Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Г.К – Гришасмил", срещу Решение №144 от 12. 06. 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. дело №530/2018 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "Г.К – Гришасмил" срещу отказ на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, обективиран в писмо № ДОб-ВЗЛ-08-07-951#11 от 12. 06. 2018 г., да изплати сума в размер на 30 600, 00 лева, представляваща 85 % от стойността на 20 броя ваучери за обучение по професионална квалификация за трета степен по професия "Техник по транспортна техника", специалност "Автотранспортна техника", по искане за плащане с рег. №ДОб-ВЗЛ-08-07-951#9 от 11. 04. 2018 г.
Касационният жалбоподател – ЕТ "Г.К – Гришасмил", счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 219, т. 3 АПК.
Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отказал извършването на проверка за законосъобразността на писмо ДОб-2-3#23/05. 04. 2018 г., с което е прекратено действието на сключеното споразумение. Съдът е следвало да се произнесе по оспорването му, т. к. същото е предявено в законоустановения срок. В съдържанието на писмото липсва законоустановения с нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК реквизит и поради това за него е приложимо предписанието на чл. 140 АПК. Касаторът счита за необоснован извода на първоинстанционния съд за липса на възражения срещу законосъобразността му, като въпросът относно действителността, респ. правните последици на това волеизявление, се явява преюдициален по отношение фактическото основание за издаване на обжалвания акт. АС - Кюстендил необосновано е приел, че по отношение на горецитираното писмо се претендира извършването на недопустим косвен съдебен контрол.
Касаторът излага съображения относно пороците на съобщението за прекратяването на споразумението, като в тази връзка намира извода на съда за наличие на фактическо основание за прекратяването за необоснован. Позовава се на нарушения на процедурата по съставянето на протокол № 56/17. 03. 2018 г., като счита, че е съставен в противоречие на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Споразумението.
Съдът необосновано и в противоречие на събраните по делото писмени доказателства е приел за извършено твърдяното нарушение. Дори в хипотезата на допуснато нарушение, последното се явява незначително (констатирани са само два случая на непровеждане на обучение) и при констатирането му служителите на Агенцията по заетостта е следвало да приложат друг ред, вместо прекратяването, а именно - да предоставят срок за отстраняване.
Касаторът сочи, че в съобщението за прекратяването е демонстрирано едно бъдещо намерение, което още не е реализирано, поради което споразумението е запазило правното си действие и към момента. Не е налице твърдяното неизпълнение, доколкото от една страна, лицата, получили ваучери и започнали обучение, са задължени да присъстват на 80% от учебните занятия, а от друга, същите са завършили успешно курса, положили са финалния изпит и са се дипломирали.
Касационният жалбоподател твърди, че съдът е сезиран с жалба, в която са изложени аргументи, обвързващи го да разгледа и действието на споразумението, а в решението липсва такова произнасяне. Доколкото този въпрос е с преюдициално значение, необсъждайки го, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства по извършените проверки и констатираното неизпълнение на задълженията към Агенцията по заетостта, а по отношение на тях е възприел единствено изводите на административния орган.
Във връзка с обжалвания административен акт посочва, че разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Постановление № 280 на МС от 15. 10. 2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. (ПМС № 280/2015 г.) не предвижда отказ от плащане в случай на едностранно прекратяване на договор, още повече, че такова не е налице по изложените аргументи и това представлява основание за незаконосъобразност на акта.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. С.Ма, Адвокатска колегия – Благоевград.
Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Агенцията по заетостта излага становище за неоснователност касационната жалба. Счита, че съдът правилно се е произнесъл единствено по законосъобразността на оспорения отказ. Произнасянето по законосъобразността на отказа води до законосъобразност на действията по прекратяване на споразумението.
Излага, че всички доводи по отношение на липса на описаните нарушения са предмет на оспорване на уведомлението за прекратяване на споразумението, което не е реализирано и съответно същото е влязло в сила и е резултирало с оспорения в настоящото производство отказ при условията на обвързана компетентност.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрк. Х.А.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното:
На 07. 11. 2016 г., на основание чл. 7, ал. 2 ПМС № 280/2015 г., прието във връзка с изпълнение на Проект № BG05M9OP001-1. 016 "Ваучери за заети лица" по Приоритетна ос 1 "Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места", изпълнителният директор на Агенцията по заетостта в качеството му на представляващ Агенцията по заетостта - бенефициер по смисъла на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), сключва Споразумение № ДОб-2-3#1 с ЕТ "Г.К – Гришасмил" - лице от изготвения списък на отговарящите на условията по чл. 9 ПМС № 280/2015 г. доставчици на обучение, – достъпен на адрес:https://www.az.government.bg/bg/pages/dostavchik-na-obuchebie-ophrd-2014-2020/. Реализацията на предвидените по проекта обучения се осъществява чрез предоставяне на поименни ваучери на лицата от целевата група – тези, които имат сключен трудов договор с предприятие извън държавната администрация и притежават средна или по-ниска степен на образование, като Агенцията изплаща 85 % от конкретно посочената сума в съответствие с номиналната стойност на ваучера.
