Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Д. ЧЛЕНОВЕ:Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от съдиятаЛ. П. по адм. дело № 7289/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационната жалба на Земеделски институт-Шумен /ЗИШ или Института/, с ЕИК[ЕИК], против решение № 68/26.04.2021г. по адм. дело № 450/2020 г. на Административен съд – Шумен, с което са отхвърлени исковите претенции на касатора срещу Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ за заплащане на обезщетение в размер на 39172,82 лв. - претърпени имуществени вреди, в следствие на незаконосъобразни действия по прихващане на тази сума от друга дължима на Института, ведно със законната лихва за заплащане на сумата от дата 01.10.2019 година до датата на депозиране на исковата молба – 08.12.2020 година в размер на 4722,50 лева, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба -08.12.2020 година до окончателното изплащане на сумата.
Касационните възражения са свързани със съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилност и необоснованост на оспорвания съдебен акт. Касаторът се оплаква, че съдът неправилно и в нарушение на процесуалния закона е отхвърлил направените от него доказателствени искания, поради което същият не е могъл в пълнота да осъществи доказването. Сочи наличието на противоречие с материално правните норми, което е довело до неправилност на решението. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на претендираните суми или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. В съдебно заседание не се представлява, но е депозирал писмена защита и допълнително писмено становище по съществото на спора. Претендира разноски по приложен списък.
Ответната страна – Държавен фонд Земеделие, оспорва лаконично касационната жалба в писмено становище като неоснователна, поддържайки заключенията направени в обжалваното решение. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за адвокат и претендира заплащането на разноски за настоящата инстанция. В съдебно заседание не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, ищецът не е доказал по категоричен начин наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно действие и настъпилата за лицето вреда.
Върховният административен съд, Трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срок, намира, че същата е допустима за касационно разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил исковите претенции на Земеделски институт-Шумен, с ЕИК[ЕИК] срещу Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ за заплащане на обезщетение в размер на 39172,82 лв. - претърпени имуществени вреди, в следствие на незаконосъобразни действия по прихващане на тази сума от друга дължима на Института, ведно със законната лихва за заплащане на сумата от дата 01.10.2019 година до датата на депозиране на исковата молба – 08.12.2020 година в размер на 4722,50 лева, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба -08.12.2020 година до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е приел за установено, че с Решение за налагане на финансова корекция № 01-2600/7761#14 от 01.08.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ на Института повторно е наложена финансова корекция по Договор № 27/121/04144 от 29.12.2009г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на селските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. след прогласяване нищожността на предходно Решение за налагане на финансова корекция № 01-2600/7761 от 07.02.2018г., идентично като мотиви, основание и размер на първоначалната корекция, която е била обжалвана пред АдмС-Шумен по адм. д. № 428/2019г. и е прогласена за нищожна с Решение № 11125 от 17.07.2019г. по АД № 8607/2018г. на ВАС - Четвърто отделение.
В хода на съдебната фаза на административното производство и преди произнасяне на съда по второто оспорване на корекцията, ищецът бил уведомен с приложено по делото писмо, без номер, дата и подпис /получено в Селскостопанската академия в София на 12.11.2019г./, че сумата от 39172,82 /38699,82лв. главница и сумата 473лв. лихва/ е била прихваната през м. 10.2019г. от оторизираната за плащане сума в размер на 53571 лв., представляваща преходна национална помощ за животни през 2019г. С оглед идентичността на сумата за главница ищецът счел, че е извършено прихващане на финансовата корекция, предмет на висящото дело. Делото е завършило с Решение № 13/24.01.2020г. по АД № 428/2019г. на АдмС – Шумен, с което е отменено повторното Решение за налагане на финансова корекция № 01-260/7761#14 от 01.08.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Впоследствие, то е било оставено в сила с Решение № 13377/28.10.2020г. по АД № 4667/2020г. на ВАС – Четвърто отделение.
По делото не са приложени дете административни дела, развили се пред АдмС - Шумен, от които да е видно как са се развили административно съдебните производства по първоначалното и повторното оспорване на финансовата корекция, въпреки доказателственото искане за това, направено в исковата молба. Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът не е коментирал изобщо.
