Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторът "Лупо комерс" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 1715/09. 08. 2019 г. по адм. д. № 1715/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001617009365-091-001/31. 07. 2018 г. на ТД на НАП – Пловдив, с който на дружеството допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2014 - 2016 г. в общ размер на 4403. 42лв с лихви общо 1026, 98лв. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Моли определените от административния съд разноски да бъдат намалени, тъй като са неправилно определени.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Делото е образувано по втора касационна жалба, след като с решение № 8599/07. 06. 2019 г. по адм. д. № 2813/2019 г. на ВАС, VIII отделение, изцяло е отменено решение № 390/20. 02. 2019 г. по адм. д. № 3483/2018 г. на Пловдивски административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив.

С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на „Лупо комерс“ ЕООД против РА №Р-16001617009365-091-001/31. 07. 2018 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО: за 2014 г. главница в размер на 1637. 25лв с 554. 27лв лихви; за 2015 г. е определен данък 971. 02лв с 229. 85лв и за 2016 г. е определен данък 1795. 15лв с 242, 86лв лихви в резултат на увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 1 и 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО с разходи за застраховки на автомобили втора употреба, продадени от ревизираното лице, които не са свързани с дейността и застрахователните полици не са подписани от служител на ревизираното лице, поради което в РА е прието, че разходите са заплатени от купувачите на автомобилите, а не от ревизираното лице. Тези разходи не са префактурирани на купувачите на автомобилите, поради което с тях дружеството неправомерно е намалило печалбата си за ревизираните периоди. Установено е, че такива разходи са осчетоводени за 18 продадени автомобила през 2014 г. 9 продадени автомобила през 2015 г. и 18 продадени автомобила през 2016 г. Разходите, направени за застраховки в трите процесни години, не са признати за данъчни цели в РА, тъй като са несвързани с дейността и са документално необосновани.

Съдът е обсъдил констатациите в РА, събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по проведената при първото разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Правилен е изводът на съда за наличие на основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат за всяка от годините с осчетоводените разходи за застраховки на продадени в същия или на следващия ден автомобили, след като застрахователните полици не са подписани за застрахован от служител на ревизираното лице. Разходите не са документално обосновани, тъй като застрахователните полици при липса на подпис на служител на дружеството за застрахован не отразяват вярно стопанската операция по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Правилен е изводът на съда за липса на доказателства плащането да е извършено от ревизираното лице.

Съдът и органите по приходите неправилно са приели наличие и на хипотезата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО - не е доказано разходите за застраховки да са свързани с дейността на дружеството. За да се обсъжда хипотезата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО трябва да е налице доказано направен разход, който да е документално обоснован, които условия в случая не са налице. Погрешният извод не опорочава правилният краен извод на органите по приходите и съда за наличие на основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат с разходите за застраховки през трите години, които не са документално обосновани.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение 467, 22лв за настоящата инстанция. Доводите за неправилно присъдено юрисконсултско възнаграждение за първата касационна инстанция не са основателни. Делото е било образувано по касационна жалба на ответника, представена е писмена защита от ответника, направени са разходи за държавна такса 43, 44лв, в писмената защита е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса. В обжалваното решение са присъдени 43, 44лв държавна такса и по 551, 37лв за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение. Поради промяната на Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с решение № 5419/08. 05. 2020 г. на Върховния административен съд, размерът на юрисконсултското възнаграждение по административни дела се определя по чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от наредбата и е по 467, 22лв за всяка инстанция – общо 1868, 88лв, а с държавната такса за първата касация ответникът има право на разноски по делото общо за 1912, 32лв. От тях 1697, 62лв вече са присъдени от административния съд, поради което за настоящата инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 214, 70лв, тъй като останалата част до 467, 22лв вече е присъдена от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1715/09. 08. 2019 г. по адм. д. № 1715/2019г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „Лупо комерс“ ЕООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“ – Пловдив 214, 70лв юрисконсултко възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.