В раздел V от споразумението са предвидени условията за прекратяване на споразумението, като в чл. 5, ал. 1, т. 2 изрично е уредена възможността за едностранно прекратяване от страна на възложителя при неизпълнение на задълженията на доставчика на обучение, в който случай прекратяването настъпва от датата на получаване на писменото предизвестие.
В раздел ІV, чл. 4, ал. 3 са регламентирани основанията, при които доставчикът на обучение няма право да получи стойността на ваучерите, сред които са случаите, когато същият не е изпълнил задълженията си (т. 1). Съгласно раздел VІ неразделна част от споразумението са Общите условия, в които чл. 6, т. 6. 1 предвижда, че доставчикът няма право да получи паричната равностойност на номинала на ваучера, когато не е изпълнил някое от задълженията по Споразумението.
Раздел II от "Процедура по прекратяване на сключено споразумение между одобрен доставчик на обучение и Агенцията по заетостта", утвърдена от изпълнителния директор на Агенцията (Процедурата), наречен "Предприемане на действия по прекратяване на Споразумение с доставчици на обучение в случаите по чл. 5, ал. 1, т. 2", установява редът за извършване на проверки от възложителя.
На 04. 04. 2018 г. е издадена Докладна записка с рег. №30-00-19648 от главния директор на ГД "ЕФМП" на Агенция по заетостта, с адресат изпълнителния директор на Агенция по заетостта, в която подробно са описани констатирани нарушения на доставчика на обучение ЕТ "Г.К – Гришасмил" при провеждане на курсове за обучение по 14 различни договори. В т. 13, касаеща договор № ДОБ-ВЗЛ-08-07-951, курс № 807-0403-17-92004, в НБД (1280 от платформата), са посочени обстоятелствата във връзка с нарушенията по Констативен протокол №56/09. 02. 2018 г.
На 05. 04. 2018 г. с писмо рег. №ДОб-2-3#23, Агенцията по заетостта прекратява едностранно Споразумение №ДОб-2-3#1/07. 11. 2016 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от същото, поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на ЕТ "Г.К – Гришасмил". Уведомлението за прекратяване на споразумението е получено на 28. 05. 2018 г.
На 10. 04. 2018 г. от ЕТ "Г.К – Гришасмил" депозира искане за плащане №49 за извършено обучение срещу ваучери по операция BGO5M9OPO01-1. 16 "Ваучери за заети лица" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г.
На 12. 06. 2018 г. изпълнителния директор на Агенцията по заетостта отказва извършване на плащане по Споразумение №ДОб-2-3#1/07. 11. 2016 г. на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от споразумението. Отказът е обективиран в писмо рег.№ДОб-ВЗЛ-08-07-951#11.
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган. При издаване на отказа са спазени и изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК за форма на акта. Същият съдържа реквизитите по закон и е мотивиран, доколкото изложените фактически обстоятелства кореспондират с правното основание, като липсата на реквизита по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като правото на защита на жалбоподателя не е възпрепятствано и е реализирано чрез подаването на жалбата.
Съдът е посочил, че са спазени и разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Органът е изяснил всички релевантни за плащането фактически обстоятелства, основани на допустими писмени доказателства и е постановил отказ след изтичане на срока за оспорване на уведомлението, имащо характер на индивидуален административен акт с утежняващ за адресата характер.
Съдът е приел, че отказът е постановен в съответствие с материалния закон. Законосъобразно е отказано плащане, поради прекратено споразумение на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 - виновно неизпълнение на задълженията от страна на доставчика на обучение, изразяващо се в непровеждане на обучения за придобиване на професионална квалификация в пълен обем.
Решаващият състав е изложил, че и актът, с който е прекратено споразумението, и отказът за плащане имат характер на индивидуални административни актове, тъй като пораждат различни правни последици в правната сфера на доставчика на обучение на различен етап от провежданата процедура. С влизане в сила на уведомлението за едностранно прекратяване на Споразумение №ДОб-2-3#1/07. 11. 2016 г., обективирано в писмо рег. №ДОб-2-3#23/05. 04. 2018 г., са преклудирани всички доводи по отношение законосъобразността на прекратяването. Основанието за прекратяване на Споразумението попада сред тези, при които плащане не се дължи. То е законосъобразно, доколкото е уговорено между страните съгласно чл. 7, ал. 8 във вр. с ал. 7 от ПМС № 280/2015 г. В този смисъл съдът е приел, че постановеният отказ за плащане от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е издаден в условията на обвързана компетентност с оглед влезлия в сила акт за едностранно прекратяване на споразумението.
Решението е правилно.
Оспореният пред съда акт на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е издаден във връзка с изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен между Агенцията по заетостта и Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“ по проект BG05M9OP001-1. 016 „Ваучери за заети лица“. Договорът е сключен въз основа на процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Агенцията по заетостта по смисъла на чл. 43, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а конкретните бенефициери на помощта се определят въз основа на регламентирани в договора критерии. В съответствие с условията на проекта заети лица, отговарящи на определените изисквания, могат да придобият нови или да разширят знанията и уменията си чрез придобиване на квалификация и ключови умения като Агенцията по заетостта изплаща 85% от стойността на обучението, а заетото лице съфинансира 15%. За финансирането от Агенцията за заетостта се издава ваучер в размер на конкретно посочена сума, представляваща стойността на обучението в зависимост от неговия вид.
