Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на синдиците на „КО. Т. Б“АД/н./ ЕИК:[ЕИК] срещу решение №11795 от 05. 08. 2020 г., постановено от АС-София по в. т.д. №5895/2020 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №1252 от 09. 07. 2019 г. на СГС, ТО, VІ-4 с-в по т. д. № 1629/17, в съответните части, с които са отхвърлени следните обективно съединени, при условията на евентуалност, искове: 1. за нищожност на основание чл. 3 ал. 3 ЗБН във връзка с чл. 26 ал. 2 ЗЗД на прихващане с изявление вх. № 10842/04. 11. 2014 г. по регистъра на КТБ от страна на „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“АД със свои вземания по налични банкови сметки в КТБ АД в размер на 38 591, 21 лева срещу насрещно вземане на КТБ АД по договор за банков кредит от 09. 07. 2010 г., сключен с „Е. Р“ЕАД, по който „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“АД е бил задължен солидарно 2. за обявяване на основание чл. 59 ал. 2 ЗБН за относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ АД/н./ на извършено прихващане, както и 3. за относителна недействителност на същото прихващане на основание чл. 59 ал. 3 ЗБН.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280 ал. 1,т. 3 ГПК. Формулираните общо седем въпроса се свеждат до три групи такива: за съдържанието на разпоредбата на чл. 3 ал. 3 ЗБН, за приложимостта на чл. 59 ал. 2 ЗБН за формата на изявления за прихващане, отправени преди откриването на производство по несъстоятелност на банка и за съдържанието на понятията: “неплатежоспособност“ и „знание за настъпила неплатежоспособност“ в нормата в разпоредбата на чл. 59 ал. 3 ЗБН.

От страна на ответника по касационната жалба не е депозиран писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови въззивното решение в обжалваните от ищеца части, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

С Договор за банков кредит от 09. 07. 2010 г., сключен между „КТБ“-АД и „ЕКО РИЗОРТС“-ЕАД, в качеството му на кредитополучател, Банката му е предоставила кредит в размер на 5 000 000 евро при условия, определени в договора. За периода от 13. 01. 2012 г. - 30. 05. 2014 г. към договора са сключени няколко анекса, приложени към исковата молба. По силата на Договор за поръчителство от 09. 07. 2010 г., ответникът „Р. И“-АД се е задължил да отговаря солидарно пред Банката като поръчител на „Е. Р“-ЕАД за всички негови задължения, произтичащи от Договора за банков кредит от 09. 07. 2010 г. Установява се също така от представените писмени доказателства, че на 08. 03. 2002 г. „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“-АД и Банката са сключили три договора за банкова разплащателна сметка – в лева, евро и щатски долари. На 3. 11. 2014 г. Съветът на директорите на ответника „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“-АД е взел решение да встъпи като съдлъжник в дълга на „Е. Р“-ЕАД до размера, който ответникът има в банката след извършване на прихващане на негови задължения с вземания към банката. По силата на Договор за встъпване в дълг от 03. 11. 2014 г. при условията на чл. 101 ЗЗД „Е. Р“-ЕАД и ответникът „Р. И“-АД са постигнали съгласие ответникът да встъпи в дълга на „Е. Р“-ЕАД по Договора за банков кредит от 09. 07. 2010 г. С Уведомление №10842/ 04. 11. 2014 г. ответникът „Р. И“-АД в качеството си на поръчител и солидарен длъжник с кредитополучателя по Договор за банков кредит от 09. 07. 2010г. отправил до банката изявление за прихващане на наличните суми по банковите му сметки със задълженията на „Е. Р“-ЕАД по посочения Договор за кредит от 09. 07. 2010 г.

