Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Междуведомствена комисия за подпомагане /МКПМС/ към Министерски съвет, представлявана от министъра на вътрешните работи, чрез гл. юрисконсулт Н.Я, против Решение № 382/13. 10. 2020 г., постановено по адм. дело №778 по описа за 2019 г. на Административен съд - Перник, с което е отменено Решение от 10. 10. 2017 г. по Протокол № 3, т. 26 от Приложение № 2 на Междуведомствената комисия по възстановяване и подпомагане към МС, с което на В.А е отказано подпомагане за собствения й недвижим имот по реда на ЗЗБ (ЗАКОН ЗА З. П. Б.) и Правилник за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /ПОДМКВПМС/ и преписката е върната за ново произнасяне, съгласно мотивите в решението. С решението е осъдена комисията да заплати на В.А сторените разноски по делото в размер на 1858 лева.

Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подчертава се, че Междуведомствената комисия за подпомагане няма пасивна процесуална легитимация, като се отбелязва и обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по възражението на комисията за преклудиране на възможността за обжалване на Решение от 10. 10. 2017 г. Молбата към съда е да бъде отменено решението като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба В.А, чрез адв. В.Д, в съдебно заседание и в депозиран писмен отговор, оспорва жалбата изцяло и излага подробни съображения, като твърди, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено след безупречно проведена процесуална дейност, при коректно изясняване и анализ на фактическата обстановка и правилно приложение на материалния закон.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Перник е Решение от 10. 10. 2017 г. по Протокол № 3, т. 26 от Приложение № 2 на Междуведомствената комисия по възстановяване и подпомагане при Министерски съвет на Р. Б/комисията/, с което е отказано подпомагане на жалбоподателката за собствения й недвижим имот по реда на ЗЗБ (ЗАКОН ЗА З. П. Б.) и Правилник за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /ПОДМКВПМС/.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното:

Административното производство по издаване на оспорения акт е започнало по молба, вх. № 12/Д-2165 от 29. 05. 2012 г., подадена от В.А, с която е поискана помощ за предотвратяване на щетите от земетресението на 22. 05. 2012 г. в област П., нанесени на единственото й жилище, находящо се в гр. П., [улица]. Към искането са приложени документите по чл. 28, ал. 1 от ПОДМКВП към Министерски съвет. При спазване на установената от закона процедура е извършен оглед на имота за установяване на щетите. Изготвен е протокол за действията на експертите, от който е видно, че жилищната сграда е годна за обитаване, но се нуждае от възстановителен ремонт. Според изготвената оценка, размерът на щетите е 484 лв.

Заявлението за подпомагане е изпратено от кмета на общината до комисията и е разгледано на заседание, проведено на 11. 02. 2013 г. Комисията постановила отказ за подпомагане. Отказът е отменен с Решение № 334/11. 10. 2013 г. по адм. дело № 480/2013 г. по описа на Административен съд– Перник, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Съдът е постановил този резултат, защото е счел, че актовете на комисията по отношение на постановените откази са немотивирани, т. е, постановени при нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК.

МКВПМС е разгледала отново искането за подпомагане и е формирала нов отказ, като е изложила мотиви, че „оценката на вредите не съдържа ремонтно-възстановителни работи по конструкцията на сградата. Описаните щети попадат в дефиницията за „текущ ремонт“, което е основание за определяне на предложението на община П. като недопустимо, предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВП при МС“.

След ново обжалване на отказа по съдебен ред, същият е отменен с Решение № 136/04. 04. 2016 г., постановено по адм. дело № 19/2016 г. на АС - Перник, поради немотивираност на административния акт, липса на обсъждане на релевантните обстоятелства, вкл. дали са налице минимално необходимите битови условия. Решението е влязло в сила на 29. 04. 2016 г.

