Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Административния ръководител на Софийска градска прокуратура против решение № 4355 от 31. 07. 2020г. на Административен съд София град по адм. дело № 14372/2019г. С него се отменя заповед № 4208 от 10. 12. 2019г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура, в частта й по т. 1 относно приложението на чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане средства за допълнително трудово възнаграждение, приети с решение на Пленума на ВСС по протокол № 29/22. 11. 2018г., изменени и допълнени с решение на Пленума на ВСС по протокол № 28/21. 11. 2019г. и изготвения доклад на звено „Човешки ресурси“, лишаваща прокурор К.К от ДТВ за 2019г.
Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, К.К, взема становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на К.К в качеството му на прокурор в Софийска градска прокуратура срещу заповед № 4208 от 10. 12. 2019г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура, издадена на основание чл. 140 от ЗСВ в изпълнение на т. 60 от Протокол № 28/21. 11. 2019г. на Пленума на ВСС, указателно писмо с изх. № 3638/4. 12. 2019г. на Главния прокурор на РБ, съобразно Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение, приети с решение на Пленума на ВСС по протокол № 29/22. 11. 2018г. изменени и допълнени с решение на Пленума на ВСС по протокол № 28/21. 11. 2019г. и във връзка с предложен от заместник градски прокурори при СГП, завеждащ СО-СГП и съдебния администратор на СГП доклад от звено „Човешки ресурси“, изготвен във връзка с чл. 5, ал. 2 от правилата, в частта й относно невключването в поименния списък във връзка с чл. 5, ал. 2 от ПОИСДТВ на прокурор К.К като лице, което има право да получи допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати през 2019г. Поддържа се противоречие на правилата с чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от КРБ, чл. 8, ал. 2 т. 2 от КТ във връзка с чл. 229 от ЗСВ, както и противоречие с принципа за пропорционалност, поради което предвидената забрана да не се прилага.
Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта в обжалваната част. По делото е установено от доказателствата по приложената административна преписка, че жалбоподателят К.К заема длъжността „прокурор“ в Софийска градска прокуратура към момента на издаване на заповедта 10. 12. 2019г., не се спори и относно факта, че с постановление от 4. 10. 2018г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 вр. с ал. 1 от НК и с постановление от 24. 04. 2019г. е прекратено частично наказателното производство като е привлечен в качеството на обвиняем за деяние извършено през 2015г. в качеството му на прокурор. Поради тези обстоятелства и в приложение на чл. 5, ал. 2, т. 4 от Правилата е изключен от списъка на магистратите на които следва да се изплатят допълнителни трудови възнаграждения за 2019г.
Съдът е приел, че издадената заповед не отговаря на изискванията за форма, тъй като не съдържа фактически и правни основани за издаването. В конкретния случай не се сочат мотиви защо на прокурор Кирилов не се изплаща ДТВ за 2019г., а съдържащата се информация в документацията по издаване на заповедта не е коментирана в мотивите на заповедта. Съдът е приел също така, че заповедта противоречи и на материалния закон. Приел, че привличането към наказателна отговорност на магистрата следва да е налице през периода, за който се изплащат ДТВ, като в случая привличането в качество на обвиняем е извън този период и самото привличане към наказателна отговорност не може да служи за основание за издаване на заповедта. При изложените мотиви съдът е отменил заповедта в обжалваната част.
Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
Безспорно е по делото, че К.К към момента на издаване на заповед № 4208/10. 12. 2019г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура е заемал длъжността „прокурор“ в СГП е имал качеството на обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, съгласно приложените по делото доказателства за привличането му в това качество. Това обстоятелство е установено в хода на административното производство по издаване на заповедта и е послужило като основание да не бъде включен в списъка, предложен на административния ръководител за изплащане на ДТВ. Към настоящият момент е налице не влязла в сила оправдателна присъда от 30. 11. 2020г. приложена в касационното производство. Спорни по делото са били и още са въпросите какво е значението на безспорно установените факти, че прокурор Кирилов е привлечен към наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер, извършено през 2015г., имал е качество на обвиняем през 2019г. и това качество е налице и към настоящият момент, с оглед приложението на чл. 5, ал. 2, т. 4 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с решения на ПВСС приети по прот., № 29. от 22. 11. 2018г., последно изм. и доп. Прот. № 28. От 21. 11. 2019г.
