Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител – юрк.. Ш, срещу решение № 1551 от 18. 12. 2019 г. по адм. дело № 885/2019 г. по описа на Административен съд –София област, с което по жалба на „А. М говедовъдство България“ООД с.Г. М е отменена негова заповед № РД 09-229 от 01. 03. 2019 г., в частта с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. са останали имотите в землище, Стъргел, БЗС-70127-11-5-1, в размер на 0, 08; БЗС-70127-12-4-2, в размер на 65, 77; БЗС-70127-13-3-1, в размер на 16, 85 ; БЗС-70127-13-4-5, в размер на 0, 13; БЗС-70127-14-3-1, в размер на 40, 67; БЗС-70127-15-2-1, в размер на 2, 19; БЗС-70127-26-2-1, в размер на 0, 69 и БЗС-70127-26-3-1, в размер на 0, 20 ХА.
В жалбата се съдържа оплакване, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано от събраните по делото доказателства отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба се прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат.
Ответникът – „А. М говедовъдство България“ООД, чрез процесуалния си представител адвокат Йонев в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне на решението в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение № 1551 от 18. 12. 2019 г. по адм. дело № 885/2019 г. по описа на Административен съд –София област е отменена заповед № РД 09-229/21. 03. 2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта с която извън одобрения окончателен слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. са останали имотите в землище, Стъргел, БЗС-70127-11-5-1, в размер на 0, 08; БЗС-70127-12-4-2, в размер на 65, 77; БЗС-70127-13-3-1, в размер на 16, 85 ; БЗС-70127-13-4-5, в размер на 0, 13; БЗС-70127-14-3-1, в размер на 40, 67; БЗС-70127-15-2-1, в размер на 2, 19; БЗС-70127-26-2-1, в размер на 0, 69 и БЗС-70127-26-3-1, в размер на 0, 20 ХА.
Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Според съда административния орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 АПК доколкото не е обсъдил всички възражения и факти относими към спора. Извършена е проверка единствено чрез дешифриране на самолетни снимки направени веднъж годишно през м. август 2018г.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е заключил, че съобразно голямата надморска височина на която се намират имотите, има разновидности на терена, които могат да дадат различно отражение при заснемането, респективно дешифрирането на изображенията. Въз основа на извършена проверка на място, експерта е категоричен, че само 6, 03 ха са недопустими за подпомагане, а не сочените в заповедта 126, 58 ха. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не намират основание доводите на касатора за неправилността на оспорения съдебен акт. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е установил всички релевантни за спора фактически обстоятелства, при което е констатирал липсата на фактическите и правни основания за изключване на заявени от жалбоподателя БЗС с обща площ 126, 58 ха от допустимия за подпомагане слой за кампания 2018 г.
Съгласно чл. 30 от ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП съгласно § 4 Заключителна разпоредба, министърът на земеделието и горите, е издал и Наредба № 105 от 22. 08. 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и данните, включени в нея са посочени в чл. 33 от ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма, данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105/2006 година. В чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, в приложимата й редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е Наредба № 2 от 23. 03. 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП е посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, като заповедта се обнародва в "Държавен вестник".
От този преглед на нормативната уредба следва, че заповед № РД 09-229 от 21. 03. 2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, както правилно е установил първоинстанционният съд. Заповедта е придружена от материалите свързани с изготвянето на специализирания слой. Всички те съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г., съответно раздел II от административния акт, се предоставят на Разплащателната агенция за извършване на задължителни кръстосани проверки на заявленията за подпомагане, подадени през 2018 г.
Проверката в случая е осъществена единствено чрез самолетно заснемане на терена. Назначеният от съда експерт е категоричен, че заснетите скали не са монолитни, между тях има растителност и могат да бъдат използвани по предназначение - за паша на животни. С оглед разликите във височините и констатирани несъответствия в заснемането е необходимо полско топографско дешифриране, което не е извършено. Съдът е съобразил и факта, че същите земи през 2015, 2016 и 2017 година, след извършена теренна проверка, са били включени в допустимия слой, включително и заснетите немонолитни скали.
Предвид изложеното настощият съдебен състав счита, че оплакването в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, като постановено единствено въз основа на приетото по делото заключение на СТЕ за неоснователно. За да се основе на конкретната приета в хода на съдебното дирене експертиза, съдът е извършил оценъчна дейност по чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Несъгласието на страната със заключението на експерта се преодолява по реда на чл. 200, ал. 2, изр. 2 ГПК със задаване на въпроси на вещото лице или с оспорване на заключението по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, което в случая не е сторено от процесуалния представител на административния орган. Същият не е оспорил констатациите на експерта, не е задавал уточняващи въпроси. Не са представени нови доказателства и не е ангажирано изготвянето на допълнителна или тройна СТЕ, с което да се опровергаят констатациите на вещото лице по изготвената СТЕ. Оспорването на акта, обективиращ специални знания се извършва докато трае изслушването. Наред с горното настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първостепенния съд за кредитиране на заключението на вещото лице за наличие на допустими за подпомагане части от процесният парцел.
По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника по касация се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение, Видно от приложеният списък договореното и заплатено възнаграждение за настоящата инстанция е в размер на 2 400лева. Възражението на касатора за неговата прекомерност е основателно. Твърдението на ответника, че размерът е обусловен от необходимостта процесните имоти да бъдат посетени на място, с цел извършване на експертна оценка и ангажираност към последната в случая е несъстоятелно. В касационната инстанция не се назначават и изслушват експертизи.
Ето защо, на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от НАРЕДБА № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди сумата от 1 000лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1551 от 18. 12. 2019 г. по адм. дело № 885/2019 г. по описа на Административен съд –София област
ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на „А. М говедовъдство България“ООД с.Г. М направените по делото разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Решението е окончателно.