№ 21

[населено място], 07.01.2026 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. Анна Ненова

Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1469 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 6 от 16.01.2025г. по в. гр. д. № 311/2024г. на Апелативен съд – Бургас, като е отменено частично и е потвърдено частично решение № 250 от 08.03.2024г. по гр. д. № 867/2023г. на Окръжен съд – Бургас, са приети за основателни предявените от Е. М. М. срещу „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ съответно до размерите от 225 000 лева и 7 341 лева, със законната лихва за забава от 17.10.2022г. до окончателното плащане на сумите. Обезщетенията са за претърпените от Е. М. М. неимуществени и имуществени вреди, резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.08.2022г. по причина на водача на автомобил “Ф. Т. , с ДК [рег. номер на МПС] , гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество. В останалата част до пълните предявени размери съответно от 500 000 лева и 8 157. 60 лева исковете за обезщетение са отхвърлени като неоснователни.

С касационна жалба вх. № 2322 от 04.03.2025г. Е. М. М. обжалва въззивното решение в частта на отхвърления иск за неимуществени вреди за сумата над 225 000 лева до поддържания в касационната производство размер от 350 000 лева. В тази част, според касатора, въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Определеният базов размер на обезщетението за неимуществени вреди от 250 000 лева е занижен, както и неправилно е приложено съпричиняване поради липса на поставен предпазен колан, с което обезщетението е допълнително намалено. В жалбата са изложени подробно обстоятелствата във връзка с причинените при ПТП травматични увреждания, относно проведеното лечение и останалите трайни неблагоприятни последици. Според касатора въззивният съд не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти и обстоятелства, имащи значение за справедливия размер на обезщетението. Не е взет предвид нарастващият инфлационен процент в страната. Възражението на ответника за съпричиняване не е било доказано. Не следва да се кредитират изявленията на съдебния лекар във връзка с ефективността на предпазния колан. Но дори и от това заключение може да се направи обоснован извод, че при наличието на колан са щели да настъпят същите телесни увреждания. В случая МПС е било оборудвано с двуточков колан, поради което ефективността на колана е била в пъти по-ниска. Т.е. липсвал е въобще монтиран колан, който е могъл да предотврати движението на тялото (гърди и глава) напред и настрани в купето, поради което и травмите е неизбежно да настъпят.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1.) Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?

2.) Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (занижено) с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискванията за справедливост?

3.) Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинени телесни увреждания в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип?

Въпросите се конкретизират и като такива за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторът счита, че във връзка с тях въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/68г., както и с решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о, решение № 95 от 24.10.2012г. по т. д. 916/2011г. на ВКС, ТК, І т. о, решение № 154 от 30.10.2012г. по т. д. 807/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о, решение № 142 от 15.10.2015г. по т. д. 2766/2014г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.

4.) Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 от ЗЗД на дължащото се обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната?

Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

5.) Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 1 от 27.03.2012г. по гр. д. № 1106/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 676 от 18.01.2011г. по гр. д. № 1707/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 390 от 08.01.2013г. по гр. д. № 920/2011г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 9 от 07.03.2011г. по т. д. № 406/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 431 от 20.12.2011г. по гр. д. № 455/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 356 от 23.01.2014г. по гр. д. № 304/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.

6.) Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД? Необходимо ли е приносът на пострадалия са бъде доказан при пълно и главно доказване от страната, която го е въвела?

По този въпрос касаторът се позовава на ППВС № 17/1963г. (т. 7), решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 159 от 24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 58 от 29.04.2011г. по т. д. № 623/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т. д. № 316/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.

7.) Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?

8.) Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимите обезщетения за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетенията?

Касаторът счита, че по последните два от въпросите въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 331 от 04.07.2011г. по гр. д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 36 от 24.03.2014г. по т. д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 92 от 22.02.2011г. по гр. д. № 1863/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 126 от 09.05.2011г. по гр. д. № 421/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 217 от 09.06.2011г. по гр. д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о.

„Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД не е дало отговор на касационната жалба.

С касационна жалба вх. № 1107/30.01.2025г. „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД обжалва въззивното решение в осъдителната му част, извън сумите, за които първоинстанционното решение е влязло в сила (в частта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди до размера от 60 000 лева, а за имуществени – 3 150 лева). Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Излага оплаквания, че определеното от съда базово обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Неправилно е прието, че справедливият размер на обезщетението се равнява на 250 000 лева. В този размер обезщетението се превръща в самоцелен източник на материална благополучие, тъй като размерът му не може да бъде икономически обоснован. Не са били съобразени обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП (минимална работна заплата, осигурителен доход, брутен вътрешен продукт). Имуществена методика за оценка на болката все още не е разработена, но съдът трябва да отчита трезво и обективно каква е покупателната способност на населението и какво е нивото на стопанско развитие. Паричната равностойност на 250 000 лева се равнява на 270 минимални месечни работни заплати, приход, който ищцата би получавала 22 години. Неправилно е бил определен приносът на пострадалата за ПТП (само 10%). Ако ищцата е била с поставен предпазен колан, тялото й е щяло да остане фиксирано за седалката, която е щяла да поеме силата на удара. Не е било обсъдено оплакването за неправилен извод на първоинстанционния съд, че предпазният колан е бил двуточков. По гр. д. № 1061/2023г. с ищци, пострадали при същото ПТП, е било прието, че автомобилът е фабрично окомплектован с триточкови колани с механични обтягащи елементи на задните два реда седалки. Механизмът на увреждането е провокиран в еднаква степен както от субективните действия на водача на самокатастрофиралия автомобил, така и от решението на увредената да не използва предпазен колан.

При позоваване на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, от касатора - застрахователно дружество са поставени следните въпроси:

1.) При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно степента на съпричиняване на пострадалия във вредите, длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя касателно въведеното възражение за съпричиняване, съгласно чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на практика на ВКС, обективирана в решения и определения, постановени по т. д. № 3638/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., гр. д. № 5488/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о., т. д. № 799/2011г. на ВКС, ТК, ІІ то., т. д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., гр. д. № 7364/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., гр. д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., т. д. № 2687/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

2.) Длъжен ли е съдът да отчита емпиричните правила за ефективността на предпазните колани и изводите на вещото лице по конкретния случай и спрямо тях да определя принос на пострадалия в настъпването на вредоносния резултат?

Според касатора по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 18 от 17.09.2018г. по гр. д. № 60304/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 165 от 26.10.2010г. по т. д. № 93/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 97 от 06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 43 от 16.04.2009г. по т. д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

3.) Длъжен ли е съдът да съобразява справедливия размер на обезщетение с икономически показатели като МРЗ, осигурителен доход и БВП или други специфични? Преценката на тези обстоятелства част ли е от критериите, изпълващи съдържанието на критерия справедливост по чл. 52 от ЗЗД?

Застрахователното дружество се позовава на т. 11 от ППВС 4/68г.

4.) Длъжен ли е съдът да отчита при определяне на справедлив размер на обезщетението датата на настъпване на деликта и към този момент да взима предвид каква е била степента на развитост на социално-икономическата обстановка в страната, нивата на присъжданите обезщетения от съдилищата по сходни случаи? Кои са критериите, които съдът е длъжен да изследва при преценка на тези обстоятелства?

Във връзка с въпроса няма посочена съдебна практика.

