Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

София, 01. 11. 2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева

Десислава Попколева

при участието на секретаря Ани Давидова като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2895 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 838/21. 04. 2020 г. по в. гр. д. № 4680/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 3856/30. 05. 2019 г. по гр. д. № 2650/2017 г. по описа на Софийски градски съд, предявените от касатора срещу „Рапид“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата 57 500 евро-възнаграждение по споразумение от 08. 10. 2014 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 4 689, 31 евро-лихва за забава за периода 01. 03. 2016 г. – 19. 12. 2016 г., са отхвърлени.

Обжалването е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд по чл. 12 и чл. 235 ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства във връзка с техните доводи и възраженията, както и на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право и по материалноправния въпрос дали при сключен установителен договор, с който страните декларират и описват съществуващите между тях безспорни отношения, действителното съществуване на вземането по установителния договор следва да се поставя в зависимост от доказване съществуването...