Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ековита“ ООД, представено от адв. А.Т, срещу решение № 1183/08. 07. 2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 136/2020г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001316006476-091-001/04. 10. 2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи конкретни противоречия на обжалваното решение с предходно отменително решение на Върховния административен съд. Според касатора първостепенният съд неправилно е дефинирал правния спор. Възразява против търсената от първостепенния съд решителна връзка между доходите от стопанска дейност и получаването на възнаграждение за труд без трудово правоотношение. Оспорва изводите за престиране на труд от физическите лица, от които е изкупувал плодове и за възникнало осигурително правоотношение, по което като осигурител да е дължал вноски към осигурителни фондове и по сметка на НЗОК. Настоява, че възникналите правоотношения са по договори за покупко-продажба на горски плодове, престацията му по които е за плащане на продажна цена и полученото не представлява осигурителен доход, тъй като не е възнаграждение за трудова дейност. Отрича значението за решаване на спора на съществуването на определен правен режим за добива на горски плодове, включващ издаване на позволително за странично ползване. Сочи доказателствено релевантни факти, които не са взети предвид от съда при решаването на спора. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация директора на Дирекция „“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.
Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С решение № 1183/08. 07. 2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 136/2020г. е отхвърлена жалбата на „Ековита“ ООД против ревизионен акт /РА/ № Р-16001316006476-091-001/04. 10. 2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за вноски към различните осигурителни фондове и по сметка на НЗОК за отчетни периоди от 01. 12. 2010 г. до 31. 12. 2015 г. в общ размер 170 955. 41 лева и за лихви за забава в общ размер 65 935. 44 лева. Решението е постановено в ново първоинстанционно производство – след като с решение № 274/09. 01. 2020 г. на ВАС по адм. д. № 4897/2019 г. е отменено решение № 213/31. 01. 2019 г. на АС Пловдив по адм. д. № 351/2018 г. и е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Констатациите на първостепенния съд следват тези на органите по приходите и представляват възсъздаване на съдържанието на юрисдикционния акт на директора на ДОДОП от оспорването на РА по административен ред. Те включват установявания за декларирано от РЛ чрез справка по чл. 73 ЗДДФЛ изплащане на различни суми на физически лица в периода 2010 – 2015 г., като основната част от изплатените суми са доход от горско стопанство по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДДФЛ. Съдът е описал съставяните от жалбоподателя документи в „операцията по изкупуване и изплащане на предадените количества горски плодове“, включващи съставяне на приемо-предавателен протокол, сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ, РКО при плащането и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ /всъщност по ал. 5/. Посочил е, че част от проверените лица, на които са изплатени доходи, са потвърдили, че са брали горски плодове и са ги предали на „Ековита“ ООД без да притежават позволително на тяхно име, като са представяли позволителни на името на дружеството. Само към част от издадените на „Ековита“ ООД позволителни съществували поименни списъци, но лицата от тези списъци не са брали горски плодове за дружеството и не са предавали недървесни горски продукти. На три от лицата били издавани позволителни за странични ползвания и те са предавали значителни количества недървесни продукти. При тези констатации, след обсъждане на нормативната уредба на страничните ползвания на горите и на земите от горския фонд и предвид липсата на наети по трудово правоотношение лица за бране на горски плодове е заключено, че събиралите и предавали горски плодове на „Ековита“ ООД физически лица са ползвали позволителни на това дружество. Реализираният от физическите лица доход бил от стопанска дейност без те да действат като търговци, поради което за целите на осигуряването дейността е квалифицирано като полагане на труд без трудови правоотношения.
Правните изводи на съда са за формиран от физическите лица, предавали горски плодове на „Ековита“ ООД, доход от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ. Обсъден е разрешителният режим по чл. 100, ал. 1 ППЗГ на представляващото стопанска дейност странично ползване на горите. Отграничена е тази дейност от ползването на горски плодове и други за лични нужди, за която не се издават позволителни в контекста на ограничението за разпореждане с придобитите за лични нужди продукти от странични ползвания /чл. 100, ал. 2 и ал. 3 ППЗГ/. Последващото разпореждане от физическите лица с продуктите от странични ползвания сочело на осъществена стопанска дейност. Правилно била приложена нормата на чл. 29 ЗДДФЛ за доходите от тази дейност. При определянето на вида и размера на осигурителните вноски било съобразено, че част от физическите лица са осигурени на друго основание по трудово правоотношение или като самоосигуряващи се, а други били безработни или пенсионери.
Решаващият извод на съда е, че реализираният от физическите лица доход от събраните недървесни горски продукти с позволителните на „Ековита“ ООД е такъв от стопанска дейност, а за целите на КСО тази дейност се квалифицирала като полагане на труд без трудово правоотношение. За осигуряването на тези лица се прилагали разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. т. 5 и 6 КСО, а за здравноосигурителните вноски чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗЗО. Съобразени били правилата на чл. 6, ал. 10 КСО при получаван от осигурените лица осигурителен доход на различни основания, а за пенсионерите разпоредбата на чл. 4, ал. 6 КСО. Жалбоподателят, като осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО, не бил удържал и не внесъл осигурителните вноски в срока по чл. 7, ал. 6 КСО. Оспореният съдебен акт е неправилен.
