Производството е по реда на чл. 227 ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С Решение № 15673 от 19. 11. 2019 г. постановено по адм. дело № 5705 по описа за 2019г. на Върховен административен съд, е обезсилено Решение № 413/22. 02. 2019г. постановено по адм. дело №1099/2018г. по описа на Административен съд - Пловдив, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на „П. С“ЕООД, ЕИК 201024223, със седалище и адрес на управление: град Смолян, ул. „Т"ЕООД е действителен получател на стоките, които обаче не са заприходени по сметка за отчитане на стоките, съответно към 31. 12. на годината на закупуване не са били налични, не са установени и брак и излишъци на активи.

Прието е, че стоките по неосчетоводените фактури са реализирани с декларираната от само РЛ в хода на ревизията надценка.

По силата на така изложеното, органите по приходите са приели, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи от продажбата им, не са отчетени като такива, а са укрити.

Предвид това, ревизиращите органи са приели, че са налице данни за укрити приходи - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и основание за установяване на данъчната основа за облагане с пряк и косвен данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, за което са уведомили лицето по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК.

При тези данни е установен облагаем оборот и дата за задължителна регистрация по ЗДДС, съответно данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане с пряк и косвен данък и са определени вкл. процесните задължения за корпоративен данък и ЗДДС, ведно с прилежащите лихви, в частта им предмет на настоящото касационно производство.

Не са предмет на правния спор установените задължения за ДДС за внасяне в размер на 2 514, 72 лева за данъчен период месец 12. 2014 г., в размер на 3 715, 37 лева за данъчен период месец 12. 2015 г. и в размер на 754, 83 лева за данъчен период месец 03. 2016 г., както и допълнително вмененото задължение за корпоративен данък за внасяне до размера от 100, 65 лева, ведно с прилежащите на тази сума лихви за забава за 2014 г. и до размера от 30, 81 лева, ведно с прилежащите лихви за забава на тази сума за 2015 г., които произтичат от установените в хода на ревизията най-общо казано "разлики в оборотните ведомости" и установените "липси" на стоки, в която част РА е влязъл в сила, съобразно влязлата в сила част на Решение № 2295 от 20. 12. 2017г., постановено по адм. дело № 1747/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, но същите следва да бъда съобразени и за нуждите на разрешаването на правния спор по делото.

Задълженото лице прави възражение, че част от констатациите на ревизиращите органи за получени и укрити доставки по обсъжданите тук фактури са необосновани, тъй като не са ангажирани годни доказателствени средства съобразно които да се установи фактът на получаване на стоката – извън фактури №№ 204175/11. 08. 2012г. и № 204174/11. 08. 2012г., издадени от „Денимо – АМ“ООД, носещи подпис на Х.Г, Фактура № 1330008707/28. 04. 2014г., издадена от „Рожен 1“ООД, също подписана от това лице; фактури № № 300010500/30. 12. 2014г., № 300010561/09. 01. 2015г. и № 300011019/25. 02. 2015г., издадени от „Г. Г“ООД и носещи подпис на З.Г; фактури № № 29775/27. 03. 2013г., 34232/05. 11. 2013г., № 34981/10. 12. 2013г. и № 35119/17. 12. 2013г., издадени от „Г. А“ООД; фактури № № 6-9141/18. 12. 2013г. и № 15-26/20. 11. 2014г., издадени от „Паралел“ЕООД и фактури № № 12565/09. 06. 2014г., № 17618/29. 05. 2015г. и № 19716/28. 09. 2015г., издадени от „Мареа БГ“ООД, по които изрично е заявено че не се оспорва получаването на стоките /така молба л. 48 от настоящото дело/. За останалите фактури които не са ангажирани в оригинал се настоява да бъдат изключени от доказателствения материал по делото на основание чл. 183 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а отделно от това се сочи и че не носят и подпис за получател и/или подписът е установено посредством изготвената СГрЕ че не е на представляващия ЕООД-то, се поддържа че не обективират реално осъществени доставки на стоки, с получател „П. С“ЕООД.

