Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ КУ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от председателяГ. Х. по адм. дело № 7287/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на „АКМА КО“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. София, представлявано от управителя А. А., чрез пълномощника адв. П. И., срещу Решение № 2952 от 07.05.2021 г., постановено по адм. дело № 11978/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което e отхвърлен иска му срещу Комисия за защита на потребителите (КЗП) с правно основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с

чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита, съдействие и процесуално представителство по НАХД № 21663/2018 г. по описа на СРС, и 300 лева – адвокатско възнаграждение за правна защита, съдействие и процесуално представителство по КНАХД № 5800/2019 г. по описа на АССГ, както и законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от 09.12.2020 г. – датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, като бъде уважена исковата молба. Претендира разноски.

Ответната страна – Комисия за защита на потребители, гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юрк. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил предявеният от „АКМА КО“ ЕООД иск срещу КЗП, с който, на осн. чл. 203 и сл. АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е претендирал да му бъде присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита, съдействие и процесуално представителство по НАХД № 21663/2018 г. по описа на СРС, и 300 (триста) лева – адвокатско възнаграждение за правна защита, съдействие и процесуално представителство по КНАХД № 5800/2019 г. по описа на АССГ, както и законната лихва върху главницата от 600 (шестстотин) лева, считано от 09.12.2020 г. – датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление (НП) № К-0049346/25.09.2018 г., издадено от Директора на дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 600 лв., на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за нарушение по чл. 127, ал. 3 ЗЗП. Същото е обжалвано и с Решение № 95924 от 17.04.2019 г. постановено по НАХД № 21663/2018 г. по описа на СРС е отменено. Така постановеният съдебен акт е бил обжалван от КЗП и с Решение № 5971 от 15.10.2019 г., постановено по КНАХД № 5800/2019 г. по описа на АССГ решението на СРС е отменено, като вместо него е постановено друго с което НП е изменено, като наложената имуществена санкция е намалена от 600 лв. на 500 лв.

Установено е още, че в производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции, дружеството е ползвало адвокатска защита, за което е представено надлежно пълномощно (л. 28 от НАХД № 21663/2018 г. по описа на СРС и л. 12 от КНАХД № 5800/2019 г. по описа на АССГ), но по посочените дела няма представени договори за правна защита и съдействие, от които да е видно договорена и платена сума за процесуално представителство и съдействие по делата при подписването им.

С оглед на тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че не е налице законово изискуемата предпоставка за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а именно отменен, като незаконосъобразен, акт на административния орган – ответник по делото. Изменението на размера на наложеното административно наказание не се приравнява на липса на съставомерност на нарушението, описано в НП. Актът не е отменен, като незаконосъобразен, при условията на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК в частта за извършеното нарушение, поради което процесната хипотеза не се обхваща от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и липсва основание за уважаване на иска за обезвреда. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения.

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброените от законодателя, в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. в пряка причинна връзка на незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на елементите от фактическия състав на нормата в условията на комулативност.

В случая не е доказано от ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, да са налице: 1. Отменен, като незаконосъобразен, акт на ответника, постановен при упражняване на административната му дейност. Съдът обосновано е приел, че изменението на акта в частта за наложеното наказание, не се приравнява на неговата отмяна като незаконосъобразен, каквато е повелята на приложимата материалноправна норма; 2. Не е доказано и наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. В производствата пред СРС и АССГ не са представени изискуемите се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договори /между адвоката и клиента/, основаващи възмездността на положения от адвоката труд. Непредставянето на договор за правна защита и съдействие, в рамките на производството по обжалване на наказателното постановление обосновава извод за отсъствие на реално причинена вреда.

Ето защо, изводът на съда, че в случая, не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде споделен изцяло. Решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е основателно и следва да бъде уважена в размер от 100 лв., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2952 от 07.05.2021 г., постановено по адм. дело № 11978/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „АКМА КО“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. София, бул. „България“ № 98, офис № 7 В, представлявано от управителя А. А. ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Т. К. п/ Албена Радославова