Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 67 от 11. 02. 2020 г., постановено по адм. дело № 447/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменен Ревизионен акт № Р – 16001318003278-091-001/07. 12. 2018г., потвърден с Решение № 122/26. 02. 2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Пловдив.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по време на ревизията доказателства. Твърди, че решаващият състав не е изложил конкретни мотиви относно незаконосъобразността на РА. Според касатора, съдът безкритично е кредитирал представените частни документи, показанията на разпитания свидетел и заключенията на експертите по проведените основна и допълнителна ССчЕ и СТЕ, в резултат на което е достигнал до неправилния извод, че спорните доставки са реално извършени. Сочи, че по делото не се установява дали процесните услуги са извършени именно от издателя на фактурите, тъй като не е установена възможността на доставчика да осъществи строително - монтажните работи. В тази връзка излага подробни доводи за липса на материална и кадрова обезпеченост на доставчика и неговите подизпълнителите. Намира, че процесните сделки са осъществени в условията на симулация, както и, че разходите за услугите по процесните фактури не са документално обосновани. Сочи, че показанията на свидетеля е следвало да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсутско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на договореното...