В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният

касационен

съд

на

Република

България

,

Първо наказателно отделение

в съдебно заседание на

единадесети октомври

две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: Е. В.

БЛАГА ИВАНОВА

със секретар

Аврора Караджова

при участието на прокурора

ТОМА КОМОВ

изслуша докладваното от

председателя

(съдията)

ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно

дело под №

1526/2013 година

Подсъдимият С. М. Я. е подал ръкописна жалба срещу потвърждаването в Бургаския апелативен съд на осъдителната присъда спрямо него, която издал Сливенският окръжен съд.

Присъдата – 10/14.ІІІ.2013 год. по нохд № 19/2013 год., е за убийството на тъста на С.Я., 63-годишния В. Н. В., извършено на 24.ІІІ.2012 год. по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК; наложеното наказание – 18 години лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В гражданската част на присъдата са уважени частично исковете на съпругата и четиримата пълнолетни низходящи на убития (дъщери и син) за причинените им неимуществени вреди, съответно 40 000 и по 30 000 лева.

Потвърждаващото присъдата решение – 80/14.VІ.2013 год. по внохд № 80/2013 год., е постановено след въззивна жалба от името на подсъдимия.

В подадената сега(касационна) жалба се иска намаляване на наложеното наказание като се посочват обстоятелствата, които подателят и

смята, че подкрепят искането му.

Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия в него прокурор – единствената друга страна извън подсъдимия и защитника му, е за нейното отхвърляне като неоснователна.

Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.

Наложеното наказание не е явно несправедливо.

По своя вид наказанието е по най-леката алтернатива, предвидена в закона за извършеното престъпление, при това с 2 години под максималния и

размер. Такова наказание е близко по размер и до онова, което подсъдимият би могъл да получи съобразно чл. 58а НК при дадено от него съгласие да бъде проведено съкратено съдебно следствие в първата инстанция – така че съжалението му в тази насока като жалбоподател е в известен смисъл напразно.

Обстоятелствата, изтъкнати още в жалбата, независимо дали са взети предвид изрично при индивидуализацията (оказаното съдействие на разследването, спецификата на психичното здраве на подсъдимия) или не (влошените отношения с пострадалия, отношението му към труда) не могат според ВКС да смекчат допълнително санкционирането – даже и при отчитане на служебно констатираното процесуално недопустимо мотивиране в предходните инстанции с липсата на самокритичност и съжаление за извършеното (вж. повече например в р. 157/92-І, Сб., с. 43; р. 199/94-І, Сб., с. 20; р. 29/09-І, Бюл. 8/09, с. 4).

Ръководен от всичко изложено и с оглед на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС – І наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 80 от 14 юни 2013 год. по внохд № 80/2013 год. на Бургаския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