Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. П., подадена чрез адв.. Г, срещу решение № 2783/30. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 2448/2019 г. на Административния съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 144/22. 07. 2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата доводи се иска отмяна на решението и отмяна на АУПДВ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира разноски.
Ответникът - директора на БД ИБР, чрез процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд – първо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на „Водоснабдяване и канализация” /„В и К“/ ЕООД гр. П., срещу АУПДВ № 144/22. 07. 2019 г., издаден от директора на БД ИБР, с който по отношение на дружеството са установени по основание и размер задължения, представляващи такси за водовземане за периода 01. 01. 2014 г. – 31. 12. 2017 г. по разрешително за водоползване № 300382 от 25. 05. 2004 г., в размер на 121 544, 38 лв. и лихва за забава в размер на 34 576, 39 лв.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изисканата от закона форма и в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество-жалбоподател справки и декларации по чл. 194б от ЗВ за използваните количество вода за периода 2014 г. – 2017 г. Съдът е анализирал представените от дружеството платежни нареждания за платени такси за водоползване като е приел, че същите се отнасят за предходни или последващи години. Направил е извод, че нито в административното, нито в съдебното производство, са представени нови писмени доказателства установяващи плащане на процесните задължения. Приел е, че непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на източника в АУПДВ, не съставляват нарушение на изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на акта, тъй като тези данни се съдържат в изготвените констативни протоколи към административната преписка. АС – Пловдив е обосновал извод, че цената на правото на водовземане правилно е определена в съответствие със съответните Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване отм. в сила от 01. 12. 2012 г. до 01. 01. 2017 г. и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01. 01. 2017 г., като и в двете тарифи размера на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е в размер на 0, 02 лв/куб. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е кредитирал. Вещото лице е потвърдило, че ползвания годишен воден обем за периода 2014 г. – 2017 г. е отчетен по показания на измервателни устройства, декларирани от дружеството. Установило е, че нито един от приложените платежни документи за извършени плащания не се отнася за определения в акта период, както и че законната лихва за забава е правилно определена. Въз основа на така установеното, административният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост към спора, като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат.
Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер.
Не е било спорно по делото, че „В и К” ЕООД гр. П. е титуляр по разрешително за водоползване № 300382/25. 05. 2004 г. издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район", с които е предоставено правото на водоползване от повърхностни води, водохващане на река Търмашка, ляв приток на р. Първенецка, в землището на село Храбрино, община Р., както и че не е заплатена дължимата такса за осъщественото водовземане за периода 1. 01. 2014 г. – 31. 12. 2017 г.
Разпоредбата на чл. 194 от ЗВ установява заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водовземане по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване отм. в сила от 01. 12. 2012 г. до 01. 01. 2017 г. и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01. 01. 2017 г. В случая, както правилно е приел административния съд, и по отменената и по действащата тарифа, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е еднаква – 0. 02 лв./куб. м.
Дължимите такси правилно са определени въз основа на представените от ВиК дружество пред административния орган справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б ЗВ за периода 2014 г. - 2017 г. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. Жалбоподателят не е предоставил други данни за ползваните води по процесното разрешително за водоползване, освен установените от служителите на БД ИБР в констативните протоколи, въз основа на справките и декларациите, подавани от „В и К“ ЕООД гр. П.. Административният съд правилно се е позовал и на извършената по делото съдебно-счетоводна, в която подробно са изследвани представените от дружеството платежни нареждания, които се отнасят за други периоди и разрешителни. Видно от заключението на вещото лице, размера на задълженията е правилно определен въз основа на подадените от дружеството справки и декларации. В този контекст следва да се споделят мотивите на първоинстанционният съд, че фактическите констатации в акта не са оспорени, а в подкрепа на жалбата не са представени доказателства, които да ги оборят с насрещно доказване.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА), представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Съгласно ал. 2 /в приложимата редакция/ образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата. Това е сторено с подадените справки към административния орган по години и разрешителни от самото дружество. В тази връзка обосновани са изводите на съда, че при анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с АУПДВ.
За пълнота на изложението следва да се добави, че наведените в касационната жалба оплаквания преповтарят доводите, изложени пред първата инстанция, за чиято неоснователност са изложени подробни и обосновани мотиви от първоинстанционния съд, които не следва да се преповтарят.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2783/30. 12. 2019 г., постановено по адм. д. № 2448/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.