От насрещната страна по жалбата Е. М. М. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел от фактическа страна, че „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД е било застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно пътнически автомобил “Ф. Т. , с ДК [рег. номер на МПС] (застрахователна полица № BG/30/122001830173/0). На 27.08.2022г., около 09.40 часа, в срока на действие на застрахователния договор, водачът А. Ш., притежаващ българско гражданство, е управлявал автомобила извън населеното място на [населено място], Р. У. във външната активна лента на движение на лявата част от автомагистрала М5, в посока от [населено място] към [населено място]. По време на движението в пътния участък на 98 км +250 метра, задното дясно колело на автомобила се отделило, тъй като не е било фиксирано правилно (скъсани са били шпилки, фиксиращи гумата). Превозното средство се плъзнало към вътрешната, изпреварваща лента на движение, блъснало се в бордюра от лявата страна, където се ударило в мантинелата, разделяща двете платна на автомагистралата, завъртяло се, след което оттам се залюляло в посока на външната, активна лента на движение, докосвайки външната лента на движение с предницата и спряло окончателно в аварийната лента на движение, в посока [населено място].

Като пътник на среден ред седалки (лява седалка) пътувала Е. М. М.. Тя получила множество телесни повреди: 1.) закрита черепно-мозъчна травма – кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, от която травма и последвалия мозъчен оток ищцата е била в коматозно състояние с опасност за живота, но без необходимост от неврохирургия; 2). закрита гръдно-коремна травма, изразяваща се в контузия на гръден кош и корема с подкожен емфизем в дясно, охлузвания в ляво; 3.) счупване на: 2- ро до 8-мо десни ребра, като 2-ро, 3-то и 4-то с многофрагментни счупвания и разместване, наложило открита репозиция с метална остеосинтеза на ребрата, както и счупване на 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо леви ребра; 4.) контузия на корема и поясна област с КТ данни за счупване без разместване на странични израстъци на първи, втори и трети поясни прешлени; 5) счупване на горно и долно рамо на лява пубисна кост на таза, на лява тазобедрена ямка и счупване-изкълчване на лява кръстцово-хълбочна става на таза; 6.) охлузванията по ляво бедро и контузии с разкъсно - контузни рани на двете колена; 7.) счупване на тялото на дясна раменна кост, наред с травма на дясна мишница.

Непосредствено след инцидента ищцата била докарана от Спешна помощ - интубирана и вентилирана. Приета е била в „Интензивно отделение“ към Окръжна болница – О. Б. Кишкуи, Унгария, а в последствие преместена в лечебно заведение в България (УМБАЛСП „Н.И. П.“). В лечебните заведения ищцата е била лекувана консервативно и оперативно (извършени са били 9 операции) за периода от 27.08.2022г. до 25.10.2022г. и след това от 31.10.2022г. до 08.11.2022г. Извършено е било извличане на тромб и стениране на дясна подключична артерия; трехеостомия; поставяне на метална остеосинтеза в областта на счупване-изкълчването на лява кръстцово-хълбочна става на таза; поставяне на метална остеосинтеза в областта на счупването на тялото на дясна раменна става; фасциотомии (операции за облекчаване на подуване и налягане върху съдове и нерви) в засегнатите части на кожата и меките тъкани на дясната предмишница. Извършена е била ексцизия на раните в областта на десния горен крайник с кожна трансплантация и отстраняване на кисти в областта на цикатриксите в областта на кожните присадки. Гръдната травма, изразена с контузия на белите дробове и множеството счупвания на ребра двустранно, е довела до образуване на „гръден капак“, развитие на дихателна недостатъчност и е обусловила разстройство на здравето, опасно за живота, наред с плеврални изливи и данни за десностранен пневмоторакс (навлизане на въздух в гръдната кухина), а впоследствие и постконтузионна пневмония, всяко от тях, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота. От счупването на тялото на дясна раменна кост, наред с травма на дясна мишница, е било получено усложнение – компартмънт синдром и емболизация на дясната подключична артерия, което довело до тежко нарушение на кръвоснабдяването на предмишницата и дланта на дясната ръка, некроза на тъкани, наложила ампутация на първи пръст – палеца и на нокътна фаланга на показалеца, последвани от автоложна трансплантация на кожа в областта на предмишницата. След ампутацията на палеца завинаги е била загубена хватателната функция на ръката. Освен това крайникът е бил обезобразен, без каквито и да е изгледи за подобрение. Ищцата е била инвалидизирана и при освидетелстването от ТЕЛК й е била призната 100% нетрудоспособност, без чужда помощ (експертно решение № 90610 от 15.05.2023г.).