Доколкото конкретната фактическа и правна рамка касае дейност, състояща се в предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., то приложима за нея е регламентацията, специално предвидена в Постановление №280 на МС от 15. 10. 2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. (ПМС №280/2015 г.).
Процедурата по одобряване на доставчик, който да подпомогне бенефициера по смисъла на чл. 48, ал. 2 ЗУСЕСИФ, вр. с чл. 49 ЗУСЕСИФ, е посочена в чл. 7 ПМС №280/2015 г. Предвижда се доставчиците на обучение, включени в списъка одобрен от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, чиито заявления са одобрени, да подписват споразумение с Агенцията по заетостта по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице, като споразуменията се подписват от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или от упълномощено/упълномощени от него длъжностно лице/длъжностни лица. Същият представлява и правното основание на сключеното между Агенцията и касатора споразумение от 07. 11. 2016 г.
Регламентацията на правоотношенията, възникнали между Агенцията от една страна, и доставчикът на обучение по смисъла на чл. 7 ПМС 280/2015 г. от друга, се съдържа в разпоредбите на постановлението, а за неуредените случаи или такива, при които нормативният акт е предоставил изрично правомощия да бъдат уреждани допълнително – в постигнатото споразумение, както и Общите условия към него.
След анализ на правилата, съдържащи се в тях, първоинстанционният съд е достигнал до верния извод, че споразумението е прекратено на 28. 05. 2018 г., с получаване на писмото от 05. 04. 2018 г. Според чл. 5. 1. от Общите условия към Споразумението, доставчикът на обучение има право да поиска плащане на ваучери от възложителя, само след окончателно и успешно приключване на обучението на лицата – приносители на ваучерите, включително и при едностранно прекратяване на споразумението без предизвестие, с изключение на случаите на чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7, Раздел V от Споразумението. Съгласно чл. 6. 1.1 от Общите условия, доставчикът няма право да получи паричната равностойност на номинала на ваучера, когато не е изпълнил някое от задълженията по Споразумението. Доколкото в случая е отказано плащане поради прекратено Споразумение на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 – виновно неизпълнение от страна на доставчика, изразяващо се непровеждане на обучения за придобиване на професионална квалификация в пълен обем, то отказът е законосъобразен тъй като основанието за прекратяване на Споразумението попада сред тези, при които плащане не се дължи.
Съдържащите се в жалбата до първоинстанционния съд твърдения въвеждат като предмет на съдебен контрол единствено законосъобразността на писмото, с което е постановен отказ за изплащане на сумата 30 600 лева, при преценка наличието на валидно прекратено споразумение към този момент, доколкото същото обстоятелство представлява материалноправна предпоставка за постановяване на отказа. Ето защо са неоснователни доводите на касатора относно допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон, състоящи се в необсъждане законосъобразността на писмото за прекратяване на споразумението и липсата на изрично произнасяне по този въпрос. В тази връзка и всички твърдения за неспазване на съдържащия се в Процедурата ред за прекратяване, както и за липса на реквизити по чл. 57 АПК в писмото от 05. 04. 2018 г., са неотносими към предмета на настоящото производство.
Първоинстанционният съд е стигнал до правилен извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен, т. к. в съответствие с чл. 35 АПК в съдържанието му са изброени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Цитирано е основанието, което дава право на органа да откаже изплащане стойността на ваучерите, а именно – чл. 5. 1. от Общите условия (при едностранно прекратяване на споразумението). В мотивите си органът се е позовал на уведомително писмо от 05. 04. 2018 г., получено от доставчика на обучение на 28. 05. 2018 г., в което подробно са изложени констатираните нарушения, касаещи самото прекратяване. Обсъждането на допуснатите нарушения, наложили прекратяването, касаят писмото от 05. 04. 2018 г., а не отказът за плащане, базиран на него, поради което е неоснователно твърдението на касатора, че обжалваният акт е незаконосъобразен с оглед липсата на точно изложение на допуснатите нарушения.
Неоснователно е и твърдението, че т. к. към момента на постановяването на отказа не е бил налице стабилен, влязъл в сила акт за прекратяването, то фактът на прекратяване не е настъпил все още. Съгласно чл. 5, ал. 2 от споразумението, уведомяването на съконтрахента - бенефициер (с получаване на писмото), съставлява правопрекратяващ споразумението факт.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд и относно законосъобразността на формата на волеизявлението, обективирано в оспорения отказ. Правилен е и изводът на съда, че липсата на реквизитът по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК се санира с приложението на императивното правило на чл. 140 АПК.
Съдът е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал изводите си върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. Правните изводи за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт са направени след анализ на всички доказателства, при вярно установена фактическа обстановка и правилно приложение на законовите разпоредби.
Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не се допуснати твърдените нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №144 от 12. 06. 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. дело №530/2018 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.