Или основният спорен въпрос по делото е дали дружеството се явява получател на стоки по процесните фактури на гореописаните доставчици, разпоредил ли се е с тях в последствие, в резултат на което е реализирал приходи, водещи до възникване на задължение за начисляване на данък добавена стойност и корпоративен данък върху реализираната печалба. За да отговори на спорния въпрос, настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Разпоредбата от националното законодателство следва да се тълкува във връзка с чл. 14, § 1 Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Използвайки тези дефиниции, следва да се приеме, че за да настъпи данъчно събитие при доставките на стоки по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, то следва да е налице правопораждащият юридически факт - прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. По тази причина при спор за реалност на доставките на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване и получаване на стоката.

В производството за извършване на ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и в последващото обжалване на издадения РА, органите по приходите следва да установят основанието за извършване на ревизията при особени случаи, за да се приложи презумпцията в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателят е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. По допълнително определения ДДС:

Каза се изрично е заявено от процесуалния представител на жалбоподателя, че не се оспорва получаването на стоките по фактури № № 204175/11. 08. 2012г. и № 204174/11. 08. 2012г., издадени от „Денимо – АМ“ООД, носещи подпис на Х.Г; Фактура № 1330008707/28. 04. 2014г., издадена от „Рожен 1“ООД, също подписана от това лице; фактури № № 300010500/30. 12. 2014г., № 300010561/09. 01. 2015г. и № 300011019/25. 02. 2015г., издадени от „Г. Г“ООД и носещи подпис на З.Г; фактури № № 29775/27. 03. 2013г., 34232/05. 11. 2013г., № 34981/10. 12. 2013г. и № 35119/17. 12. 2013г., издадени от „Г. А“ООД и разплатени по банков път; фактури № № 6-9141/18. 12. 2013г. и № 15-26/20. 11. 2014г., издадени от „Паралел“ЕООД и фактури № № 12565/09. 06. 2014г., № 17618/29. 05. 2015г. и № 19716/28. 09. 2015г., издадени от „Мареа БГ“ООД, плащането по които също е сторено по банков път от страна на ЕООД-то.

На следващо място предвид стореното от оспорващия искане по смисъла на чл. 183 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК касателно останалата част от спорните фактури /така посочената молба на л. 48/, по реда на чл. 192 от ГПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК бяха изискани по молба на ответника и бяха представени в оригинал от третите-неучастващи в процеса лица/издатели на спорните първични счетоводни документи/, както следва:

- Фактури № № 204175811. 08. 2012г., № 204174/11. 08. 2012г. и № 214787/21. 12. 2015г., с издател „Демино-АД“ЕООД /неоснователно е становището на адв.. М, че тези доказателства са представени в заверено копие/, л. 134-142, които носят подпис за получател, а отделно от това както бе посочено и по-горе изрично е изявлението че не е оспорва получаването на стоките по първите от двата документа;

- Фактури № № 0300010500/30. 12. 2014г., № 0300010561/09. 01. 2015г., № 0300010632/15. 01. 2015г. и № 0300011019/25. 02. 2015г., издадени от „Г. Г“ООД, също носещи подпис вкл. и за получател /л. 145-149/, по три от които /с изключение по фактура № 0300010632/15. 01. 2015г./, също е на лице изрично изявление, че не се оспорва получаването на стоките;

- Фактури № № 6000009141/18. 12. 2013г. и № 1500000026/20. 11. 2014г., издадени от „Паралел“ЕООД /тогава сега ЕАД/, също носещи подпис за получател, а и отново при изрично изявление, че не е оспорва получаването на стоките по тях.

Що се касае до останалите спорни фактури /извън цитираните като представени в оригинал и тези по молбата от 04. 02. 2020г., посочени по-горе/, те следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото по реда на чл. 183 от ГПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК.

За разрешаването на правния спор следва да се има в предвид и че в случаи като процесните /разносна търговия/ съдебната практика се е консолидирала около разбирането, че доставката се счита извършена с подписването на фактурата от представител на получателя, като стоката се доставя на място в търговския обект. При този вид търговия /разносна търговия/, механизмът на доставките е опростен и с факта на подписване на фактурата от получателя се приема, че е възникнало данъчно събитие – доставка на стоки. В този смисъл е издадено и разяснение на изпълнителния директор на НАП - № 53 – 04 – 303/10. 05. 2016 г. за подобен род доставки.

