О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60749

Гр.С., 03. 11. 2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.2217 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. Я. срещу решение №.41/18. 03. 21 по г. д.№.299/20 на ОС Разград – с което е потвърдено решение №.375/20. 10. 20 по г. д.№.799/20 на РС Разград за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 270 ГПК за прогласяване на нищожност на Заповед №.1995/22. 07. 13 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. г.д.№.1236/13 на РС Разград.

Ответната страна „У. Б“АД оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че атакуваният съдебен акт не страда от пороци, които водят до нищожност. Проследил е хронологично обстоятелствата, довели до издаването му: на 19. 07. 13 „У. Б“АД е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Е. С. Я. за сумите 19664, 70лв. главница и 2168, 53лв. лихви за периода 5. 11. 12-18. 07. 13, ведно с разноски; с разпореждане от...