1№ 60194

гр. София, 04. 11. 2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Ми секретаря К. П разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3910 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 131/ 24. 04. 2020 г. по гр. д. № 633/ 2019 г. в частта, с която Пазарджишки окръжен съд, потвърждавайки решение № 722/ 27. 05. 2018 г. на Пазарджишки районен съд в допустимата част, е отхвърлил исковете на С. Д. К. с правна квалификация чл. 127, ал. 2 ЗЗД срещу Д.К.М за сумата 2 654. 59 евро и срещу М.В.М за сумата 826. 75 евро.

Въпросът, по който решението е допуснато до касационно обжалване, е следния: Какво е значението на изявленията на страните при оборване на презумпцията за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници (чл. 127, ал. 1 ЗЗД) по предявения иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД?

По повдигнатия процесуалноправен въпрос настоящият състав намира, че презумпцията по чл. 127, ал. 1 ЗЗД за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници по договор е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност, когато общото задължение е изпълнено изцяло, но във вътрешните им отношения се предполага, че те дължат по равно. Предположението по чл. 127, ал. 1 ЗЗД е, че солидарните длъжници са се облагодетелствали в равна степен. В тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала другия в по-голяма степен. При...