Касаторът не дължи допълнителни ЗОВ за ревизирания период. Следва да се има предвид, че се изисква и друг елемент на пораждащия задължението за обществено осигуряване фактически състав освен осигурителният доход – осъществяването на трудова дейност. С арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Не съществува търсената от съда, а преди него и от органите по приходите, привръзка между вида на доходите на предавалите горски плодове на „Ековита“ ООД физически лица за целите на определянето на общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и характерът на дейността източник на дохода от значение за общественото и за здравното осигуряване. Общата годишна ДО включва и ДО по чл. 30 ЗДДФЛ на доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ. Обект на облагане е и доходът от дейността на физическите лица от горско стопанство /включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове/ - чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДДФЛ.
Несъмнено като целесъобразна човешка дейност, свързана със създаване на материални ценности, събирането на недървесни горски продукти представлява труд. Не съществуват, обаче, информационни източници, които да установяват събирането на недървесни горски продукти като трудов резултат да е съдържанието на престацията на физическите лица в правоотношението им с касатора. Без страните да са закрепили в позволяваща възпроизвеждането и възприемането му форма съглашението си, за съдържанието на договора им може да се съда само от информационните следи за изпълнението, от които чрез тълкуване да се определи действителната им обща воля в съответствие с правилото на чл. 20 ЗЗД.
Конкретни физически лица са предали на касатора събрани горски плодове и им е изплатено възнаграждение. За ревизираните периоди касаторът е притежавал позволителни за странични ползвания по чл. 101 ППЗГ, каквито физическите лица не са имали. Физическите лица не са включени в поименен списък към позволителните и не се твърди и установява да им е преотстъпвано позволителното.
Предаването на вещта предмет на договора е задължение на продавача, а плащането на цената и получаването на вещта задължения на купувача по договора за продажба /вж. чл. 187 ЗЗД и чл. 200, ал. 1 ЗЗД/. В същото време установеното с РКО плащане от касатора на физически лица може да е в изпълнение на задължението му по чл. 266, ал. 1 ЗЗД като поръчващ по договор за изработка за възнаграждение за приетата с приемо-предавателните протоколи работа в съответствие с чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Още повече, според чл. 266, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемане на работата /с протоколите/.
Липсват информационни следи за касатора да е било от значение кой е осъществил събирането на предадените плодове и да има тъждество между събирача и предалия плодовете и съответно получилия възнаграждението. Всъщност, ако е държало на трудов резултат и то от конкретни лица /каквато е спецификата на договора за изработка, който е intuitu personae с оглед личността на изпълнителя – арг. чл. 269, ал. 1 ЗЗД/, за дружеството е била открита възможността да включи именно тези лица в поименния списък по чл. 102, ал. 2, изр. 2 ППЗГ като лица заети непосредствено в добива на страничните горски продукти или да им преотстъпи правата на странично ползване по позволителното по реда на чл. 101, ал. 4 във вр. с ал. 3 ППЗГ. Притежаването на документа на позволителното от физически лица различни от притежателя му не сочи на осъществяване от тези лица дейност от негово име в обхвата на позволителното и не определя надхвърлящото личните нужди на събирачите и съответно представляващо стопанска дейност странично ползване като правомерно /арг. от чл. 100, ал. 1 и ал. 2 ППЗГ/. Не се твърди на ФЛ да е заплатено за труда за събирането на недървесните продукти, а не стойността на горските плодове.
Събирането на продукти от странични ползвания по чл. 99 ППЗГ от гори и от земи от горския фонд е оригинерно придобивно основание за правото на собственост върху тях на добилите ги лица. В извънсъдебната фаза на производството не е било спорно, че правото на собственост върху недървесни горски продукти е било прехвърлено на РЛ.
В контекста на горното, ако е полаган труд от лицата предавали странични продукти на РЛ в ревизирания период срещу възнаграждение, то този труд не е част от съдържанието на извънтрудово правоотношение, та с осъществяването на тази трудова дейност да се обвърже възникването на задължението за осигуряване в съответствие с правилото на чл. 10, ал. 1 КСО за предалите горски плодове като лица по чл. 4, ал. 3, т. т. 5 и 6 КСО, та „Ековита“ ООД да е било задължено като осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО да внесе ЗОВ в сроковете по чл. 7, ал. 6 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗЗО, а пропускът да го стори да се изправи с оспорения РА.
Установяването на задължения за ЗОВ с оспорения пред АС Пловдив РА е неправомерно, а отхвърлянето на жалбата срещу утежняващия административен акт – неправилно. Дължима е отмяна на обжалваното решение и на РА.
При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски за четирите съдебни инстанции в общ размер 31 390 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1183/08. 07. 2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 136/2020г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ ревизионен акт /РА/ № Р-16001316006476-091-001/04. 10. 2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Ековита“ ООД деловодни разноски в размер 31 390 лева. Решението е окончателно.