В настоящият случай няма спор, че е приложена разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 4 от цитираните правила /Правилата/. Според чл. 5, ал. 1 право на допълнително възнаграждение имат лицата по чл. 2. Според ал. 2 не се изплаща ДТВ на магистрат и съдебен служител в случаите на включително и т. 4 „привличане към наказателна отговорност на магистрат или съдебен служител за извършено умишлено престъпление от общ характер до приключване на наказателното производство“. Така цитирана уредбата лишава от право на ДТВ магистрат и съдебен служител при посочените материални предпоставки, в случая на т. 4 привличане към наказателна отговорност. Това означава, че административният ръководител не може да прецени, че има такова право при наличие на привличане към наказателна отговорност. По делото е безспорно, че този факт е взет предвид от административния ръководител при издаване на заповедта и не се налагат други мотиви освен установяване на факта и извода, че не се дължи ДТВ в такъв случай.
Основанието, на което е постановен отказът от изплащане на ДТВ -чл. 5, ал. 2, т. 5 от Правилата, като тези правила имат характер на такива по чл. 13 АПК. В такъв смисъл е и определение № 938/21. 01. 2020г. на ВАС тричленен състав по адм. дело № 14812/2019г., потвърдено с определение № 6416 от 29. 05. 2020г. на ВАС петчленен състав по адм. дело №4209/2020г.
От друга страна ВСС ги е приел на основание чл. 13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Наредбата от своя страна е издадена на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 КТ и § 121 от Закон за изменение и допълнение на КТ /ДВ бр. 25 от 2001г/. С наредбата се определя брутната заплата която съгласно чл. 3 се състои от основна работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт, или в индивидуален трудов договор. Допълнителните трудови възнаграждения съгласно чл. 6 от Наредбата са определените в наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително и договорените с индивидуален и/или колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия. Съгласно чл. 13 от Наредбата с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда, текущо, за годината или за друг период, промени в условията на труд с временен характер, участие в печалбата и други. В чл. 14 от наредбата е посочено, че с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата или с индивидуален трудов договор могат да се определят по високи размери на допълнителни трудови възнаграждения определени с наредбата. Така цитирана уредбата характеризира Правилата приети от Пленума на ВСС като такива по чл. 13, а ДТВ по настоящето дело като ДТВ за 2019г. като в заповедта е посочено да се изплатят ДТВ за 2019г. за постигнати резултати по конкретни задачи през 2019г. такава е и целта на Правилата посочена в чл. 1 " Настоящите правила уреждат реда, начина и източниците на средства за изплащане на ДТВ за постигнати резултати.
Така цитираната уредба е характеризира процесното трудово възнаграждение като допълнително, не задължително, само при определени предпоставки, определени от ПВСС при оперативна самостоятелност.
