- 4 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60357

гр. София 04. 11. 2021 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 29. 09. 2021 (двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: З. А

Членове: В. Й

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, частно гражданско дело № 3686 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 64 686/02. 06. 2021 година, подадена от Т. Х. С., против определение № 326/22. 04. 2021 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 522/2021 година.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационна жалба с вх. № 1 006 726/31. 08. 2020 година, подадена от Т. Х. С. против въззивно решение № 343/01. 07. 2020 година на Окръжен съд В. Т, постановено по в. гр. д. № 100/2020 година, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 422/01. 11. 2019 година на Районен съд Г. О, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 588/2019 година, по искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявени от Х. М. П. и Й. М. Б. против Т. Х. С. е развален договорът от 27. 08. 2013 година, за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между С. Й. П., в качеството й на прехвърлител и Т. Х. С., в качеството й на приобретател, оформен с нотариален акт № ****, том **, рег. №.. ., дело № 965/2013 година на К. Б.-нотариус с район на действие района на Районен съд Г. О, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, като е прекратено производството по гр. д. 522/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по касационна жалба против въззивното решение на Окръжен съд В. Т.

Ответниците по частната жалба Х. М. П. и Й. М. Б. са подали отговор на същата с вх. № 66 132/03. 08. 2021 година, с който са изразили становище, че жалбата е неоснователка и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено.

Т. Х. С. е била уведомена за обжалваното определение на 25. 05. 2021 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 64 686/02. 06. 2021 година, като е подадена по пощата на 01. 06. 2021 година. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че с исковата молба били предявени два субективно съединени иска-всеки за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размер на по 1/2 идеална част. При предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сделка, с която се прехвърля вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определяла съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК предвид препращането на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК-от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая били предявени два иска на двама ищци за разваляне на сделка за прехвърляне на имот-всеки до размер на 1/2 идеална част съобразно наследствената квота на всеки от ищците, като цената на всеки от съединените искове се определяла от половината от данъчната оценка на имота. Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка, данъчната оценка на целия имот била 6116. 90 лева, съответно цената на всеки един от субективно съединените искове била под 5000. 00 лева-3058. 45 лева. По силата на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК не подлежали на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000. 00 лева по граждански дела. Обжалваното въззивно решение било постановено по два субективно съединени иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с цена на всеки под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК минимум. Поради това то не подлежало на касационно обжалване, съответно касационната жалба следвало да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Правото на разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД принадлежи на изправната страна по договора, като според наведените в исковата молба твърдения такава била прехвърлителката С. Й. П.. Видно от удостоверение за наследници № ***/05. 02. 2019 година на [населено място], [община], област.. . П. е починала на 13. 12. 2017 година, като е оставила за свои законни наследници Х. М. П. и Й. М. Б., нейни син и дъщеря. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН всеки от тях наследява по равна част или по 1/2 идеална част от имуществото на наследодателката. Правото на разваляне на договора поради неизпълнение е имуществено такова и затова е наследимо, като наред с това обаче не е неделимо. Поради това същото не преминава в цялост към всички наследници и не представлява право, което може да бъде упражнено само общо и едновременно от всички тях. Правото на разваляне преминава към всеки един от наследниците само до размера на притежаваната от него част от наследството и може да бъде упражнено от всеки един от тях само до размера на тази част. Наследникът може да упражни правото на разваляне на договора до размера на притежаваната от него част от наследството по своя преценка, самостоятелно и независимо от останалите наследници. Той обаче не е легитимиран да предяви иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за частите на останалите наследници. Поради това всеки един от наследниците разполага със самостоятелен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора до размера на притежаваната от него наследствена част. Не съществува пречка някои или всички наследници да предявят исковете си за разваляне на договора с една искова молба като в този случай е налице субективно съединяване на исковете на страната на ищците. При такова съединяване от значение за подсъдността, а оттам и за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки отделен иск, доколкото и решението по всеки отделен иск може да бъде различно. Без значение е общата цена, формирана от сбора на цените на всички предявени искове, като е без значение и това дали в резултат на съединяването на исковете договорът ще бъде развален за част от прехвърлените имоти, чиято обща оценка е над сумата по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК или за всички имоти. В случая общата данъчна оценка на имотите, предмет на договора, чието разваляне е поискано е 6116. 90 лева или цената на всеки един от двата субективно съединени иска е 3058. 45 лева, което е под сумата от 5000. 00 лева.

Както е посочено в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, на която се е позовал съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о., постановил обжалваното определение, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела, с цена на иска до 5000. 00 лева. В случая цената на предявените по делото в условия на субективно съединяване два иска следва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, като доколкото се касае до договор, които имат за предмет вещни права, върху недвижими имоти, цената на всеки един от тях е под 5000. 00 лева. От установената с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК необжалваемост на въззивните решения има едно изключение, а именно на касационно обжалване подлежат въззивните решения по исковете за собственост и други вещни права, върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Касае се до изключение, поради което разпоредбата не може да бъде тълкувана разширително. Същевременно от нея е видно, че касационното обжалване е допустимо за въззивните решения, по които предмет на иска е правото на собственост или друго право върху недвижим имот. Изключението не намира приложение за искове, които имат друг предмет, като например искове за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот, макар и те да намират косвено отражение върху правото на собственост. Последните искове са облигационни такива, като не се приравняват на искове за собственост, което изрично е видно от разпоредбите определящи цената на тези искове. Цената на исковете за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот се определя по реда на чл. 68, ал. 1, т. 4 от ГПК, докато цената на исковете за собственост се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Извършеното в чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК препращане към чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, в случаите когато договорът има за предмет недвижим имот, няма за цел да приравни двата вида искове-т. е. всички да се считат като искове за собственост, а само да посочи начина, по който се определя цената на иска. Тези искове биха подлежали на касационно обжалване, независимо от това, че цената им е под 5000. 00 лева, в случаите когато са съединени за разглеждане в едно производство с иска за собственост по реда на чл. 210, чл. 211, чл. 212 или чл. 213 от ГПК, в какъвто смисъл е посоченото в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК „и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост“. В останалите случаи касационното обжалване ще е изключено, тъй като тези искове имат предмет, различен от правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, макар че постановените по тях решения могат да намерят косвено отражение върху правото на собственост или ограниченото вещно право.

Предвид горното решение № 343/01. 07. 2020 година на Окръжен съд В. Т, постановено по в. гр. д. № 100/2020 година не подлежи на касационно обжалване и затова подадената против него касационна жалба с вх. № 1 006 726/31. 08. 2020 година правилно е била оставена без разглеждане от състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о. От това следва, че подадената от Т. Х. С. против определение № 326/22. 04. 2021 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 522/2021 година, частна жалба с вх. № 64 686/02. 06. 2021 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 326/22. 04. 2021 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 522/2021 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.