Обстоятелствата относно механизма на пътния инцидент са били приети за установени въз основа на заключение на съдебна автотехническа експертиза, изготвено от вещо лице - инженер в първоинстанционното производство. За настъпилите при ищцата травматични увреди, проведеното лечение и остатъчните последици също в първоинстанционното производство е била изслушана съдебна медицинска експертиза на вещо лице – съдебен лекар. Събрана е била и медицинска документация.

Съгласно показанията на свидетеля Х. М., син на ищцата, съобразени от въззивния съд, след ПТП неговата майка е била много обезсърчена. Повтаряла постоянно: „Да не бях жива“. Особено се потиснала като видяла ампутацията на пръстите си. След изписването от УМБАЛСП „Н.И. П.“ за около месец пребивавала в дома на дъщеря си, понеже трябвало да я гледат. През този месец не ставала от леглото, поради физическото си състояние и постоянно плачела. Отново повтаряла същата фраза – че по-добре да не е жива. Получавала нервни кризи, когато тръгнели за болницата. Плачела, припадала, не искала да влиза и изпитвала страх. Според свидетеля понякога не можела да осъзнае какво й говорят. След около 3-4 месеца успели да я вдигнат на крака, но дотогава била с памперси, не можела да се храни сама и я обслужвали за всичко. От работлива, жизнерадостна жена, след пътния инцидент М. коренно се преобразила. Станала неадекватна на моменти, реагирала неподходящо и околните започнали да си мислят дали не е полудяла. Понякога плачела и не знаела какво говори. Аналогични са били и показанията и на свидетеля Г. Б., приятел на сина на ищцата, също съобразени от въззивния съд. Според тях състоянието на ищцата толкова се променило, че хората не можели да я познаят. Понякога, според него, тя дори не ги познава на улицата. Свидетелят свидетелствал за отдалечаване от семейството, което най-ясно околните забелязали на сватбата на сина й. Тогава тя стояла отстрани, била видимо разстроена от това, че се чувства непълноценна и в тежест на семейството.

Според въззивния съд показания на свидетелите са съответствали на заключението на допуснатата пред въззивната инстанция комплексна психологично-психиатрична експертиза. Вещите лица (психиатър и психолог) са установили посттравматично стресово разстройство при ищцата; антероградна, конкрадна и ретроградна амнезия; псевдодеменция. Според вещите лица ищцата има епизоди на повтарящо се изживяване на травмата, под формата на внезапно оживели сцени, сънища и кошмари, на фона на продължаващо чувство на вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на реакция на заобикалящата среда. Въпреки предписаните антидепресанти, антипсихотици и психостимуланти, според експертите изгледите за пълното й психическо възстановяване и връщане към нормален начин на живот са нищожни. Ищцата постоянно изпитва тревожност, подозрителност, агресивност, немотивиран страх, дезориентация във времето, нарушения на съня, влошаване на краткосрочната и дългосрочната памет, дефицит на внимание. Това психичното разстройство е с неблагоприятен и хронифициращ ход.

При всички тези приети за установени фактически обстоятелства, възивният съд е заключил, че физическите и психическите преживявания на ищцата подлежат на компенсиране чрез заплащане на обезщетение по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ от ответника – застраховател на отговорния за пътния инцидент водач, неподдържал техническа изправност на управлявания автомобил (чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП). Според съда искът на ищцата е предявен при приложение на разпоредбата на чл.4, т.2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“). От въззивния съд е било отчетено, че страните по делото са с местоживеене (застрахователят със седалище) на територията на Р. Б. част от уврежданията на М. са проследени и лекувани в Р. Б. наблюденията над психичното й състояние също са проведени тук и е приложимо българското право.