При новото разглеждане на преписката, комисията се произнесла с Решение от 10. 10. 2017 г. по Протокол № 3, т. 26 от Приложение № 2, с което е постановен нов отказ, мотивиран с „неспазени изисквания: ПОДМКВПМС /чл. 28/; ЗНО (ЗАКОН ЗА НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ) /чл. 5; чл. 6, ал. 3; чл. 42/; неизвършено обследване на жилищната сграда, съгл. Наредбата по чл. 176а, ал. 6 на ЗУТ“.

За да уважи жалбата, Административен съд - Перник е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, който към момента на произнасянето си е с определен състав, съгласно чл. 2, ал. 5 от ПОДМКВПМС. На заседанието от 10. 10. 2017 г. са присъствали повече от половината от членовете на комисията, като при произнасянето си административният орган е имал необходимия кворум по чл. 6, ал. 1 от Правилника.

Съдът е посочил, че в хода на последващата /трета поред/ процедура по разглеждане на искането на В.А, комисията е следвало да се съобрази с отменително Решение № 136/04. 04. 2016 г., постановено по адм. дело № 19/2016 г. на АС - Перник и да разгледа върнатата преписка, като при произнасянето съобрази приложимите законови разпоредби. Развил е съображения, че предоставената за всеки обект помощ следва да се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2 от ПОДМКВПМС, като съгл. § 1 от ДР на ПОДМКВПМС под „минимално необходими битови условия“ следва да се разбира жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите, а в мотивите на оспорения акт липсва обсъждане дали са налице „минимално необходимите битови условия”. Съдът е аргументирал отмяната и с обстоятелството, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които са били известни на административния орган, но не са обсъдени от него и при новото му произнасяне. Липсата на преценка относно всички предпоставки за отпускане на възстановителна помощ: опасно ли е жилището, годно ли е за използване и нуждае ли се от заздравяване, е направил според съда постановения отказ незаконосъобразен и обосновава неговата отмяна.

Така постановеното решение е обосновано и правилно, като не страда от визираните в касационната жалба пороци.

Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, вкл. и по отношение преценката за пасивната процесуална легитимация и срока, касаещ допустимостта на жалбата.

Касационната инстанция отбелязва, че възражението досежно пасивната процесуална легитимация не се подкрепя от доказателствата по делото. Първоначалната молба на В.А е от 29. 05. 2012 г., адресирана до кмета на община П., като впоследствие заявлението за подпомагане/ след изготвена оценка от назначената от кмета експертна комисия/ е изпратено до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС, който е и надлежният постоянно действащ орган, с чиито решения се предоставят средства от държавния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, въз основа на нормите в ЗЗБ (ЗАКОН ЗА З. П. Б.) и Правилник за организацията и дейността на МКВПМС.

Предвид изложеното, неоснователно е възражението на касатора, че липсва пасивна процесуална легитимация на Междуведомствена комисия за подпомагане към Министерски съвет/ с променено наименование/. Допълнителен аргумент е фактът, че в мотивите на Решение № 15052/06. 11. 2020 г. по адм. дело № 4839/2019 г. на Върховния административен съд, с предмет процесното решение от 10. 10. 2017 г., са развити подробни съображения относно легитимацията на МКВПМС и е посочено изрично, че след съдебните решения тя действа в обвързана компетентност. Върховният съд е приел и жалбата на В.А за допустима, като подадена в срок, а настоящият състав на ВАС отбелязва, че по делото не са налице данни, нито твърдения от страна на органа за съобщаване на процесното решение. По този начин, при невъзможността да се установи срок, а с оглед липсата на доказателства за надлежното редовно уведомяване, касационната инстанция счита, че срокът за оспорване е спазен.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01. 01. 2019г./ Върховният административен съд, в настоящия си акт, препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои.

С оглед изхода на спора и отправено искане за присъждане на разноски, се дължат такива на ответника по касация за настоящата инстанция в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 382 от 13. 10. 2020 г., постановено по адм. д. № 778/2019 г. по описа на Административен съд - Перник.

ОСЪЖДА Министерски съвет на РБългария да заплати на В.А от гр. П., [улица] сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.