решението по настоящото дело. Желае, поради наличие на непълнота в решение № 4542 от 16. 04. 2020г. по адм. д. № 2420/2020г., съдът да постанови допълнително решение по делото, с което да се произнесе изрично по второто алтернативно искане от касационната жалба за обезсилването на решение № 104 от 14. 01. 2020г. по адм. д. № 1343/2019г. на АС - Благоевград като недопустимо, поради неконституирането на кмета на община Б.д като заинтересованата страна, както и да се произнесе по изброените твърдения, възражения и аргументи от касационната жалба, с които касационният жалбоподател е обосновал алтернативното си искане в касационната жалба за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и за решаване спора по същество.

В искането по чл. 176, ал. 1 АПК се съдържа и искане за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 144 АПК до приключване на к. д. № 5/2020г.

В писмено стновище ПП "ГЕРБ" оспорва основателността на искането по чл. 176, ал. 1 АПК, като се приема, че касационният съд се е произнесъл по целия предмет на спора и решението не съдържа непълнота.

Представено е и писмено становище от ПП "МИР", която оспорва искането по чл. 176, ал. 1 АПК като недопустимо и алтернативно - като неоснователно. Искането за спиране на производството по делото се оспорва като недопустимо.

Искането за постановяване на допълнително решение е депозирано в срока по чл. 176, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане по същество, но е неоснователно.

Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.

Доколкото, според чл. 208 АПК, на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. предмет на спора пред касационната инстнация е валидността, допустимостта и правилността на решение № 104 от 22. 01. 2020 по адм. д. № 1343 по описа за 2019г., което се обжалва изцяло.

В случая производството по адм. д. № 2420/2020г. по описа на Върховен административен съд е било образувано по касационната жалба на Общинска избирателна комисия гр. Б.д, представлявана от председателя й М.Б, подаден чрез заместник председателя Й.С, подписана с особено мнение от членовете й Е.П, С.Т и Б. Петачка, както и от избрания за кмет на община Б.д инж. Р.Т, двете насочени срещу решение № 104 от 22. 01. 2020 по адм. д. № 1343 по описа за 2019г. на Административен съд – Благоевград.

С решение № 4542 от 16. 04. 2020г., чието допълване в настоящото производство се иска, ВАС е оставил в сила обжалваното пред него решение № 104 от 22. 01. 2020 по адм. д. № 1343 по описа за 2019г. на Административен съд – Благоевград. Решенето на ВАС се отнася до решението на АС - Благоевград в неговата цялост. Касационният съд се е произнесъл по целия предмет на спора, с който е бил сезиран, като в подкрепа на решението си е изложил подробни мотиви, съдържащи правните му изводи.

Съгласно първата хипотеза на чл. 221, ал. 2 предл. първо, ВАС оставя в сила обжалваното съдебно решение, т. е. постановеният диспозитив е в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК. Съгласно чл. 223 АПК касационното решение е окончателно. Съдът се е произнесъл по целия предмет на спора и липсват законови основания да се счита, че предметът на делото не е изчерпан и висящността на спора не е приключила.

Разпоредбата на чл. 221 АПК ясно регламентира съдържанието на съдебния акт и касационната инстнация не може да се отклони от императивно разписаното процесуално правило. Съдържание на съдебното решение на касационата инстанция, различно от посоченото в АПК, е недопустимо и по тази причина и самостоятелен диспозитив за обезсилване на съдебния акт само по изложеното алтернативно оплакване би бил недопустим.

По така посочените алтернативни твърдения за недопустимост на обжалваното първоинстнационно решение, поради неправилно конституиране на страните в процеса от административиня съд, ВАС е изложил кратки мотиви, които сочат, че касационният съд не е намерил основание да приеме, че решение № 104 от 22. 01. 2020г. се явява недопустимо именно по тези съображения.

Причината за това е, че пред касационния съд не е стоял като спорен въпросът за липса на съвпадение между материалноправна легитимация на страни в материалноправното административно правоотношение и процесуалноправна легитимация на страните, призовани за участие в процеса. Съгласно чл. 42, ал. 1 т. 5 ЗМСМА пълномощията на кмет се прекратяват предсрочно при неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 3 от с. з., които има лицето, избрано за кмет. Нито в касационната жалба на избрания за кмет на община Б.д Р.Т, нито служебно от касационния съд се поставя като спорен въпросът дали надлежна страна в материалното административно правотношение е останала и без надлежна процесуална легитимация - не е била конституирана в съдебния процес, т. е била е лишена от възможност за защита пред съда, не е обвързана от последиците на съдебното решение, а съдебният процес се е провел с участие на ненадлежна в материалноправен смисъл страна. По тези съществени за допустимостта на първоинстнационното съдебно решение въпроси самата страна чрез нейния процесуален представител не навежда аргументи, а и обективно няма основание да се приеме, че е налице ненадлежност на призованите за участие в процеса страни. От материалите по делото е видно, че инж. Р.Т, избран за кмет на община Б.д след проведените местни избори е адресат на решението на ОИК Благоевград и е бил конституиран, призоваван и е взел участие чрез представител в процеса пред АС Благоевград. Дори да е налице непрецизност при посочване на страната в делото пред административния съд, допустимостта на съдебния акт по тези аргументи не следва да се счита за засегната.