Справедливият базов размер на обезщетението за неимуществени вреди е бил определен в размер на общо 250 000 лева. Според съда е ставало въпрос за жена на 62 години към датата на пътния инцидент, с нормалните за възрастта физически изменения, но в добро общо състояние жизнена и работоспособна. Тя е упражнявала труд като временно заета в селското стопанство – за по около месец през лятото или есента и работила като камериерка в курортните места. Тези дейности са приключили принудително и против волята й след настъпилото ПТП и поради безвъзвратното осакатяване на дясната й ръка. Претърпените продължителни физически болки, страдания, неудобства, зависимостта от грижите на околните за продължителен период от време са потиснали психиката й на вече възрастен човек и са довели до увреждането й с неблагоприятен и хронифициращ ход. Били са претърпени множество оперативни намеси, които са стресови за всеки човек и още повече за възрастните. Усещането за безполезност, снижаването на паметта, намаляването на възможностите за запаметяване, рязкото намаляване на физическата активност силно депресират хората на всяка една възраст и това особено се отнася за хората в пенсионна възраст, каквато е била ищцата. Определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лева е било счетено за занижено.

За основателен е бил приет и искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, също дължимо на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Тези вреди, в общ размер от 8 157. 60 лева, според въззивния съд са били доказани по безспорен начин (разходите са били документирани) и са свързани с ПТП.

Съставът на Окръжен съд - Бургас е счел за неоснователно възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат (непоставяне на предпазен колан), но въззивният съд е намерил възражението доказано и основателно (в размер на 10%).

За решаващи от Апелативен съд – Бургас са били приети данните по част от приложените писмени доказателства, изходящи от Р. У. както и заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза. Вещото лице е заключило, че при ищцата липсват следи от т. нар. „коланна травма“, която е обичайна за пътниците, поставили обезопасителните си коланите на средните седалки. Също според заключението обаче коланът би препятствал свободното движение на тялото в автомобила и би снижил тежестта на травмите в областта на гръдния кош, главата и в по-малка степен – крайниците и шията. При тези изводи на състава на Апелативен съд – Бургас определените базови обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са били намалени с 10% - съответно на 225 000 лева и 7 341 лева.

От въззивния съд не са били споделени изводите на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, съгласно които нараняванията е нямало да се различават дори и пътуващата на средната лява седалка (непосредствено зад водача) да е била с предпазен обезопасителен колан. Според това вещо лице коланът в автомобила е бил двуточков и е могъл да ограничи свободното движение само на седалищната част и таза.

За дължима от състава на Апелативен съд – Бургас е била приета още лихва за забава от 17.10.2022г. В хипотезите на заявено, но неизплатено обезщетение от страна на застрахователя, началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, е датата на уведомяване от страна на увреденото лице. Въззивният съд е констатирал, че след постановяване на първоинстанционното решение и с оглед необжалваната от застрахователя негова част относно 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 3 150 лева обезщетение за имуществени вреди, застрахователят е заплатил сумата от 63 150 лева с преводно нареждане от 13.03.2024г. Поради това при приложение на разпоредбата на чл.235, ал. 3 от ГПК е било прието, че върху сумата от 63 150 лева от сборната главница се дължи законна лихва, считано от 17.10.2022г. до 12.03.2024г., а по отношение на остатъка – от 17.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

По касационната жалба на Е. М. М.

Касационната жалба на Е. М. М. е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Първият, вторият, третият, четвъртият, петият, седмият и осмият от въпросите на касатора (материалноправни) във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). С решението си въззивният съд е определил и присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а според Е. М. М. обезщетението е занижено - то не съобразява и не оценява релевантните за случая обстоятелства.

Не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по тези въпроси не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд.

На въпросите е даден принципен отговор в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) и този отговор се отнася и за случаи на търсено обезщетение за неимуществени вреди от болки, страдания и неудобства след настъпили травматични увреждания при пътнотранспорно произшествие. Съгласно постановлението при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането.