Характерът на магистратското правоотношение е определен в решение №1 от 31. 01. 2017г. на КС по к. д. № 6/2016г. а именно: Съдиите, прокурорите и следователите имат особен служебен статус, поради което е специфичен и характерът на правоотношенията им, по силата на които те изпълняват функциите си /наричани по долу правоотношенията/. По този въпрос теорията и съдебната практика приемат, че правоотношенията не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, защото създаването и прекратяването им се извършва с индивидуални административни актове на съответната колегия на ВСС за разлика от трудовите правоотношения, които са такива на частното право и съществуват между равнопоставени страни. Разглежданите правоотношения не са и служебни по смисъла на ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), независимо че и двете са властнически правоотношения при упражняване съответно на съдебната и изпълнителната власт. Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт. Независимо от спецификите на правоотношенията на съдиите, прокурорите и следователите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, изпълняват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр., поради което в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на КТ за неуредените в този раздел на ЗСВ въпроси. Следователно по отношение на тях са приложими принципите и разпоредбите на международните актове и на вътрешното законодателство, свързани с правото на труд и неговата защита.“
Също така в решение №2 от 21. 02. 2019г. на КС по к. д. № 2/2018г. в мотивите е посочено“ Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи/магистратските правоотношения/ не са трудови защото се пораждат, променят и прекратяват не от трудов договор-институт на частното право, а от институт на публичното право-индивидуален административен, т. н. властнически акт на съответната колегия на ВСС. Това са самостоятелен и специфичен вид административни правоотношения при осъществяването на съдебната власт като проявление на държавната власт по смисъла на чл. 8 от Конституцията.“
При така определената характеристика на магистратското правоотношение остава въпросът дали с решението на ПВСС, с което се приемат правила за изплащане на ДТВ, които не са елемент на трудовото възнаграждение, които правила са такива по чл. 13 АПК, не се засягат норми от по висок порядък, какъвто е принципът по чл. 6 АПК и презумпцията за невиновност до постановяване на влязъл в сила съдебен акт. Също така допустимо ли е при образувано наказателно производство срещу магистрат, който не е отстранен от длъжност и изпълнява служебните си задължения наравно с останалите или по - добре, независимо, че има качество на обвиняем, същият да понесе и други последици, които не са свързани с разследването срещу него, и дали в този случай е налице нарушение на принципа по чл. 6 АПК за съразмерност – в повече от необходимото за целта. В настоящия случай съдът намира, че с оглед спецификите на магистратското правоотношение е обществено и професионално укоримо получаването на допълнително трудово възнаграждение от магистрат, които е привлечен към наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер до приключването на наказателното производство. Още повече, че ДТВ е само възможност в изключителната преценка на кадровия орган и то само в предвидени от него материални предпоставки и не се засягят обема от законовите гаранции за упражняване на правото на труд и получаване на трудовото възнаграждение в пълен обем. В тази връзка с решение № 2 от 21. 02. 2018г. по к. д. 2/2018г. конституционният съд е приел, че разпоредите на чл. 117, чл. 118 и чл. 120, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Конституцията въвеждат "специфичен авторитет" или "престижа на съдебната власт" в самостойна конституционна ценност. Изискванията за съхраняване на престижа на съдебната власт са специфични и следователно защитата й може да се различава от престижа на която и да била друга държавна служба. Това оправдава въвеждането на специфична защита по законодателен ред, каквато е предвидена в чл. 230, ал. 2 ЗСВ. Тези мотиви са относно установяването на противоконституционност на разпоредбите на чл. 230 ЗСВ, където се предвижда възможност ЗСВ в съответните колегии да отстранят от дължност магистрат до приключването на наказателното производство. При отстраняването от длъжност съгласно чл. 230, ал. 3 ЗСВ за периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Това е законова уредба, която не е противоконституционна, от което следва, че правото на труд и получаване на трудово възнаграждение от магистрат не е абсолютно защитено право независимо от презумпцията за невиновност, правните принципи за съразмерност и равнопоставеност. Или, по аргумент на по - силно основание следва да се приеме, че изплащането на допълнително трудово възнаграждение на основание приетите правила на ПВСС, с които се въвеждат определени предпоставки, включително и да няма образувано наказателно производство е законосъобразно правило, въведено в защита на посочения по горе "специфичен авторитет" и "престиж" на съдебната власт.
Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отхвърли оспорването по жалбата на К.К срещу заповед № 4208 от 10. 12. 2019г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура, в частта й по т. 1 относно приложението на чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане средства за допълнително трудово възнаграждение, приети с решение на Пленума на ВСС по протокол № 29/22. 11. 2018г., изменени и допълнени с решение на Пленума на ВСС по протокол № 28/21. 11. 2019г. и изготвения доклад на звено „Човешки ресурси“, лишаваща прокурор К.К от ДТВ за 2019г.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4355 от 31. 07. 2020г. на Административен съд София град по адм. дело 14372/2019г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К. КИРИЛОВ срещу заповед № 4208 от 10. 12. 2019г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура, в частта й по т. 1 относно приложението на по чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане средства за допълнително трудово възнаграждение, приети с решение на Пленума на ВСС по протокол № 29/22. 11. 2018г., изменени и допълнени с решение на Пленума на ВСС по протокол № 28/21. 11. 2019г. и изготвения доклад на звено „Човешки ресурси“, лишаваща прокурор К.К от ДТВ за 2019г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.