В касационното решение са изложени подробни мотиви за начина на тълкуване и прилагане на материалния закон. Касационната инстанция се е позовала и на установената до този момент непротиворечива съдебна практика на Върховния административен съд, която е цитирана от администртивния орган и първоинстнационния административен съд. Правните аргументи на касационния съд са свързани и логически водят до извода за неоснователност на касационните жалби и правилността на обжалваното съдебно решение. В този смисъл неоснователно е твърдението, че съдът не е отговорил на оплакванията за неправилно приложение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Действително, начинът на тълкуване на приложимия материален закон, изложен в касационната жалба на кмета на община Б.д и в сезиращата молба по чл. 176 АПК се отличава от мотивите на първоинстнационния съд, които се споделят изцяло и от касационната инстанция, но, както се посочи и в касационното решение, съдебната практика по този начин на тълкуване и прилагане на закона е постоянна, непротиворечива и се открива във всички постановени в съдебните актове по прилагане на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА от приемане на нормата и до настоящия момент. Последните са публикувани и достъпни за всички правни субекти, които ще прилагат посочената правна норма. В този смисъл принципът на предвидимост и последователност следва да се счита за спазен. От мотивите на касационното решение е видно, че касационният състав не намира основание да се отклони от този начин на тълкуване и прилагане на закона, утвърдил се като постоянен.

По изложените съображения Върховният административен съд намира искането за допълване на решение № 4542 от 16. 04. 2020г. по адм. д. №2420/2020г. за неоснователно и същото следва да се отхвърли.

Искането за спиране на производството по адм. д № 2420/2020г. по описа на ВАС на осн. чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 144 АПК до приключване на к. д. № 5/2020г., като предявено след постановяване на окончателния съдебен акт по настоящото дело не може да бъде уважено. С постановяване на окончателен съдебен акт висящността на основния спор свързан с обжалване на решение № 104 от 22. 01. 2020 по адм. д. № 1343 по описа за 2019г., по описа на АС - Благоевград е приключена. След постановяване на окончателното съдебно решение по спора, свързан с обжалване на решение № 104 от 22. 01. 2020 по адм. д. № 1343 по описа за 2019г, настоящият състав, сезиран с искане за допълване на решение №4542 от 16. 04. 2020г. не може да отмени или измени постановеното вече съдебно решение, дори след благоприятно за страната решение на КС по к. д. № 5/2020г. Понастоящем е висящо единствено производството по искането по чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на съдебното решение № 4542 от 16. 04. 2020г., в рамките на което е депозирано искането за спиране на делото. Решението по к. д. № 5/2020 на КС на РБ няма отношение на преюдициалност спрямо допълнителното решение, по чл. 176 АПК, поради което искането за спиране на производството на посоченото основание се явява неоснователно,

В хода на производството по чл. 176 АПК, при прегледа на съдебно решение №4542 от 16. 04. 2020г. по адм. д. №2420/2020г. настоящият съдебен състав на Върховния административен съд служебно констатира, че е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, изразяваща се в това, че след думите : " ОСТАВЯ В СИЛА" съдът е пропуснал да напише думата "решение", въпреки че след това е посочил неговия номер, дата, номер на делото и съда, който го е постановил, а именно : "№ 104 от 22. 01. 2020 по адм. д. № 1343 по описа за 2019г. на Административен съд – Благоевград". Липсата на посочената дума не следва да се разглежда като непълнота на съдебния акт по см. на чл. 176, ал. 1 АПК, доколкото касационният съд е формирал воля по спорния предмет и се е произнесъл по цялото искане - обстоятелство, което отличава производството по чл. 176, ал. 1 АПК от производството по чл. 175, ал. 1 АПК. Налице е очевидна неточност според определението, за очевидна фактическа грешка, дадено в чл. 175, ал. 1 АПК и същата следва да се отстрани по реда на чл. 175 АПК .

С оглед на изложеното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искане на инж. Р.Т, в качеството му на кмет на община Б.д, подадена чрез адв. М. Кривачка за постановяване на допълнително решение по адм. д. № 2420/2020г. по реда на чл. 176, ал. 1 АПК,

ОТХВЪРЛЯ искане на инж. Р.Т за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 144 АПК до приключване на к. д. № 5/2020г.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебно решение № 4542 от 16. 04. 2020г. по адм. д. №2420/2020г. като след думите : " ОСТАВЯ В СИЛА" се добавя думата : " решение".

Допуснатата поправка да се отрази в поправеното решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.