Без значение само по себе си в случаи като процесния, съобразно съдебната практика, е обстоятелството дали доставчиците разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставки на подобен род стоки. Този факт /при липсата на други доказателства за предаване и приемане на стоките/ не е достатъчен за да бъде обоснован извод, че след като има издадени фактури на името на ревизираното лице, то същото се явява получател на стоките, предмет на доставка.

Или в обобщение следва да се приеме за доказано, че единствено стоките, които са по фактурите, представени в оригинал и носещи подпис за получател, от името на търговеца, респ. по тези по които това изрично е заявено в хода на процеса от процесуалния представител на жалбоподателя /всъщност тези платени по банков път и фактура № 1330008707/28. 04. 2014г., издадена от „Рожен 1“ООД, също подписана от З.Г/, са били получени.

Вярно е, че подписът не е елемент от съдържанието на фактурата и не влияе на редовността й като счетоводен документ. В случай обаче, че фактурите не са оспорени относно тяхната автентичност /а това в конкретиката на казуса не е било сторено в преклузивния срок по чл. 193 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, противно на твърденията на процесуалния представител на оспорващия/, респ. при неуспешно проведено такова оспорване, фактурите съставляват доказателство, че съдържащото се в тях изявление е направено от лицето, което ги е подписало, че търговецът е приел описаните във фактурата, стоки. Липсата на оспорване означава, че същото лице, в качеството си на търговец, е потвърдило получаването на стоките, независимо от това дали подписът е положен лично от него или от лице без представителна власт, след като не се е противопоставило при узнаването /в този смисъл например Решение № 562 от 16. 01. 2014 г. по адм. д. № 4198/2013 г., І отд. на ВАС/. Поради това следва да бъде прието, че фактурите /представени в оригинал/, в които има означение на получател и подпис удостоверяват реалното получаване на стоките по тях.

При твърдението за липса на доставка, както се твърди в жалбата, е налице такова, за отрицателно обстоятелство, като с твърдението на ответника за наличие на такава, следва да се установи положителният факт на извършването му. В процесните случаи, ако действително е получена доставка на стоки, е възможно последващо изписване, продажба и формиране на приход от тях, който може да се приеме за укрит, и който да послужи за определяне на данъчната основа за облагане. Както се посочи по-горе обаче, получаването на част от доставките не е установено.

При това положение единствено възможният обоснован извод е, че липсва реализация на продажби на стоки, за които се твърди да са получени по фактурите, за които се прие че следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, за които липсват други безспорни доказателства за получаването им от „П. С“ЕООД, и посочените в тях обороти не полежат на осчетоводяване от посочения в тях като получател субект, респ. е невъзможно неполучени стоки да се реализират впоследствие, генерирайки приход, който не е отчетен. Липсата на такова осчетоводяване следователно не води до извод за нередовно счетоводство, респ. извод за укрити приходи от последваща продажба стоки по неосчетоводени фактури.

Респ. по останалите фактури следва да приеме, че ревизираният субект е получил стоките, респ. при липсата на същите се обосновава изводът, че и ги е реализирал в последствие, без да осчетоводи съответните приходи от тези продажби, респ. – дължимите преки и косвени данъци в тази връзка.

В случая намират приложение и общите правила на доказване, според едно от които, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ответният административен орган е бил този, който трябва да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени. Такова доказване по делото бе частично проведено.

За пълнота следва да се отбележи, че не може да бъде споделена тезата на ревизиращия орган, че само с факта на издаване на фактурите и тяхното счетоводно отразяване при доставчика е доказана доставката на стоки. Анализът на съдебната практика по стотици дела показва, че в обратната ситуация, когато задълженото лице претендира да е получател по доставки, органът по приходите приема, че само фактът на издадена фактура и счетоводното й отразяване не означава реалност на документираната в нея доставка и изискват представяне на допълнителни доказателства, установяващи реалност на доставката. В случая издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като реализирани сделки по доставки на стоки, които впоследствие са продадени (неясно кому), като по този начин се формира данъчна основа, подлежаща на облагане с било с косвен било с пряк данък. Релевантният и подлежащ на доказване факт в случая е именно реалното предаване на стоките. То обуславя и факта на получаването им, респективно последващата им реализация, т. е. доходи, които не са декларирани, за да се стигне до облагане на същите по особения ред на чл. 122 ДОПК, както се посочи.

