Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба на директорът на Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол (ОДЗ-Ямбол) срещу решение №268/26. 11. 2019г., постановено по адм. д. 278/2019 г. по описа на Административен съд-Ямбол (АС-Ямбол).

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на М.Д.С в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Ответната страна М.Д оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Не претендира разноски за касационната инстанция, но прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, включено в списъка по чл. 80 от ГПК от другата страна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 268/26. 11. 2019 г., постановено по адм. д. 278/2019 г. по описа на АС-Ямбол е отменена Заповед №РД-2972-169/13. 10. 2017 г. на директора ОДЗ-Ямбол, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на М.Д за длъжност младши експерт в дирекция „АПФСДЧИ“, ранг V младши в ОДЗ-Ямбол. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, защото не са събрани достатъчно доказателства за наличието на фактическите основания за издаването й въпреки разпределението на доказателствената тежест и изричните указания към органа по назначаване за ангажиране на доказателства.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Атакуваният съдебен акт е постановен след повторно разглеждане на спора пред първата инстанция. Административният съд се е съобразил с всички задължителни указания на Върховния административен съд, съдържащи се в решение № 11035/16. 07. 2019 г., постановено по адм. д. 8901/2018 г. като е разпределил доказателствената тежест, събрал е допълнителни доказателства по делото и въз основа на тях е приел, че не се установява по несъмнен начин извършването на съкращение на длъжността, заемана от М.Д.

Обосновано и при съобразяване с указанията на Върховният административен съд АС-Ямбол е приел за установено, че длъжността „младши експерт“ в Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ в ОД „Земеделие“ – Ямбол, заемана от М.Д преди издаване на Заповед № РД-07-2804-165/11. 10. 2017г. на директора на ОДЗ - Ямбол за утвърждаване на ново длъжностно разписание, с което е премахната като отделна позиция, не е реално съкратена, защото е продължила да съществува като системата от функции, задължения и изисквания. Този извод се подкрепя от анализа на представените по делото длъжностни и поименни щатни разписания, както и съпоставката на длъжностните характеристики за длъжностите младши експерт, главен специалист и старши специалист. Въпреки дадените изрични указания и предоставената възможност директорът на ОДЗ-Ямбол е заявил, че не желае събирането на други доказателства за установяване на спорния въпрос дали има и ако има в какво се състои разликата между системата от функции, задължения и изисквания за длъжностите „младши експерт“, „главен специалист“ и „старши специалист“. При изричното заявление на страната в чиято тежест на доказване е осъществяването на фактическите основания за издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, че не желае да се допуска съдебна експертиза, чрез която с използването на специални знания да се провери какво включват служебните задължения описани в т. 5. 1, 5. 2 от длъжностната характеристика за длъжността „младши експерт“ и дали те се припокриват със задължения от длъжностната характеристика на длъжността „старши специалист“, АС-Ямбол правилно е приел, че събраните по делото писмени доказателства свидетелските показания не доказват по наличието на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Правилно и обосновано АС-Ямбол е приел, че за да е налице съкращаване на щата не е достатъчно длъжността да е премахната от длъжностното разписание като отделна позиция, а да е престанала да съществува и като система от функции, задължения и изисквания (поради отреждането за тази длъжност само на една щатна бройка към конкретния спор не са относими други възможности за съществуване на реално съкращение). В случая при установено запазване на общия брой длъжности в ОДЗ-Ямбол и запазване на системата от функции, задължения и изисквания за длъжността, заемана от М.Д е законосъобразен изводът на първата инстанция, че липсва реално съкращаване по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител на това основание е незаконосъобразна.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че АС-Ямбол не е съобразил правилно кои са относимите към спора факти и обстоятелства, а именно вида на правоотношенията на отделните длъжности, доколкото пъровинстанционният съд се е съобразил изцяло със задължителните указания на Върховния административен съд относно предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест в процеса при съобразяване с разпоредбите на чл. 12 и 13 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) и чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията.

В съдебното решение липсва изрично и непротиворечиво произнасяне относно лицето, което е положило подпис за директор на ОДЗ-Ямбол, а само е прието за установено, че С.К е заемал тази длъжност към 13. 10. 2017 г., но с оглед произнасянето относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон трябва да се приеме, че АС-Ямбол не е намерил основания за прогласяването на нейната нищожност. Това нарушение не е наведено като оплакване в касационна жалба на директора на ОДЗ-Ямбол и не съставлява основание за отмяна на съдебния акт.

По тези съображения настоящият касацонен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответната страна в касационното производство не претендира разноски, поради което при този изход на спора, разноски не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 268/26. 11. 2019 г., постановено по адм. дело № 278/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.