Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. К. З., против въззивно определение № 261833 от 29. 01. 2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 669/2021 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 20280266 от 18. 12. 2020 г. по гр. д. № 52045/2020 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по исковете.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

С обжалваното определение е отменено разпореждане № 20280266 от 18. 12. 2020 г., постановено по гр. д. № 52045/2020г. на Софийски районен съд, в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по предявените от И. К. З. срещу АССГ искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на стойност 374, 90 лв., ведно с лихвите и 500 лв. за възмездяване на подготовка и обучение, ведно с лихвите, както и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Разпореждането е потвърдено в частта, с която е върната исковата молба в частта, с която се иска от съда: да признае, че спорният документ, приет за експертиза, уврежда личността и правата на ищцата и да осъди/задължи ответника да заличи като материал/експертиза по дело № 11165/2016 г. по описа на АССГ, документа, който е приет в качеството на експертиза и да унищожи всички екземпляри и/или копия, които се намират по делото или на други места; да признае, че спорното съдържание, част от протокол по делото, уврежда личността и правата на ищцата и да осъди/задължи ответника да заличи частта от протокола от съдебното заседание на 15. 11. 2017 г., проведено по същото дело пред АССГ, с който е документирано изявлението на лицето, представило документ за експертиза; да признае, че разпространението на екземпляр в оригинал на процесния документ, представен за експертиза застрашава правата на ищцата и/или е потенциална заплаха за ограничаване на правата й и чрез ответника или по негово разпореждане да задължи МИ-МВР да унищожи предоставения им от ответника екземпляр на документа, представен за експертиза по дело № 11165/2016 г., като им забрани да изготвят/съхраняват копия и в случай на налични копия – да бъдат унищожени и да задължи лицата да унищожат материалите пред ищцата или да й представят доказателства за унищожаването; да признае, че разпространението на копия на документ, приет за експертиза и вредящо съдържание на протокол застрашават правата на ищцата и чрез ответника или по негово разпореждане съдът да задължи всички лица, към които са разпространени, да унищожат представените копия на тези документи във връзка с дело № 1165/2016 г., като забрани изготвянето на нови копия и задължи лицата, към които са разпространени копия на тези документи да ги унищожат пред ищцата или да й предоставят доказателства за унищожаването; да признае, че реализираното изпълнително дело, е създало условия а накърняване на правата на ищцата и законните й интереси и предпоставки за застрашаване на правата и чрез ответника и да задължи ЧСИ да заличи всички относими претенции към институции/органи и да унищожи всички изготвени и налични материали, отнасящи се до случая, като й представи доказателства да се увери в това изпълнение и да приеме за установено, че лица, на които ответникът е възложил работа са осъществили състава на чл. 282 НК или чл. 282 НК, вр. чл. 18, ал. 1 НК, което деяние е реализирано като краен акт с определение № 4252/2020 г. по описа на АССГ под формата на осъждане на ищцата за сумата от 230 лв., поради недопустимост на предявените искове. Прието е, че формулираните в исковата молба искания не могат да бъдат удовлетворени по реда на гражданското съдопроизводство. Предявеният иск за установяване на престъпно обстоятелство принципно и с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК е допустим да бъде разгледан от гражданския съд. За разглеждането на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК следва да бъде съобразено изискването за наличието на правен интерес, който винаги е конкретен и се преценява въз основа на изложението от ищеца в исковата молба. В случая в исковата молба и в уточнението ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на този иск с бъдещо производството по отмяна на влязлото в сила определение № 4252/2020 г. по адм. д. № 11165/2016 г. на АССГ, с което счита, че е ощетено имуществото й. Последното не обосновава наличието на правен интерес от предявяване на този иск, доколкото от изложението в исковата молба става ясно, че посоченото определение е такова, с което ищцата е осъдена за разноски административното производство. Същото не е сред подлежащите на отмяна по реда на АПК съдебни актове, а ищцата не обосновава наличието на друг правнозащитим интерес от предявяване на този иск.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката се позовава на вероятна недопустимост и очевидна неправилност на определението, както и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирала е следните въпроси: 1. „Допустимо ли е съда, по свой почин (като откаже да предостави защита по част от исканията), да промени параметрите на предмета на правния спор или обема на търсената защита?”; 2. „Допустимо ли е съда, да откаже защита и съдействие, относно част от предявените искания (за които е признал, че се цели защита на накърнени лични права)?”; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе/обсъди и доводите и възраженията, от частната жалба, освен изложеното в исковата молба? Има ли право въззивният съд да игнорира доводите и възраженията от частната жалба?”; 4. „Допустимо ли е въззивният съд, да потвърди част от съдебен акт, постановен по искова молба, за която е предположил вероятна нередовност и проверка на редовността, не е извършена?”; 5. „Допустимо ли е въззивният съд, когато е предположил вероятна нередовност на исковата молба и проверка по редовността не е извършена, да потвърди част на съдебния акт, като другата част от съдебния акт е отменена с цел даване на указания?“; 6. Длъжен ли е въззивният съд да провери редовността на исковата молба, преди да пристъпи към постановяване на решението си?”; 7. „Има ли право съда да прекрати част от производството, без да е осъдил, спрямо данните от исковата молба, наличието/липсата на процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на иск?”; 8. „Допустимо ли е съдът, да основе волята си само на един декларативен израз или трябва да изложи относими, съдържателни мотиви? Допустимо ли е формално препращане към решението на първоинстанционния съд?” и 9. „Кое е водещо при формулиране на исканията, дали целта – или граматическа/синтактична издържаност? При формулирането на исканията, дали е от значение целта – да се постигне възстановяване на накърненото право, като се осъди/задължи ответника да изпълни съответното действие/поведение или ако ответника, чрез поведението си е предизвикал разпростиране (на накърняването), то чрез ответника или по разпореждане на ответника да се задължи лицето, до което е разпростряно, да извърши съответните действия/поведение?”. Поддържа, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с приетото в решение № 166/31. 10. 20211 г. по т. д. № 742/2010 г. на ВКС, II т. о., определение № 266/25. 06. 2019 г. по ч. т. д. № 977/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 175/05. 12. 2011 г. по т. д. № 943/2010 г. на ВКС, II т. о., третият с Тълкувателно решение № 6 от 15. 01. 2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 383/13. 10. 2020 г. по ч. гр. д. № 2647/2020 г. на ВКС, IV г. о., четвъртият, петият и шестият с Тълкувателно решение № 1 от 17. 07. 2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 20/24. 06. 2020 г. по гр. д. № 3379/2019 г. на ВКС, II г. о., решение № 2/22. 04. 2020 г. по гр. д. № 1153/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 43/20. 03. 2014 г. по гр. д. № 1283/2012 г. на ВКС, III г. о. и решение № 243/18. 10. 2017 г. по гр. д. № 5161/2016 г. на ВКС, IV г. о., седмият с определение № 79/29. 01. 2015 г. по ч. гр. д. № 343/2015 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 150/10. 05. 2017 г. по ч. гр. д. № 1481/2017 г. на ВКС, III г. о., осмият с решение № 283/14. 11. 2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 13/02. 02. 2016 г. по гр. д. № 4287/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 12/16. 02. 2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 157/08. 11. 2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 134/30. 12. 2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 237/24. 06. 2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 283/14. 11. 2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о., а деветият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението.

Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.

Поставените в изложението към частната касационна жалба въпроси, касаещи задълженията на въззивния съд са разрешени изцяло в съответствие с практиката. Въззивният съд се е произнесъл по всички доводи и възражения в частната жалба, като е съобразил изложеното в исковата молба и уточнението, е достигнал до обоснован извод за недопустимост на част от исковете и е върнал делото на първоинстанционния съд с указания за уточняване на претенцията в допустимата част. Аргументирал се е, че посочените искания са недопустими, а ищцата не е обосновала правен интерес за предявяване на иска за установяване на престъпно обстоятелство срещу този ответник. В изложението не са поставени ревантни въпроси за допустимостта на исковете. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че в случая не са налице и предвидените в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК пречки за образуване и провеждане на наказателно преследване, поради което не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК предпоставки за надлежно упражняване правото на иск от страна на ищцата. Искът по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение е допустим само за случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията чл. 24, ал. 1, т. 2-5 /деецът да е амнистиран, да е починал, наказателната му отговорност да е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност или след извършване на престъплението деецът да е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта/; или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 /налице е висящо дело, разглеждането на което в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина/ или чл. 26 НПК /налице е висящо дело за престъпления, извършени в съучастие/ и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. С разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на РБ е установен функционален имунитет на магистратите /съдии, прокурори и следователи/, който изключва възможността от тях да се търси наказателна и гражданска отговорност при осъществяването на съдебната власт – за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Извършването на умишлено престъпление от общ характер може да бъде установено само с представяне на влязла в сила присъда. Деветият въпрос е изцяло неотносим и не може да се отнесе към конкретните правни разрешения на въззивния съд. Доколкото по него не се разкрива общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, то не следва да се обсъжда наличието на поддържаното допълнително основание – значение на поставения въпрос за точното прилагане на закона и развитие на правото. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 261833 от 29. 01. 2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 669/2021 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