Неоснователно е твърдението на РЛ, че всъщност търговецът е направил опит да отрази спорните първични счетоводни документи, което и е довело и до т. нар. „разлики в оборотните ведомости“, доколкото същата защитна позиция е в пълно противоречие с другата такава, заявена и поддържана последователно в процеса – че търговецът не е отразил в счетоводството си същите тези спорни фактури, доколкото не е получател по обективираните с тях доставки. Доказателства за установяване на това твърдение не са и ангажирани в хода на делото, като стореният в тази насока извод от вещото лице Пешлеевски в приетото негово заключение в рамките на адм. дело № 1747/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив е необоснован с факти, установени в процеса, поради което и съдът преценяйки го в съответствие с правилото на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК не го кредитира в тази му част.

С оглед на изложеното стойността на посочените фактури /представени в оригинал и тези по молбата от 04. 02. 2020г./, увеличена с търговската надценка /която не била спорна по делото/, следва да участва в облагаемия оборот.

Що се касае до възраженията че необосновано органите по приходите са приели, че стоките по спорните фактури са реализирани през данъчен период месец Декември на съответната календарна година, то следва да се посочи, че при липса на други доказателства и доколкото ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, то това именно е правилният подход в случая.

Или в обобщение, принципно изводът на ревизиращите органи за наличието на основанието по чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК се подкрепя от приобщения доказателствен материал, но обемът на укритите приходи, съответно облагаемият оборот и размерът на дължимите данъци не е този, възприет в хода на ревизията.

В приетото по настоящото дело заключение на вещото лице Д.П облагаемият оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС е формиран от стойността на отчетените от търговеца приходи от продажби и стойността на неотчетените приходи (доставна стойност + търговската надценка за съответния период, респ. доставна стойност + търговска надценка за съответния период без включен ДДС), респ. неотчетните приходи, произтичащи от т. нар. „разлики в оборотните ведомости“ и „липси на стоки“ /в които части РА е влязъл в сила/, но съобразявайки само тази част от спорните фактури, за които е установило, че носят подпис за получател. Вещото лице при изготвяне на заключението си не е съобразило фактурите, за които по делото са налични доказателства за разплащане по банков път, а и са визирани в молбата от 04. 02. 2020г. и по които е на лице изрично изявление, че не се оспорва получаването на стоките – тези издадени от „Г. А“ООД и „Марбея БГ“ООД /предмет на същите са доставка на мебели, вкл. и едно КИ/ и са изрично посочени в приетото заключение на вещото лице Пешлеевски по адм. дело № 1099/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив. Вещото лице Д.П е съобразила и фактури, които носят подпис за получател, но за които се прие, че следва да бъдат изключени от доказателствения материал по реда на чл. 183 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК от настоящият състав на съда.

От своя страна вещото лице Пешлеевски при изготвяне на прието по адм. дело № 1099/2019г. по описа на ПАС заключение, е съобразил всички фактури по молбата от 04. 02. 2020г., но не е съобразил фактура № 214787/21. 12. 2015г., с издател „Демино-АД“ЕООД, фактура № 0300010632/15. 01. 2015г., издадена от „Г. Г“ООД, както и укритите приходи, произтичащи от „разликите в оборотните ведомости“ и установени „липси“ за които както се посочи по-горе РА е влязъл в сила.

В този смисъл и посочените две заключения ще бъдат използвани за нуждите на настоящия правен спор, с известни корекции от страна на съда.

Следвайки методиката на органите по приходите и тази на вещите лица Д.П и П.П /съобразяване се заключението прието по адм. дело № 1099/2019г./, се установява, че облагаемият оборот към месец Декември 2012г. е 48 224, 08 лева /от оборота, или т. нар. обща данъчна основа, формирана от вещото лице Павлова за м. 12. 2012г. са изключени данъчните основи, произтичащи от фактурите, издадени от „Рожен 1“ООД през този данъчен период, или сумата от 1 491, 04 лева, като това е и размерът на облагаемия оборот, посочен от вещото лице Пешлеевски/. Съобразно изчисленията на вещото лице Пешлеевски, чието заключение се кредитира в тази му част /относно формирането на облагаеми оборот до м. 08. 2013г., вкл./ съответства на възприетото от фактическа страна от настоящата инстанция, поради което и се кредитира, се установява, че едва през м. 08. 2013 г. е достигнат облагаем оборот от 50 025, 45 лева, като за предходните месеци /от м. 01. 2013г. до м. 07. 2013г., вкл., е под прага за задължителна регистрация/.