От заключението на ССЕ се установява, че по процесния договор за банков кредит е усвоена от „Е. Р“-ЕАД сума в общ размер на 6 331 150 евро, а поради погасена главница от 3 335 878, 09 евро дългът възлиза на 2 995 271, 91 евро. Вещото лице е констатирало, че към 03 - 04. 11. 2014 г. по сметките на ответника в банката са били налични сумите от 42, 50 лева, 3, 96 щ. д., 21, 17 евро, 15065, 41 евро, 9030, 75 лв. и 5 лева. С Решение №73 от 20. 06. 2014 г. на Управителния съвет на БНБ „КТБ“-АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, който срок е удължен до 20. 11. 2014 г. С Решение № 664 от 22. 04. 2015 г. на СГС, постановено по т. д. № 7549/2014г., е обявена неплатежоспособността на „КТБ”-АД, за начална дата на неплатежоспособността е определена 06. 11. 2014 г., открито е производство по несъстоятелност, Банката е обявена е в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието, прекратени са правомощията на органите, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на „КТБ“-АД и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С Решение № 1443 от 03. 07. 2015 г. на САС, постановено по т. д. № 2216/2015 г. за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е приета друга начална дата - 20. 06. 2014 г. Решението на САС е влязло в законна сила.

Доколкото синдиците на КТБ АД /н./са предявили искове за недействителност на извършено от ответника прихващане, съдът е приел, че тъй като прихващането представлява едностранна правна сделка, то единствено ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Позовал се е на практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 239 от 15. 05. 2018 г. по т. дело № 986/2017 г. на ВКС, Първо т. о..

Приел е също така, че въпреки че ответникът не е кредитополучател по договора, но по силата на договор за поръчителство от 09. 07. 2010 г. и анекс от 30. 05. 2014 г. към договора за банков кредит, за ответника е възникнала на основание чл. 141 ЗЗД солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на „Е. Р“-ЕАД по договора за банков кредит. Според чл. 142 ЗЗД, поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Сред възраженията на длъжника, които има право да упражни поръчителят, е и възражението за прихващане, което води до погасяване на дълга. С уведомление №10842/04. 11. 2014 г. ответникът е изразил воля за упражняване на своето компенсационно право да прихване вземанията, които има към банката по свои налични банкови сметки, с вземането на банката кредитор по договора за кредит от 09. 07. 2010 г. към главния длъжник „Е. Р“-ЕАД. Тъй като съгласно чл. 141 ЗЗД ответникът е солидарно отговорен с главния длъжник /кредитополучателя/, той има интерес от погасяване на дълга по процесния договор, защото така се намалява и неговата отговорност на поръчител и солидарно отговорен спрямо банката кредитор. В изявлението за прихващане не е посочен размер на вземането на ответника по наличните банкови сметки, но от заключението на ССЕ е установен размера на цялата наличност по тях.

По въззивната жалба на синдиците на „КТБ”- АД /н/ срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени като неоснователни главния иск с правно основание чл. 3, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗБН и евентуално съединените искове по чл. 59, ал. 2 и чл. 59, ал. 3 ЗБН, въззивният съд е счел същата за неоснователна по следните съображения:

По иска по чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗБН:

Процесното прихващане е извършено с изявление за прихващане вх.№10842/ 04. 11. 2014 г.,т. е, преди датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност (06. 11. 2014 г.), респ. обявяването на това решение в ТР на 7. 11. 2014 г. Освен това, разпоредбата на чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗБН обявява за нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността на разпоредителни сделки и действия с имущество на банката, извършени след датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ. Тази разпоредба касае сделки на имуществено разпореждане от страна на самия длъжник. Същата не обхваща прихващанията, извършени чрез едностранно изявление от кредитор до банката - негов длъжник, при които погасителния ефект не настъпва със съдействието на длъжника, а често и против неговата воля. Поради това по отношение на прихващанията, извършени от кредитор на несъстоятелната банка, законодателят е установил специален ред за прогласяване на тяхната недействителност - по чл. 59, ал. 3 ЗБН, който изрично посочва предпоставките, при което това прихващане може да бъде обявено за недействително. Следователно прихващането е субективно потестативно право с погасителен ефект, което е изключено от предметния обхват на чл. 3, ал. 3 от ЗБН. Освен това, според съда, прихващането е способ за погасяване на вземанията/задълженията и заместител на реалното изпълнение, прихващането по правило няма увреждащ ефект, поради което за него са налице специални правила - в производството по несъстоятелност-чл. 646 от ТЗ и в производството за банкова несъстоятелност-чл. 59 от ЗБН. В последната разпоредба, както в предходната действаща редакция, така и след изменението й, изрично е предвидено, че е допустимо кредитор на банката да извърши прихващане със свое задължение към нея при наличието на съответните предпоставки. Тази законова регламентация, както и възможността прихващането да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността при осъществяване на определен фактически състав обосновава извод, че прихващането не попада в кръга от действия, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН и не може да се приеме за нищожно, ако е извършено след датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на банката. Въззивният състав се позовал отново на Р-239-15. 05. 2018 г. - т. д.986/2017-I т. о. на ВКС

