Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на “М. Т. К” ЕООД, подадена чрез адв.. Д, против решение № 1048 от 22. 06. 2020 г., постановено по адм. дело № 262 от 2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991902400884 от 26. 09. 2019 г., издаден от С.Б - началник отдел „Услуги за клиенти“ в офис С. З при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 725 от 23. 12. 2019 г. на Директора на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. П..В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи на съдебния състав и извършената от него преценка на доказателствата. Твърди се, че оспореният акт за дерегистрация не отговаря на условията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Претендира се отмяна на обжалванто решение и отмяна на акта, както и присъждане на разноски съгласно приложен списък.

Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище, изготвено от юрк.. Я, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на “М. Т. К” ЕООД против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991902400884 от 26. 09. 2019 г., издаден от С.Б - началник отдел „Услуги за клиенти“ в офис С. З при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 725 от 23. 12. 2019 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр. П., с който на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството от датата на връчване на акта. Въз основа на констатациите в приложените по преписката 4 бр. протоколи е направен извод, че на декларираните адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК не се намира офис на дружеството и не е намерено лице за контакт с органите на НАП. Така се осуетява възможността на ревизиращите органи по приходите да проверят наличните материални активи и материални запаси, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на дейността. Поради тази причина, не могат да се съпоставят декларираните данни с наличните материални запаси и парични средства в касата, което представлява основание за дерегистрация по чл. 176, т. 1 от ЗДДС.

Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, има изискуемото се съдържание, в това число са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване, като не са допуснати нарушения на процесуални разпоредби на ДОПК. Обсъждайки материалната законосъобразност на акта, решаващият съд е посочил правното основание за неговото издаване в случая е хипотезата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС предвиждаща прекратяване на регистрацията по ЗДДС, когато лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Изложени са мотиви, че органите по приходите са посетили два пъти декларираният адрес за кореспонденция в гр. П., за което са съставени протоколи от 29. 07. 2019 г. и 09. 08. 2019 г. При посещенията е установено, че на посочения адрес за кореспонденция се намира полуразрушен метален фургон, т. е. не е налице обект, в който да се извършва икономическа дейност. Във връзка с изготвено ИПДПОЗЛ № Р-16002419004821-040-002 от 12. 08. 2019 г. е направен опит за връчване на адреса по чл. 8 от ДОПК в гр. Ч., за което са съставени два протокола от 12. 08. 2019 г. и от 23. 08. 2019 г., като на адреса е открит офис на дружество за бързи кредити „Кредиленд“ гр. С. /стопанисващо офиса от две години/. Неподкрепено с доказателства спред съда е твърдението, че дейността се извършва от търговски обект, находящ се в гр. П., склад в местността Ч. С, доколкото това обстоятелство само е декларирано, но не е представен договор за наем с наемодателя Т. Симилиду. За неоснователни са приети доводите в жалбата, че с факта на посочване на електронен адрес за получаване по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК лицето се освобождава от задължението си да декларира адрес за кореспонденция. На база на изложеното и след като не са оборени констатациите в горепосочените протоколи е направен краен извод, че органът по приходите законосъобразно е приел, че са налице предпоставките по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията.

Решението на административния съд е валидно, допустимо, но неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяването на регистрацията, (дерегистрация), по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби. Настоящият касационен състав намира, че в случая не са установени фактическите основания за издаване на акта предвид следното:

Разпоредбата на чл. 176, т. 1 ЗДДС санкционира с прекратяване на регистрацията по ЗДДС задълженото лице, когато то не бъде открито на адреса за кореспонденция, който е декларирал. Не се спори, че при извършените от приходния орган посещения на декларираните адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК не е намерен представител на дружеството. Спорът по делото се свежда до това дали приходният орган, който е извършил посещения на адреса на управление, е следвало да извърши уведомяване до дружеството и на посочения от последното електронен адрес. П., че в настоящия казус задълженото лице е юридическо лице, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 ДОПК за местните юридически лица това е адресът на управление. В същото време пак в същата правна норма, озаглавена „Адрес за кореспонденция“, в ал. 2 се съдържа и възможност при деклариран електронен адрес дружеството да бъде уведомявано от приходните органи и на електронен адрес. З.лят не сочи конкретно какви съобщения могат да се изпращат на електронния адрес. С.но разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 2, чл. 29, ал. 1 и 4, чл. 30, ал. 5 и 6 и чл. 32, ал. 1 и 5 ДОПК се свързват с адреса за кореспонденция, респ. електронен адрес, ако такъв е деклариран от задълженото лице, което налага извод, че приходните органи при проявена активност, използвайки и електронния адрес са могли да осъществят връзка с представител на дружеството и да уговорят ден и час за физическа проверка. На този адрес видно от данните по делото, приходните органи са извършвали множество връчвания на ЗВР, ЗИЗВР, ИПДПОЗЛ, включително и на Решение № 725 от 23. 12. 2019 г. на Директора на дирекция “ОДОП“ гр. П., с което е потвърден оспорения Акт за дерегистрация. Именно в отговор на връчената по ел. път ЗВР № Р-16002419003282-020-001 от 22. 05. 2019 г. и ИПДПОЗЛ от 22. 05. 2019 г., дружеството – касатор е представило изискани от ревизиращите документи под опис, както и декларация, че дейността на дружеството се извършва в складова база в гр. П., местност Ч. С /л. 88, 89/. От друга страна от приложената по делото преписка е видно, че и ЗВР № Р-16002419004821-020-001/24. 07. 2019 г., ИПДПОЗЛ № Р-16002419004821-040-001/25. 07. 2019 г., и второ ИПДПОЗЛ № Р-16002419004821-040- 002/12. 08. 2019 г. са връчени по електронен път, съответно на 06. 08. 2019 г. и на 02. 10. 2019 г.

Обстоятелството, че чл. 28 ДОПК е със заглавие „Адрес за кореспонденция“ не може да се приеме разбирането, че електронният адрес не е адрес за кореспонденция. При така установените факти и обстоятелства по делото следва да бъде прието, че при наличие на деклариран от дружеството електронен адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК, който видно от доказателствата по делото е използван от приходните органи многократно по различни поводи, вкл. и за връчване на Решение № 725 от 23. 12. 2019 г. на Директора на дирекция “ОДОП” - гр. П., същите е следвало да проявят активност и да съобщят на този електронен адрес да се осигури представител на адреса за кореспонденция и едва при неизпълнение да се осигури достъп до него, да се пристъпи към санкциониране на дружеството по чл. 176, т. 1 ЗДДС чрез дерегистрация по ЗДДС.

Съобразно гореизложеното, настоящата касационна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за неправилни, което налага отмяна на решението и отмяна на акта за дерегистрация.

С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции общо в размер на 424, 35 лева, платени държавни такси.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1048 от 22. 06. 2020 г., постановено по адм. дело № 262 от 2020 г. на Административен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991902400884 от 26. 09. 2019 г., издаден от С.Б - началник отдел „Услуги за клиенти“ в офис С. З при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 725 от 23. 12. 2019г. на Директора на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. П..

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на „М. Т. К” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. П., [улица], разноски за двете инстанции общо в размер на 424, 35 лева. Решението не подлежи на обжалване.