Трайно и непротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд се поддържа, че при приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е длъжен да анализира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото, за да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост с оглед и на икономическите условия към датата на увреждането. Конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл са решение № 104 от 25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 157 от 28.11.2014г. по т. д. № 3040/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 215 от 03.02.2017г. по т. д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.

В случая, за да постанови решението си, въззивният съд е посочил всички относими обстоятелства и е определил размер на обезщетението съответно на тези обстоятелства, съобразявайки датата на пътния инцидент – месец август 2022г. По-конкретно са взети предвид механизмът на ПТП; настъпилите травматични увреждания; възрастта на ищцата; степента на причинените болки; периода на възстановяване; нуждата и зависимостта от чужда помощ през този период; проведеното оперативно и консервативно лечение; наложителният продължителен болничен престой; осакатяването на ищцата, довело до пълната й нетрудоспособност; настъпилото психично разстройство с неблагоприятен и хронифициращ ход; наличието на остатъчни загрозяващи белези в областта на тялото. Определено е обезщетение от 250 000 лева.

Въззивното решение не е постановено и в противоречие с решение № 1 от 27.03.2012г. по гр. д. № 1106/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., на което се постановява касаторът. Обстоятелствата по това дело са били различни – ПТП е настъпило на 07.07.1993г., при което на ищеца по делото са били причинени трайни физически увреждания, интензивното лечение на които е продължило няколко години с проведени 4 хирургически операции и е имало още една, която е предстояло да се осъществи. С оглед на това от касационния съдебен състав е било прието, че съдът, според обстоятелствата, може да определи размера на обезщетението към момента на извършване на увреждащото действие, но може да определи и по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили. Когато определя обезщетението към по-късен момент, според решението, съдът неизбежно отчита инфлацията, тъй като обезщетението трябва да е справедливо към момента, в който е определено. По гр. д. № 1106/2010г. този момент е бил 13.07.2007г. По настоящото дело уврежданията на касатора Е. М. М. са настъпили в момента на пътния инцидент - 27.08.2022г., а медицинските интервенции са приключили в рамките на няколко месеца след това, при което въззивният съд, въз основа на обстоятелствата по делото, е определил размер на обезщетението към момента на извършване на увреждащото действие, при съобразяване претърпените от касатора болки и страдания и перспективата за в бъдеще. Така изводите на въззивния съд не са в противоречие, а в съответствие с приетото в решението по гр. д. № 1106/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. – че според обстоятелствата зависи към кой момент съдът ще определи обезщетението по чл. 52 от ЗЗД.

Същото е по отношение на поставения от касатора шести въпрос (процесуалноправен) дали когато ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреден при ПТП, той следва да проведе пълно и главно доказване на възражението. Въпросът е от значение за изхода на делото и отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не е налице осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., т. д. № 1117/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., т. д. № 623/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., т. д. № 286/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., т. д. № 316/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., тежестта на доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Въззивният съд е процедирал в съответствие с посочената практика. При съобразяване на обстоятелствата и доказателствата по делото (писмени доказателства, изходящи от Р. У. във връзка с образуваното там наказателно производство, както и заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза), този съд е приел, че възражението на застрахователя за съпричиняване на Е. М. М. на вредите поради непоставен обезопасителен колан е доказано. Приносът й към ПТП е бил определен на едва 10%, тъй като при ползване на колан не биха настъпили част от телесните увреждания, съответно на извода на вещото лице – съдебен лекар, че коланът би препятствал свободното движение на тялото в автомобила и би снижил тежестта на травмите в областта на гръдния кош, главата и в по-малка степен – крайниците и шията.

При посочената съдебна практика на Върховния касационен съд, за която не се установява да е неправилна или неактуална, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

По касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД

Касационната жалба на застрахователното дружество е допустима, но въз основа на нея касационно обжалване също не може да бъде допуснато.