Поради това за търговеца е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС /в редакцията съгласно изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1. 01. 2010 г./ в срок до 14. 09. 2013 г. /а не както са приели органите по приходите до 14. 01. 2013г./.

С оглед на изложеното и на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС (в сега действащата редакция изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1. 01. 2013 г.) се дължи ДДС за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация - в случая от 29. 09. 2013 г. /съобразно подходът на приходната администрация, както това е разяснено от вещото лице Павлова/ до 31. 12. 2013г.

Тук е мястото да се посочи, че декларираните от ЕООД-то приходи за данъчен период месец Септември 2013г. са в размер на 4 712, 91 лева, при което съобразно методът на органите по приходите и дадените разяснения от експерта Павлова, за периода от 29. 09. 2013г. до 30. 09. 2013г. дължимият ДДС възлиза на 52, 48 лева, или данъчна основа за нуждите на формиране на облагаемия оборот – 4 660, 43 лева. Следва се изводът за облагаем оборот за месец Септември 2013г. от 51 447, 34 лева (50 025, 45 лева + 4 660, 43 – 3238, 54 лева).

За данъчен период месец Октомври 2013г. дължимият ДДС следва да бъде изчислен на база пълния размер на декларираните приходите от търговеца – 4 577, 99 лева, или дължим ДДС в размер на 915, 60 лева и прилежащи лихви в размер на 288, 10 лева /така и заключението на вещото лице Пешлеевски, а и РА/. Посоченото обосновава извод за данъчна основа за формиране на облагаем оборот от 4 574, 99 лева, или общо облагаем оборот към месец Октомври 2013г. в размер на 52 356, 56 лева (51 447, 34 лева + 4 577, 99 лева – 3668, 77 лева).

За данъчен период месец Ноември 2013г. дължимият ДДС, респ. лихвите за забава са в размерите, посочени от вещите лица Павлова и Пешлеевски и в РА – съответно 571, 98 лева, ведно с лихва в размер на 175, 20 лева. Съответно облагаем оборот – 51 538, 95 лева по изчисленията на съда ( 52 356, 56 лева + 2 859, 91 лева – 3 677, 52 лева).

За данъчен период месец Декември 2013г. дължимият ДДС, респ. лихвите за забава са в размерите, посочени от вещото лице Пешлеевски (съобразени са укритите приходи, произтичащи от фактурите, разплатени по банков пъти и тези представени в оригинал и носещи подпис за получател) – съответно 844, 74 лева и лихви 251, 46 лева. Облагаемият оборот през месец Декември 2013г. е в размер на 47 716, 47 лева по изчисленията на съда (51 538, 95 лева + 4223, 71 лева – 8 046, 19 лева).

През данъчни периоди м. 01. 2014г. до м. 11. 2014г. вкл. облагаемият оборот на дружеството е под прага за задължителна регистрация, като през месец Ноември е 48 139, 53 лева /така изчисленията на съда, а и на вещото лице Пешлеевски в коментираното тук заключение, като разликите, както междувпрочем и за предходните данъчни период от месец Септември 2013г. до месец Декември 2013г., произтичат единствено и само от установеният от съда ДДС за внасяне за данъчен период месец Септември 2013г., който не е съобразен от вещото лице Пешлеевски/.

За данъчен период месец Декември 2014г. облагаемият оборот на дружеството, достига 65 941, 86 лева (48 139, 53 + 9 452, 42 /обща данъчна основа за 12. 2014г. по заключението на в. л.Пешлеевски/ + 12 573, 62 /данъчната основа на укритите приходи през месец 12. 2014г., от т. нар. „разлики в оборотните ведомости“, възприета от органите по приходите, както е посочено от вещото лице Павлова, в която част РА е влязъл в сила/ – 4 223, 71 /обща данъчна основа за 12. 2013г./).

С оглед на изложеното и на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС (в сега действащата редакция изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1. 01. 2013 г.) се дължи ДДС за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация - в случая от 29. 01. 2015 г. /съобразно подходът на приходната администрация, както това е разяснено от вещото лице Павлова/ до 31. 03. 2016г. /това е последният данъчен период вкл. в обхвата на ревизионното производство/.

