Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на О. К, представлявана от кмета на общината, против решение № 6 от 13. 01. 2020 г. по адм. д. № 251/2019 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение № РД-02-36-505/ 16. 04. 2019 г. на ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма /ОП/ "Региони в растеж" /ОПРР/ 2014-2020 за отказ за верификация и плащане на разходи в изпълнение на сключен между О. К и УО на ОПРР договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Региони в растеж". Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е извършил анализ на дейностите, за които органът е отказал верифициране на предявените разходи и не е съобразил, че дейностите по полагане на плочки от гранитограс в кухня и санитарни помещения и полагане на первази при настилка от гранитогрес са съпътстващи строителни и монтажни работи във връзка с изпълнението на мерките за енергийна ефективност. Счита, че органът е посочил в акта неотносимо правно основание, а изводът на съда за неговата законосъобразност е неправилен. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Ответникът ръководителят на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска разноски за защита от юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е установил, че О. К е бенефициер по договор за предоставяне...