Първият от въпросите на касатора (процесуалноправен) относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните и обсъди всички събрани доказателства, като мотивира решението си, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Въпросът е основан на довода на застрахователното дружество в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил оплакването му за неправилен извод на първоинстанционния съд, че предпазният колан в автомобила „Форд“ е бил двуточков. Видно от мотивите на въззивния съд липсата на такова обсъждане не е съществено за решаващите изводи относно съпричиняването. Съставът на Апелативен съд – Бургас се е позовал основно на данните от наказателното производство, образувано в Р. У. и заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, а те не са в насока за окомплектоване на автомобила с двуточков колан. Това оспорвано от застрахователя обстоятелство е възприето само от вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, но в тази част заключението на вещото лице не е било съобразявано от въззивния съд.

По същите съображения липсва основание за допускане на касационно обжалване по втория поставен от касатора въпрос (отново процесуалноправен) относно задължението на съда да отчита емпиричните правила за ефективността на предпазните колани, съответно изводите на вещото лице в този смисъл. Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не и на допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

За да приеме възражението за съпричиняване доказано, въззивният съд се е позовал на заключението на съдебната медицинска експертиза. Така се явява спазена практиката на ВКС в посочените от касатора съдебни решения по гр. д. № 60304/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о., т. д. № 93/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., т. д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Спазена е и задължителната съдебна практика, обективирана в т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. Съгласно тълкувателното решение вещото лице субсумира фактите, установени по делото, към правилата на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора. По делото за установяването на определен факт (значението на обезопасителния колан) са били необходими специални знания (чл. 195 от ГПК), при което са били назначени и експертизи, като от въззивния съд е съобразено заключението на съдебната медицинска експертиза (чл. 202 от ГПК).

Третият и четвъртият от въпросите на касатора – застрахователно дружество (материалноправни) относно социално-икономическите условия като част от критериите, изпълващи съдържанието на критерия справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съответно съобразяването на тези условия към датата на настъпване на деликта, са идентични с въпросите на касатора Е. М. М.. Те отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не и на допълнителното по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Както се посочи по-горе, уврежданията на Е. М. М. са настъпили в момента на пътния инцидент, а медицинските интервенции са приключили в рамките на месеци след това, при което въззивният съд е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди към момента на извършване на увреждащото действие в какъвто смисъл е практиката на ВКС. Също съгласно тази практика за случаите, когато обезщетението се определя към момента на увреждащото действие, конкретните социално-икономически условия и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. Това също е било съобразено от въззивния съд.

Съществуването на практика на Върховния касационен съд по поставените въпроси изключва приложимост на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, на което също се позовава касаторът - застраховател.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Бургас по подадената от Е. М. М. касационна жалба, както и тази на „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД.

С подадения отговор на касационната жалба на застрахователното дружество адвокат Н. Н. Д. процесуален представител на Е. М. М., е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗЗД, съгласно уговорка между страните за предоставена безплатна правна помощ. С оглед обжалваемия интерес по делото (приблизително 170 000 лева), фактическата и правна сложност на спора (относително висока) и конкретно извършените от адвоката действия (подаване на отговор на касационна жалба) следва да бъде присъдено възнаграждение от 4 000 лева (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

„Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД не е претендирало разноски в касационното производство (липсва подаден отговор на касационната жалба на Е. М. М.), при което касационната инстанция не дължи произнасяне относно такива разноски.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 16.01.2025г. по в. гр. д. № 311/2024г. на Апелативен съд – Бургас в обжалваните от Е. М. М. и „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД негови части.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Изгрев“,[жк], [улица], да заплати на адвокат Н. Н. Д. с адрес [населено място], пл.“Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева) възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК за осъщественото процесуално представителство на Е. М. М. в касационното производство – подаване на отговор на касационна жалба на застрахователното дружество.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1.

2.