Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Н.Б от гр. Б. срещу решение № 324/19. 06. 2020г., постановено по адм. дело № 263/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 1012-12-244-1 от 27. 01. 2020г. на и. д.Директор на ТП на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 2139-12-72 от 13. 11. 2019 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. П..

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Посочва се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че след подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ вх.№ 2113-12-949 от 21. 06. 2016г., ръководителят на ПО, с разпореждане № 2 / прот.№ N01283 от 27. 07. 2016г. е отпуснал пожизнено на касатора лична пенсия за ОСВ, считано от 18. 03. 2016г., която с разпореждане от 01. 07. 2016г. е била индексирана и изплащана за период от 5 месеца – от 18. 03. 2016г. до 31. 08. 2016г.. Заявява се, че касаторът не е получавал писмо от ТП на НОИ с дата 21. 09. 2016г. и до март 2017г. не е знаел защо не му е изплащана дължимата пенсия.

Сочи се, че разпореждане № 2 / прот.№ N01283 от 27. 07. 2016г., с което е отпусната пожизнено на касатора лична пенсия за ОСВ, считано от 18. 03. 2016г., не е било обезсилено и реално съществува наред с разпореждане № 2140-12-83 от 10. 03. 2017г. за отказ за...