Дължимият размер на ДДС, ведно с прилежащите лихви за забава за периода от 29. 01. 2015г. до 30. 11. 2015г. е в размерите, посочени както от вещото лице Павлова, така и от вещото лице Пешлеевски, които заключения се кредитират изцяло от съда в тези им части.

За данъчен период месец Декември 2015г. размерът на приходите за нуждите на определяне на дължимия ДДС в частта на правия спор, пренесен пред касационната инстанция, и облагаемия оборот следва да бъде изчислен като към този, посочен от вещото лице Пешлеевски /4 993, 90 лева/ се прибавят неотчетните приходи от последващата продажба на стоките, получени по фактура № 214787/21. 12. 2015г., с издател „Демино-АД“ЕООД и фактура № 0300010632/15. 01. 2015г., издадена от „Г. Г“ООД, които възлизат според данните от Таблици 1 от заключението на вещото лице Павлова на 1 174, 88 лева. Достига се до извода, че общо неотчетените приходи от последващите продажби на стоките, получени по неосчетоводените фактури за месец Декември 2015г. възлизат на 6 168, 78 лева, или дължим ДДС в размер на 1 028, 13 лева, респ. данъчна основа от тази част на неотчетените продажби в размер на 5 140, 65 лева. Тук е мястото отново да се уточни, че РА е влязъл в сила относно определеното задължение в размер на 3 715, 37 лева за ДДС за внасяне за данъчен период месец Декември 2015г., поради което и предмет на правния спор е законосъобразността на РА в частта на определеното задължение за ДДС над този размер до пълно установения такъв, ведно със съответните лихви за забава за този отчетен период.

За нуждите на определяне на облагаемият оборот за М. Д 2015г. следва да бъде съобразена и данъчната основа на недекларираните продажби на стоки съобразно разликата в оборотните ведомости, възприета от ревизиращите органи – или сумата от 18 576, 80 лева /така заключението на вещото лице Павлова/.

Задълженията за ДДС за данъчни периоди от месец Януари до месец Март 2016г./вкл./ са тези посочени от вещото лице Павлова, в която му част това заключение се кредитира изцяло от съда, с едно уточнение, а именно че в посочената сума от 2 202, 56 лева ДДС за внасяне за данъчен период месец Март 2016г. е включена сумата от 754, 83 лева – размерът на дължимия ДДС във връзка с установените през този данъчен период липси на стоки в хода на ревизията, в която му част РА е влязъл в сила. Или размерът на дължимия ДДС за този отчетен период, съобразно предметът на настоящия съдебен контрол, е сумата от 1 447, 73 лева, ведно с дължимите лихви за забава за несвоевременното му разчитане с бюджета.

Съответно на изложеното РА в частта му предмет на настоящото производство относно определените задължения по ЗДДС за данъчни период от 01. 01. 2013г. до 31. 03. 2016г. над посочените размери до пълните вменени такива, ведно с прилежащите на тази разлика съответни лихви за забава е незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна. В останалата му част, предмет на настоящия правен оспор, относно определените задължения по ЗДДС РА се явява правилен и законосъобразен, което обосновава неоснователност на подадената жалба в тази й част.

По допълнително определения корпоративен данък:

Относно определеното допълнително задължени за ЗКПО в частта му предмет на настоящото производство съставът на съд счита, че жалбата също е частично основателна, предвид изложеното по-горе.

В констативно-съобразителната част на назначената и приета по адм. дело № 1099/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив съдебно-счетоводна експертиза вещото лице Пешлеевски в табличен вид е изчислило реализираната печалба за 2012г. и 2013г., като е взело предвид отчетната стойност на закупените от търговеца с подписаните и представени в оригинал, респ. разплатени по банков път неосчетоводени фактури стоки и размера на неотчетените приходи от продажбата им, след прилагането на определената надценка. В резултат на което е определило и дължимия за довнасяне корпоративен данък за 2012г. в размер на 20, 81 лева и лихви в размер на 7, 87 лева и за 2013г. в размер на 11, 01 лева и лихви в размер на 3, 04 лева. В тази им част съдът възприема така дадените експертни изводи, като съответни на изложеното по-горе в мотивите на настоящото съдебно решение. За този размер на задълженията РА е законосъобразен, респ. за разликата до пълния размер на задълженията в тази им част – неправилен и незаконосъобразен и ката такъв подлежат на отмяна.

В същото заключение вещото лице Пешлеевски в табличен вид е изчислило и реализираната печалба за 2014г. и 2015г., като е взело предвид отчетната стойност на закупените от търговеца с подписаните и представени в оригинал, респ. разплатени по банков път неосчетоводени фактури стоки и размера на неотчетените приходи от продажбата им, след прилагането на определената надценка. Както се посочи по-горе обаче, експертът не е взел в предвид отчетната стойност на стоките, съгласно разликите в оборотните ведомости, респ. размерът на неотчетените приходи от последващата им продажба, които са съответно в размер на 13 716, 67 лева и 15 088, 34 лева за 2014г. и в размер съответно на 19 384, 56 лева и 22 292, 24 лева за 2015г. – така констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице Павлова. В.л. Пешлеевски не е взел в предвид и приходите, респ. разходите, произтичащи от продажбата на стоките по неосчетоводените през 2015г. фактури, както следва: № 214787/21. 12. 2015г., с издател „Демино-АД“ЕООД и фактура № 0300010632/15. 01. 2015г., издадена от „Г. Г“ООД, които възлизат съответно на 1 174, 88 лева и 1 059, 93 лева /така данните от таблица 1 на в. л.Павлова/. Или при съобразяването и на тези приходи, респ. разходи, използвайки заключението на вещото лице Пешлеевски се достига до извод както следва:

За 2014г. общо Приходи 65 194, 87 лева, О. Р 62 532, 71 лева, облагаема основа 2 657, 16 лева, респ. дължим корпоративен данък (10 %) – 265, 72 лева, от които внесени 89, 50 лева, респ. за довнасяне – 176, 22 лева.

Следва се отмяна на РА за сумата от 61, 60 лева (237, 82 лева – 176, 22 лева), ведно с прилежащите й лихви за забава, респ. за оставянето му в сила за остатъка на допълнително вмененото задължение за корпоративен данък за 2014г., ведно с прилежащите му лихви предмет на настоящия правен спор.

За 2015г. общо Приходи 82 737, 04 лева, О. Р 77 463, 69 лева, облагаема основа 5 273, 35 лева, респ. дължим корпоративен данък (10 %) – 527, 36 лева, от които внесени 216, 30 лева, респ. за довнасяне – 311, 06 лева.

Следва се отмяна на РА за сумата от 10, 52 лева (321, 58 лева – 311, 06 лева), ведно с прилежащите й лихви за забава, респ. за оставянето му в сила за остатъка на допълнително вмененото задължение за корпоративен данък за 2015г., ведно с прилежащите му лихви предмет на настоящия правен спор.

В жалбата в останалата й част следва да бъде отхвърлена.

Като краен резултат следва да бъде отменен Ревизионен акт № Р-16002116002931-091-001 от 19. 12. 2016 г., издаден от Н.К, Н. С в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията, и З.Т, главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 292 от 25. 05. 2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П., в частта му относно установените на “П. С“ЕООД: 1. Задължения за ДДС за внасяне в размер общо на 14 604, 18 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 3 975, 26 лева за данъчни периоди 01. 01. 2013г. – 31. 08. 2013 и от 01. 01. 2014г. до 31. 12. 2014г. (следва да се отбележи, че за данъчен период месец Декември 2014г. РА е влязъл в сила относно вмененото задължение за ДДС за внасяне в размер на 2 514, 72 лева и съответните лихви, поради което и не е предмет на този съдебен акт); 2. Задължение за данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Септември 2013г. за разликата от 52, 48 лева до пълния размер на задължението от 785, 49 лева, ведно с прилежащите лихви за забава; 3. Задължение за данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Декември 2013г. за разликата от 844, 74 лева до пълния установен размер от 1 750, 98 лева, ведно с прилежащите лихви за забава; 4. Задължение за данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Януари 2015г. за разликата от 59, 45 лева до пълния установен размер от 614, 35 лева, ведно с прилежащите лихви за забава; 5. За данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Декември 2015г. в размер на 184, 51 лева, ведно с прилежащата лихва за забава (следва да се има в предвид, че в тази му част РА е влязъл в сила относно начисления ДДС в размер на 3 715, 37 лева, ведно с прилежащите лихви за забава и се възприе за законосъобразен от тази инстанция и относно вмененото задължение за ДДС за внасяне в размер на 1018, 23 лева, ведно със съответните му лихви); 6. Допълнително определен корпоративен данък за 2012г. за разликата от 20, 81 лева до пълния установен размер на задължението от 72, 10 лева, ведно прилежащите лихви; 7. Допълнително определен корпоративен данък за внасяне за 2013г. за разликата от 11, 01 лева до пълния установен размер на задължението от 58, 07 лева и прилежащите лихви; 8. Допълнително определен корпоративен данък за 2014г. в размер от 61, 60 лева, ведно със съответните лихви за забава (в останалата част на вмененото задължение за корпоративен данък за 2014г. частично РА е влязъл в сила, респ. се възприе за законосъобразен от тази инстанция) и 8. Допълнително определен корпоративен данък за 2015г. в размер от 10, 52 лева, ведно със съответната лихва за забава (в останалата част на вмененото задължение за корпоративен данък за 2015г. частично РА е влязъл в сила, респ. се възприе за законосъобразен от тази инстанция).

