Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на СУ „Н. Й. В“ против решение № 1000 от 01. 06. 2021 г., постановено по гр. д. № 1010 по описа за 2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 260881 от 12. 03. 2021 г. по гр. д. № 16411 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, XXI състав, като вместо него е постановено друго за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Д. Р. К., извършено със заповед № РД-07-65/26. 10. 2020 г. на Началника на Регионално управление на образованието - Варна, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение в размер на 8 629, 83 лв. за оставането му без работа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда - 21. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл. 280, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Има ли право работодателят да прекрати едностранно на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ трудовото правоотношение поради придобиване право на „ранно пенсиониране“ от учител, заемащ длъжността „директор“ към датата на издаване на процесната заповед преди изменението, извършено със Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародвано в ДВ бр. 107 от 2020 г.?

2. Има ли право работодателят да прекрати трудовия договор на учител, заемащ длъжността директор към датата на издаване на заповедта на основание чл. 329, ал. 1, т. 10 КТ във връзка с чл. 69в КСО, или това право може да се упражни само от служителя?

3. При прекратяване на трудовото правоотношение с учител по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ работодателят следва ли да прецени дали трудовият стаж отговаря за пълно или ранно пенсиониране и кое от посочените основания са съотносими към чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ?

4. Следва ли въззивният съд да изложи свои мотиви, като направи свои фактически и правни изводи, обсъждайки всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения, посочени от жалбоподателя и тези на работодателя?

5. Допустимо ли е въззивният съд да приложи правна норма спрямо юридически факти, възникнали преди влизането й в сила, предвид позоваването на въззивния съд на изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /обн. В ДВ, бр. 107/2020 г./ и следователно има ли ретроактивно действие извършеното изменение на материалноправния закон?

Според касатора по тези въпроси въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 58/29. 05. 2018 г. по гр. д. № 1544/2017 г. на IV ГО, № 33/09. 03. 2010 г. по гр. д. № 2280/2008 г. на III ГО, № 90/15. 02. 2011 г. по гр. д. № 337/2010 г. на IV ГО, № 656/26. 10. 2010 г. по гр. д. № 1912/2009 г. на III ГО, определения № 918/20. 07. 2011 г. по гр. д. № 1798/2010 г. на III ГО, решения № 349/18. 10. 2011 г. по гр. д. № 374/2010 г. на IV ГО, № 220/16. 01. 2019 г. по гр. д. № 313/2018 г. на III ГО и Тълкувателно решение № 1/04. 01. 2001 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът по касационната жалба Д. Р. К. счита, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Д. Р. К. е посочил в исковата си молба, че е бил директор в учебното заведение и е подал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което обаче е оттеглил своевременно на 26. 10. 2020 г. Въпреки това със заповед № РД-0765/26. 10. 2020 г. на началника на Регионално управление на образованието - Варна, връчена му на 12. 11. 2020 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т10 от КТ - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в от КСО. Според ищеца уволнението на това основание е незаконосъобразно, тъй като не може да се извърши по инициатива на работодателя. Ето защо е поискал това уволнение да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и работодателят да му заплати 14 249, 88 лв. обезщетение за оставането му без работа.

В отговора на исковата молба представителят на учебното заведение е оспорил предявените искове. Застъпил е становището, че съобразно приложимата редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение с работника или служителя при придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и в хипотезата на т. нар. ранно пенсиониране, не само при придобиване на правото на пълна пенсия в общата хипотеза на чл. 68 от КСО. В случая трудовото правоотношение е прекратено на 12. 11. 2020 г. с процесната заповед в хипотезата на чл. 69 в от КСО. Към тази дата са били осъществени законовите изисквания за придобиване на правото на пенсия според тази разпоредба - ищецът е навършил 61 години и 3 месеца и е притежавал учителски стаж от 30 години и осем месеца.

Варненският районен съд е отхвърлил предявените искове. Възприел е съображенията на учебното заведение, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е навършил изискуемите от разпоредбата на чл. 69в от КСО 61 години и 3 месеца, съответно има общо над 30 години и 8 месеца учителски стаж. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с ДВ, бр. 107/18. 12. 2020 г., е била изключена възможността работодателят едностранно и по своя инициатива да прекрати трудовото правоотношение с работниците и служителите в сферата на образованието в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване. Тази нова материалноправна норма обаче е неприложима към случая, тъй като няма обратно действие, а трудовото правоотношение е прекратено преди нейното приемане.

