Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София срещу решение № 4904/18. 09. 2020 г. /означено в титулната част като постановено през 2019 г./ на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 3646 по описа за 2020 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221018003398-091-001/03. 10. 2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта неотменена при оспорването по административен ред относно установените задължения за корпоративен данък за 2013 и за 2017 г. и за лихвите за забава, както и за извършената корекция на декларирания от ревизираното лице финансов резултат за 2016 г. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според него при решаването на спора за съществуването и размера на определените с РА публични задължения и за законосъобразността акта за установяването им, респ. за правомерността на преобразуването на декларирания от ревизираното лице СФР, съдът не е обсъдил преобразуването в посока увеличение през 2016 и 2017 г. с отписаните задължения, възникнали през 2011 и през 2012 г.; не е съобразил, че е спорно не осъществяването на разходите за придобиване на ДМА през 2013 и 2017 г., а дали са отчетени правомерно през текущите данъчни периоди, съответно дали са налице условията осчетоводеният разход да се признае незабавно или в следващите данъчни периоди; възразява против извършеното отнасяне от съда на отчетени през 2017 г. към данъчен период 2015 г. с ефект върху размера на декларираната за последния период данъчна загуба, а чрез пренасянето ѝ в 2016 и 2017 г. и върху размера на задължението за корпоративен данък за 2017 г. Иска отмяна на обжалваната част от първоинстанционното решение и...