В останалата й част като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претенциите и на двете страни за присъждане на съдебни разноски за воденото на процеса пред всички съдебни инстанции са основателни.

На ответника съразмерно на отхвърлената част от жалбата и конкретния материален интерес на правния спор пред настоящата инстанция се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 947, 26 лева за всички съдебни инстанции.

На жалбоподателя се дължат разноски съразмерно на уважената част от жалбата в размер общо на 3 297, 76 лева, при съобразяване посочения по-горе предмет на спора и присъдените вече такива по адм. дело № 1747/17 по описа на Административен съд - Пловдив, съответно доказателства за реално изплатени адвокатски възнаграждения, внесени ДТ и депозити за вещи лица. Неоснователно е стореното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, съобразно материалния интерес по делото и новелата на чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „П. С“ЕООД, ЕИК 201024223, със седалище и адрес на управление: град Смолян, ул. „Тракия“ № 35, Ревизионен акт № Р-16002116002931-091-001 от 19. 12. 2016 г., издаден от Н.К, Н. С в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията, и З.Т, главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 292 от 25. 05. 2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП, в частта му относно установените на „П. С“ЕООД, ЕИК 201024223, както следва: 1. Задължения за ДДС за внасяне в размер общо на 14 604, 18 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 3 975, 26 лева за данъчни периоди 01. 01. 2013г. – 31. 08. 2013 и от 01. 01. 2014г. до 31. 12. 2014г.; 2. Задължение за данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Септември 2013г. за разликата от 52, 48 лева до пълния размер на задължението от 785, 49 лева, ведно със съответните лихви; 3. Задължение за данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Декември 2013г. за разликата от 844, 74 лева до пълния установен размер от 1 750, 98 лева, ведно със съответните лихви; 4. Задължение за данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Януари 2015г. за разликата от 59, 45 лева до пълния установен размер от 614, 35 лева, ведно със съответните лихви; 5. За данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Декември 2015г. в размер на 184, 51 лева, ведно със съответните лихви; 6. Допълнително определен корпоративен данък за 2012г. за разликата от 20, 81 лева до пълния установен размер на задължението от 72, 10 лева, и лихвите за разликата от 7, 87 лева до пълния установен размер на задължението от 27, 26 лева; 7. Допълнително определен корпоративен данък за внасяне за 2013г. за разликата от 11, 01 лева до пълния установен размер на задължението от 58, 07 лева и лихвите за разликата от 3, 04 лева до пълния установен размер на задължението от 16, 06 лева; 8. Допълнително определен корпоративен данък за 2014г. в размер от 61, 60 лева, ведно със съответните лихви и 8. Допълнително определен корпоративен данък за 2015г. в размер от 10, 52 лева, ведно със съответната лихва за забава, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН като ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „П. С“ЕООД, ЕИК 201024223, със седалище и адрес на управление: град Смолян, ул. „Тракия“ № 35, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 947, 26 /деветстотин четиридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки / лева, юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „П. С“ЕООД, ЕИК 201024223, със седалище и адрес на управление: град Смолян, ул. „Тракия“ № 35, сумата от 3 297, 76 /три хиляди двеста деветдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.