II.По иска за нищожност поради неспазена форма, предвидена в нормата на чл. 59 ал. 2 ЗБН: Разпоредбата на чл. 59 ал. 2 ЗБН предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Доколкото разпоредбата посочва синдика като адресат на изявлението за прихващане, няма съмнение, че изискването за нотариална заверка на подписа следва да важи за прихващане, извършено след откриване на производството по несъстоятелност - до откриване на производство по несъстоятелност на банката не е назначен синдик. В случая изявлението за прихващане на ответника е достигнало до банката на 04. 11. 2014 г., а към този момент не е било открито производство по несъстоятелност. Затова, и не е било необходимо изявлението да бъде с нотариална заверка на подписа.

III. По иска по чл. 59 ал. 3 ЗБН, съставът на въззивния съд е приел, че според тази законова разпоредба, прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Според ал. 4 – счита се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ. Вземанията на ответното дружество към Банката произтичат от сключени договори за разплащателна сметка от 08. 03. 2002 г. и анекс от 23. 01. 2014 г., а задълженията са възникнали с Договора за поръчителство от 09. 07. 2010 г., поради което съдът приема, че нито вземанията на ответника, нито задълженията му към Банката са възникнали след изпадане на банката в състояние на неплатежоспособност /20. 06. 2014 г./.Вземането и задължението са възникнали много преди вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност. Поради това съставът на САС е приел за неоснователен и иска с правно основание чл. 59 ал. 3 ЗБН.

Съгласно т. 1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.

В случая и трите групи въпроси съответстват на това общо изискване на закона. Не е налице, обаче, соченото като допълнително такова-въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280 ал. 1,т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от горепосоченото ТР, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма.

По така формулираните първа и трета група въпроси е налице съответствие на отговорите в обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, служебно известна на настоящия състав на ВКС: Р № 239 по т. д. № 986/17 на Първо т. о. и Р №160/04. 07. 2018 г. по т. д. № 1164/2017 на Второ т. о. на ВКС - по първата група въпроси, и решение № 51 от 21. 07. 2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 59 от 10. 08. 2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 112/28. 10. 2020 г. по т. д. № 1721/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 161/17. 12. 2020 г. по т. д.№ 3089/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 131/21. 12. 2020 г. по т. д.№ 751/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 130 от 15. 01. 2021г. по т. д. № 2597/2018г. на ВКС, II т. о., решение № 142 от 21. 01. 2012г. по т. д. № 1904/2019г. на ВКС, II т. о.- по третата.

По отношение на приложимостта на чл. 59 ал. 2 ЗБН за формата на изявления за прихващане, отправени преди откриването на производство по несъстоятелност на банка, настоящият състав намира, че разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване като предпоставка за наличието на основание за допускане на касация, съгласно чл. 280 т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Установена е форма за действителност на едностранното изявление на кредитор за извършване на прихващане, неспазването на която влече предвидените в чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД правни последици – едностранното волеизявление е нищожно. Разпоредбите, въвеждащи изисквания за форма на правните сделки не могат да се тълкуват и прилагат разширително. От това следва, че извършени прихващания, адресирани до банката, на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се третират като нищожни, поради неспазване на предвидена форма за валидност. Към 04. 11. 2014 г спрямо. „К.Т.Б.“ АД не е открито производство по несъстоятелност и синдик не е назначен. Следователно изискванията за форма, приложими към изявления, които следва да се приемат от синдика, към едностранни сделки, преди назначаването на синдик са неприложими. Освен ясната разпоредба на чл. 59 ал. 2 ЗБН е налице и практика на съдилищата по приложението й в тази насока-напр. влязло в сила решение постановено на 16. 04. 2018 г. по т. д. №1562/17 на СГС.

От гореизложеното следва, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №11795 от 05. 08. 2020 г., постановено от АС-София по в. т.д. №5895/2020 г. в обжалваните части.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.