Съдът е отхвърлил исковете на ЗИШ като се е мотивирал, че са налице отменени административни актове, но ищецът не е доказал наличието на пряка и непосредствена връзка между вредите и отменените актове. Коментирал е, че доколкото се касаело за неоснователно прихваната сума, същата не съставлявала имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. По отношение на тези вреди е неприложим ЗОДОВ, тъй като в друг специален закон е предвиден ред за обезщетение. Съгласно чл.128, ал.1, пр.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Процедурата по прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми е разписана в разпоредбата на чл.129 от ДОПК и същата е изцяло приложима по отношение на прихващане на суми по реда на ЗУСЕСИФ, които съгласно чл.75 ал.2 от същия закон са публични вземания по чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Отделно от това е заключил, че в процесния случай вредите – вземанията, които се претендират не са обусловени от отменения административен акт – решение за налагане на финансова корекция, а са такива, които са били дължими на основание съществуващия между страните административен договор по чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Именно от клаузите на сключения административен договор №27/121/04144 от 29.12.2010 г. е следвало задължението на ищеца за възстановяване на средствата в размер на общо 39172,82 лв.
Мотивиран по този начин е счел, че за ищеца не е възникнало субективното право да претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт и предявената от него искова претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, се явявала недоказана и неоснователна.
Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата неправилност.
Настоящия съдебен състав напълно споделя изложените от касатора мотиви относно наличието на съществени процесуални нарушения. Освен отхвърленото без мотиви доказателствено искане за прилагане на адм. д. 428/2019 и адм. д. 68/2018г. на АдмС-Шумен, съдът е следвало да изясни първоначално някои от елементите на иска. Още от исковата молба не е било ясно дали твърдението на ищеца е, че вредите са пряка и непосредствена последица само от действието по прихващане със суми от друга програма за подпомагане, за което ищецът твърди, че е незаконосъобразно или от комбинацията между прогласения за нищожен административен акт и последвалото го прихващане /описано в два последователни абзаца на стр. 3 и 4 от исковата молба/. Това е довело до объркване съда, който не е могъл да определи правилно предмета на изследването си, съответно не е дал адекватни указания за разпределение на доказателствената тежест. Ако ищецът е твърдял наличието на незаконосъобразно действие, то съдът е следвало да установи това първоначално и след това да премине към проверката за наличието на останалите елементи от фактическия състав на отговорността.
Земеделският институт - Шумен е твърдял, че своевременно е инициирал производство по чл.27 ал.2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.166 ал.2 от АПК, но съдът с Определение от 21.11.2019г. по адм. д.№ 428/2018г. на АдмС – Шумен е отхвърлил молбата. В настоящото първоинстанционно производство Институтът е направил такова доказателствено искане за прилагане като доказателство на административно дело № 428/2019г., но съдът с определение от 07.01.2021г. е отхвърлил без мотиви като неоснователно това доказателствено искане, поради което горепосоченият факт е останал недоказан. Това представлява допълнително съществено процесуално нарушение, извършено от първостепенния съд при разглеждане на делото.
Отделно от това, настоящата инстанция не споделя твърдението на съда, че е налице друг процесуален ред за възстановяване на сумите по направеното прихващане. Ако това беше така, искът щеше да е недопустим, а не неоснователен и производството е следвало да бъде прекратено, а не разгледано по същество. Исканията на ищеца не са за възстановяване на недължимо платени или неправилно прихванати суми, а за обезщетяване на настъпила в патримониума му вреда, равняваща се на сумата, с която е извършено прихващането /дали това е станало законосъобразно или не е въпрос, на който е следвало да отговори съда в съдебното си решение/.
В резултат на посочените до момента пропуски исковата претенция е останала неуточнена и съдът е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото исковата молба, досежно твърденията за правопораждащите правото на обезщетение факти следва да се уточни от ищеца. След това, доказателствената тежест съобразно твърденията на ответника, да бъде разпределена между страните, като се вземат предвид направените от тях доказателствени искания, вкл. за прилагане за послужване на адм. д. 428/2019 и адм. д. 68/2018г. на АдмС-Шумен. При новото разглеждане на делото следва да се коментира и относимостта на изслушаното заключение от съдебно счетоводна експертиза.
С оглед изхода на делото, искането на касатора за присъждане на разноски в настоящото производство не следва да бъде разглеждано. По всички разноски следва да се произнесе АдмС – Шумен при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 68/26.04.2021г. по адм. дело № 450/2020 г. на Административен съд – Шумен и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията, дадени от настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марио Димитров
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Л. П. п/ Юлиян Киров