Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на И.Ф от гр. П., чрез адв. Н.П против решение № 1179/08. 07. 2020 г. на Административен съд, Пловдив, постановено по адм. дело № 3898/2019 г., поправено с решение № 1541/17. 08. 2020 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-16001618007488-091-001/29. 07. 2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив за установена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения за корпоративен данък, данък върху доходите върху трудови и извънтрудови правоотношения и задължителни осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване и УПФ на НЦ „Е. П“ ЕООД.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК – поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като процесуално нарушение сочи отказът на първоинстанционния съд да събере доказателствата от изпълнителното дело, образувано срещу юридическото лице. Твърди, че съдът не е съобразил доказателствената тежест в процеса, която е на органите по приходите.

По съществото на спора, счита, че по делото не са доказани предпоставките за установяване отговорност на управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Излага съображения, че съдебното решение е обосновано с предположения за плащане от касата на дружеството, представляващо скрито разпределение на печалбата. Касаторът твърди, че този факт не е доказан по делото. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични случаи.

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски.

Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Н.П оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна,...