За да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което исковете са били уважени, Варненският окръжен съд е приел, че в конкретния случай работодателят е прекратил трудовото правоотношение с Д. К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ чрез писмено предизвестие, връчено на 12. 11. 2020 г. След измененията на относимата нормативна уредба от 01. 01. 2016 г. с разпоредбите на КСО ранното пенсиониране е уредено като лично субективно право на работниците и служителите, поради което то не може да се упражни от работодателя. Аргумент в тази насока е създаването на новата т. 10а /ДВ, бр. 98/2015 г. / на чл. 328, ал. 1 КТ, съгласно която работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, когато на работника или служителя е отпусната пенсия в намален размер по чл. 68а от КСО. С изменение на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /ДВ, бр. 107/2020 г. /, целящо да внесе яснота в тълкуването на правната норма, изрично били изключени случаите на ранно пенсиониране при учителите. В конкретния случай, между страните е безспорно обстоятелството, че към датата на прекратяването на трудовото правоотношение - 12. 11. 2020 г., ищецът е навършил 61 години и 3 месеца и е имал 36 г. и 4м. трудов стаж, т. е. били са налице условията за ранно пенсиониране по чл. 69в КСО, но не и за пълно по чл. 68 КСО. Работодателят не е твърдял и съответно не е установил на ищеца да е отпусната пенсия по чл. 68а КСО. Следователно, работодателят незаконосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.

Така постановеното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния й смисъл или несъществуваща правна норма.

С оглед мотивите на въззивния съд разрешенията на първите три въпроса на касатора са от решаващо значение за изхода на спора. Цитираната от касатора практика, съдържаща се в решения № 58/29. 05. 2018 г. по гр. д. № 1544/2017 г. на IV ГО, № 33/09. 03. 2010 г. по гр. д. № 2280/2008 г. на III ГО, № 90/15. 02. 2011 г. по гр. д. № 337/2010 г. на IV ГО, № 656/26. 10. 2010 г. по гр. д. № 1912/2009 г. на III ГО, определения № 918/20. 07. 2011 г. по гр. д. № 1798/2010 г. на III ГО, решения № 349/18. 10. 2011 г. по гр. д. № 374/2010 г. на IV ГО, № 220/16. 01. 2019 г. по гр. д. № 313/2018 г. на III ГО на ВКС, действително е в смисъл, че работодателят има право да прекрати едностранно на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ трудовото правоотношение с учител както при придобиване на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, така и при т. нар „ранно пенсиониране“ по чл. 69в от КСО. Тази практика обаче е загубила актуалност и е неприложима за прекратяване на трудовото правоотношение с учител след 1. 01. 2016 г., когато са приети нова т. 10а на чл. 328, ал. 1 от КТ / ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1. 01. 2016 г./ и чл. 68а от КСО/ ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1. 01. 2016 г./ озаглавен „Пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер“. Посредством тези разпоредби законодателят е разграничил основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, уредено в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, от възможността за прекратяване на трудовото правоотношение, когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. След измененията работодателят вече има право да прекрати трудовото правоотношение с учител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ само в случаите на придобито право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случаите на ранно пенсиониране на учителите при условията на чл. 69в от КСО работодателят няма такова право. Такава е приложимата в настоящата хипотеза практика на ВКС, която се съдържа в решения № 123 от 30. 05. 2017 г. по гр. д. № 3817/2016 г. на IV ГО, № 43 от 22. 07. 2019 г. по гр. д. № 2035/2018 г. на III ГО, определение № 5/07. 01. 2021 г. по гр. д. № 2858/2020 г. на III ГО и определение № 177/12. 03. 2021 г. по гр. д. № 3374/2020 г. на III ГО/. Ето защо дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси съответстват на практиката на ВКС, поради което не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.

Противно на твърдението, съдържащо се в петия въпрос на касатора, въззивният съд не е приложил ретроактивно материалноправната норма на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ/ДВ, бр. 107/2020 г./, в която изрично е изключено прилагането на това основание за прекратяване на трудовото правоотношение в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване. В мотивите си този съд е приел, че новата пояснителна редакция на разпоредбата е допълнителен аргумент в полза на тълкуването на нормите, приложимо още след законодателните изменения, влезли в сила на 1. 1.2016 г., а не едва с изменението в ДВ, бр. 107/2020 г. Следователно съдът не се е позовал на несъществуваща правна норма, поради което решението не е очевидно неправилно и не може да се допусне касационното му обжалване нито на това основание, нито по превратно формулирания пети въпрос на касатора.

При постановяване на решението си Варненският окръжен съд е извършил самостоятелната преценка на събраните доказателства и е достигнал до собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Желанието на ищеца да прекрати трудовото правоотношение не е било обсъдено от въззивния съд, но това обстоятелство е било неотносимо към предмета на делото, тъй като не е имало спор, че неговото предизвестие е било своевременно оттеглено и трудовото правоотношение е било прекратено по инициатива на работодателя. Ето защо и по разрешението на четвъртия въпрос няма противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. касаторът следва да заплати в полза на адв. К. Д. Г., процесуален представител на ищеца, сумата от 1600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, а в полза на ищеца Д. Р. К. - сторените пред касационната инстанция деловодни разноски в размер на 7, 10 лева.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1000 от 01. 06. 2021 г., постановено по гр. д. № 1010 по описа за 2021 г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА СУ „Н. Й. В“, Булстат 000082944, с административен адрес: [населено място], област Варна, [улица], да заплати на адв. К. Д. Г. сумата от 1600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА СУ „Н. Й. В“, Булстат 000082944, с административен адрес: [населено място], област Варна, [улица], да заплати на Д. Р. К. сумата от 7, 10 лева, представляваща сторени пред касационната инстанция деловодни разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: